Доскоро на Балканите играехме белот.Всеки криеше картите си от другия.Сега бившият Барутен погреб на Европа прилича на шахматна дъска.Всеки ход е открит,явен.Това заключение принадлежи на председателят на влиятелната изселническа организация Бултюрк-Рафет Улутюрк.

 Преосмислянето на старите балкански разпри води до преосмисляне и на политиката спрямо етническите общности,които са малцинства в своите страни.Нееднократно е споменавано,че българският етнически модел може да служи за пример на Балканите за мирно решаване на отношенията между мнозинство и малцинства.Този модел е основан на вековния комшулук и регламентиран от Конституцията на Р България, утвърждаваща една нация от множество общности.

  По време на кръглата маса „Българският етнически модел”,състояла се през 2001 г.тогавашният президент Георги Първанов заяви,че българските политици все още остават длъжници на етнополитическия модел,защото до голяма степен той остава на едно по-битово равнище,защото често се случва хората по места да дават урок как трябва да се взаимодейства и защото той често остава на равнището на декларации,без да бъде уплътнен с реална държавна политика(1).

  В тази връзка бившият зам.областен управител на Кърджали Назми Мюмюн в интервю за сайта Кърджали бг вести сподели:Трябва да спрем да се делим на поробители и възродители.Трябва да загърбим негативите от миналото.Да не позволяваме да ни разделят по етнос и вяра.

„На първо място църковните дейци,които желаят да работят в смесените райони трябва да осмислят,че сами трябва да открият метода,по който да работят,но задължително да спазят опита на Църквата за добродетелността,”,пише енорийският свещеник на Кържали отец Петър Гарена.

  Трябва да отбележим,че основен проводник на словото на омразата ,което поставя на изпитание толерантността са медиите.Те налагат често предразсъдъци,чрез най-достъпните канали за предоставяне на идеи.Те мултиплицират словото на омразата и често създават среда за него.

 В противовес освен граждани,политици,религиозни водачи срещу словото на омразата се обявиха и българските учени.Опирайки се на поуките от българската история през 2013 г.по инициатива н Българската академия на науката бе приета Декларация за толерантността между вероизповеданията и етносите в Република България.Тя е основополагащ документ за българския етнически модел.

На този модел дължим и класацията на страната ни относно мира, направена от Global Peace Index за 2016 г. България е на 29 място изпреварваща много западноевропейски страни.Южната ни съседка Република Турция е подредена на 145 място.

Това е признание за мироопазващата роля на страната ни на Балканите.Кърджали е ключът на комшулука.Витрина на българския етнически модел.

Много са метафорите, с които Кърджали  е известен през последните десетилетия.Те варират от Калето на турците до Столица на толерантността.Днес градът и регионът са определяни като Витрината на българския етнически модел.Хората от различни етноси живеят в разбирателство,давайки пример не само в страната,но и на Балканите.

 Политиците в Барутния погреб на света,както наричат Балканите имат навика да определят малцинствените общности като Мост между държавите.Кърджали,където живее значителен по брой мюсюлманско население не прави изключение.Различен е смисълът който влагат политиците в тази метафора.Едни смятат,че мюсюлманите са мост на приятелството,други,че са предмостие за териториални претенции.Затова и Кърджали,често се е превръщал в Ябълка на раздора.Благодарение обаче на хората в този край,които почти винаги са били образец на толерантност,можем спокойно да го наречем  Мостът на комшулука.

 По време на своята визита в Кърджали през 2008 г.тогавашният турски премиер и настоящ президент Реджеп Таип Ердоган записа в почетната книга на общината следното: „Изключително много се радвам, че съм в Кърджали, един исторически град в приятелска България. Радвам се и че съм гост на кмета на община Кърджали инж.Хасан Азис. Щастлив съм да бъда тук, град в който различни етнически и религиозни общности живеят в разбирателство и мир.
Поднасям своите най-сърдечни пожелалия за щастие на всички граждани на Кърджали, които аз приемам, като един мост за приятелство и разбирателство между Р Турция и Р България.”

Съвременната турска политика,която някои балкански анализатори определят като неоосманизъм е на път да постави под съмнение тези думи.

  Турски държавници поставят Кърджали в центъра на турския интерес в Р България.Ето,какво пише архитектът на съвременната турска политика,бившият турски премиер Ахмет Давутоглу в капиталния си труд „Стратегическа дълбочина”:Сред хлъзгавите и променливи балкански отношения постоянният и най-важен турски приоритет и лост на Турция е въпросът с недопускането на изселването и гарантирането на сигурността на общностите,останали в наследство от Османската държава  и обвързали съдбата си с регионалната мощ и тежест на Турция.За Турция това е не само бреме и отговорност ,а в същото време е най-важният инструмент за очертаване на сферата на активността й на Балканите.Дъгата,която от северозапад започва от Бихач и по линията Централна Босна-Източна Босна-Санджак-Косово-Албания-Македония-Кърджали-Западна Тракия достига до Източна Тракия, е геополитическа и геокултурна жизнена артерия на балканската геополитика на Турция.”

При откриване на учебната година в турския град Ризе на 17 октомври 2016 г.турският президент Реджеп Таип Ердоган допълва съжденията на Давутоглу.Той заявява,че през 1920 г. тогавашният турски парламент приема решение за „национален договор“, очертаващ сегашните граници и въз основа на това решение граничните райони на османската държава, следва да бъдат установени в съответствие с желанието, изразено чрез референдум на местните жители. Според Ердоган, критерият е афинитетът по отношение на религия и националност, и че правният статут на Западна Тракия трябва да бъде дефиниран от свободен референдум в региона.Турският президент заяви, че някои историци смятат, че границите на националният договор включват също и Кипър, Алепо, Киркук, Батуми, Солун, Кърджали, Варна и островите в Егейско море.

На 23 октомври 2016 г.на тържествена церемония в Бурса,градът с най-много български изселници турският президент отново споменава Кърджали в своя реч,като е категоричен,че не може да става дума за прекрояване на границите:Вижте, когато днес говорим за Сирия, Ирак, Крим, Западна Тракия, Босна, някой ни гледат като паднали от небето, даже с куража на своята неграмотност, ни питат какво общо може да има Турция с Ирак и Босна. А всъщност тези земи, които споменаваме като извънземни, са част от нашата душевност. Възможно ли е да приемаме и да мислим за различни или отделени едни от други Газиантеп  и Алепо, Одрин и Гюмюрджина, Кърджали и Бурса, Скопие … ”, продължи Ердоган.

„Да, тези градове физически са разположени в границите на други страни, но те са част от нашите душевни граници, които са достатъчно широки, за да ги включат.  Дори да ги намираме за тесни, ние уважаваме физическите граници на всяка държава, нямаме дори най-малък проблем със суверенитета на нито една страна в света. Нашата загриженост е за нашите братя, за хората, които живеят там като част от наследството, оставено от дедите ни”, заяви Ердоган ,цитиран от Нова телевизия.

   Думите му не се приемат еднозначно в България.Известният анализатор-международник,който е работил дълги години в САЩ,покойният Алекс Алексиев в лекция ,произнесена пред сподвижници от сдружение „Форум” в Кърджали заяви в началото на май 2017 г.:„Турският президент Реджеп Таип Ердоган смята,че Кърджали е негов.Той е на мнение,че всяка държава,която веднъж е била мюсюлманска,остава такава во веки веков.Докато съществува НАТО и България е член на алианса претенциите му нямат почва.”Алекс Алексиев определи турският президент Ердоган като „истински ислямски фашист”.

На коренно противоположно становище е покойният историк Божидар Димитров,известен с това,че често изразява тези,близки до бившият премиер Бойко Борисов.Ето какво споделя Димитров в разговор с журналиста Георги Коритаров:“Е, какво да очакваме? Ердоган да тръгне към Кърджалийския окръг ли? За какво са му голите баири на Кърджалийския окръг, когато ще му се разгони фамилията в Европа, където той има хиляди, айде нека са стотици договори за ниски мита, ниски акцизи и т.н. Ами Турция ще умре икономически, ако прекъсне връзки с Европа!. България е член на ЕС, член е и на НАТО и естествено те ще застанат зад нас при всякакви действия на Ердоган, които са налудничави”, категоричен е Божидар Димитров.

   Жителите на Кърджали и областта имат своите очаквания и претенции.Мюсюлманското население все още помни завета на Левски,резюмиран в "Нареда [проектоустава] на работниците за освобождение на българския народ" :„Българи, турци, евреи и пр. ще бъдат равноправни във всяко отношение: било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото и да е било. Всички ще спадат под един общ закон, който по вишегласие на всички народности ще се изработи”.

Българите,също имат своите очаквания,но към турската външна политика.Те разчитат да се продължат миротворческите усилия на Бащата на турците Мустафа Кемал Ататюрк.Цитират се неговите думи:„Няма да забравя приятните моменти, които съм преживял в България. Бил съм, съм и винаги ще бъда приятел на българския народ. Обичам безпределно българския народ още от детинство. В Солун съм другарувал през всичкото време само с българи. Всяко българско нещастие ми причинява невъобразима болка. Винаги съм правил всичко възможно да помогна на България. Турция и България трябва да бъдат приятели. Който е против България, той е против Турция”.

Годината е 2011.В навечерието на Деня на Кърджали свещеник и мюфтия се събират в двора на храма „Св.Георги Победоносец” за да пуснат заедно бели гълъби ,символ на мира между християнство и ислям.Градоначалникът д-р инж.Хасан Азис вижда в това добра поличба.Така се ражда идеята за Третомартенското кафе между кмет ,свещеник и мюфтия.На националният празник те се събират в кафенето на „даскала” Байрам Юсеин за да отправят своите послания за мир и благоденствие.

Пиенето на кафе с комшията ни е завещано от историята и ние трябва да го предадем на поколенията.Третомартенското ни кафе е опит за прочит на историята ,но и на днешното време.То ни позволява да осмислим националния празник,казва  кметът.Търсим модели на устойчивост на обществото.Няма да променим историята,но трябва да се учим от нея.Това е кафето на заедността,подсказвайки ни ново отношение към бъдещето на нашата Родина,отбеляза още градоначалникът.Той изрази надежда ,че всевишният ще чуе молитвите на попа и мюфтията,както учениците ще запомнят уроците по патриотизъм.

 Кърджали влезе във фокуса на медиите и със съвместният курбан за здраве и берекет ,който се състоя по инициатива на кмета Хасан Азис,тогавашният районен мюфтия Бейхан Мехмед и енорийския свещеник Петър Герена в навечерието на Гергьовден-Хъдърлез през 2015 г.

Стотици кърджалийци се стекоха в парк „Арпезос-Север”за да отправят обща молитва към Всевишния за здраве,мир,берекет и благополучие.Християни и мюсюлмани,българи,турци,роми седнаха на една маса за да похапнат от осветения от енорийския свещеник отец Петър и тогавашния районен мюфтия Бейхан Мехмед курбан. Кърджали е благословено от бога място.Градът и неговите хора са пример за толерантност.Кърджалийци споделят не само хубавите дни,те са заедно и в трудни моменти,подчерта кметът.

Хасан Азис е инициатор на празнуването съвместно от християни и мюсюлмани на религиозните традиционни празници на двете световни религии.

Всяка година градоначалника е в храма „Св.Георги Победоносец” за Коледа и Великден.Той неотлъчно в продължение на няколко години води шествието с енорийският свещеник отец Петър Герена на Йордановден.Две от хоругвите са личен подарък от него за храма.Кметът неотлъчно присъства и на байрамските молитви в джамията,след което събира съветници от местния парламент за кафе.Той неизменно дава ифтар за турци и българи по време на свещения за мюсюлманите месец Рамазан.

И миналата година енорийският свещеник отец Петър Гарена и кметът инж.д-р Хасан Азис обявиха точно в полунощ настъпването на Възкресение Христово.Христос воскресе от мертвих изрече отец Петър пред стотиците миряни дошли на служба в храма „Св.Георги Победоносец”.Т ой призова да се помолим на Господа за душевен мир,за целокупният и мъченически български народ и градоначалника на Кърджали.

Братя и сестри християни,за пореден  път съм сред вас на Великден.Тук съм заради нашето единство и споделеност.Сега е време на изпитания за нашата сплотеност и заедност,каза в приветствието си градоначалникът инж.д-рХасан Азис.Той определи Великден като празник на надеждата.Вяра във възкръсването на доброто. Празник на надеждата ,че заедно ще запазим мира и сплотеността,подчерта кметът на Кърджали.

Денят Ашуре в Кърджали символизира последните зрънца на човещината и добрината в страната и на Балканите. Около тази мисъл се обединиха общественици и граждани събрали се на Пазара за да почетат Денят Ашуре и да похапнат от ритуалната храна.Общо 3000 порции се приготвят всяка година в ресторант за кърджалийци.Тази година е пореден празник събрал мюсюлмани и  християни ,за да отпразнуват спасяването на човешкия род от патриарха Ной/Нух/.

Кметът посочи ,че спокойствието в общината не е дадено даром. Всеки ден трябва да  обгрижваме толерантността,защото има хора, които правят напъни да създават напрежение.

Георги Кулов

Геополитика