България продължава да е страна на произход на трафик на хора. Жертвите заминават основно за Западна Европа, каза заместник-министърът на правосъдието Мария Павлова при откриването на кръгла маса за обсъждане на Доклада на Групата експерти за борба с трафика на хора от Третия кръг на оценка на България. Събитието се организира от Съвета на Европа и Националната комисия за борба с трафика на хора.
Трафикът на хора е престъпление, което не познава държавни граници. Подлъгани от обещания, жертвите предприемат рискова миграция, а тяхната закрила, както и противодействието на този вид престъпност, е национален приоритет, посочи Павлова. И допълни, че това престъпление продължава да бъде проблем в Европа.
По думите ѝ това престъпление е свързано със злоупотребата с човешкото достойнство, а България разполага със стабилна правна рамка за борба с трафика на хора.
Изпълнителният секретар на Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора Петя Несторова заяви, че особено след руската агресия в Украйна, войната е плодотворна почва за организирани престъпни групи. След началото на действията в Украйна имаше призив да бъдат защитени бягащите от войната , за да не се превърнат в жертви на трафик на хора, каза още тя.
България може да подобри правната помощ за жертвите на трафика на хора, каза Кевин Хайланд - консултант към Съвета на Европа, пред участниците в кръглата маса.
Финансовите средства за достъп до правна помощ не са достатъчно добре подсигурени. Трябва да се помисли и за обучение на адвокатските асоциации, каза Хайланд.
По думите му загубите и травмата на жертвата трябва да бъдат компенсирани. Необходимо е да бъдат замразени активите на извършителите на това престъпление. Тези пари трябва да бъдат използвани за компенсация на жертвите, смята Хайланд.
Съдилищата също трябва да осигурят максимално бърз процес. А за това е нужно обучение както в съда, така и сред адвокатите. Добре е да има финансов анализатор, който да е прикачен към всеки разследващ, за да бъде ясно как текат финансовите потоци при тези престъпления, посочи експертът.
Искаме да видим санкции, които да предотвратят подобни престъпления. А при споразумения с прокуратурата, това не може да надделее над тежестта на престъплението, смята още Кевин Хайланд.
Според него е необходимо на жертвите да бъде осигурен период от време, за да “съберат мислите си”, да осъзнаят какво им се е случило. Този период на оценка е нужен на всяко лице, за да помисли за следващите си стъпки - независимо дали жертвите ще поискат да се приберат в дома си или да се включат в наказателно дело.
Експертът припомни, че през юни тази година се очаква и доклад на правителството по препоръки, дадени за страната ни. Към България има посочени показатели по 36 теми за размисъл. Сред тях са правото на информация, осигуряването на психологическа подкрепа, достъп до пазара на труда. А по други 26 мерки към страната ни има призив за спешни мерки. Сред тях за правната помощ, компенсацията и подпомагането на жертвите, разследването и осигуряването на период на възстановяване.
