Всяко селище има своя история, свои паметни дати и събития, които трябва да се знаят и помнят. Такава дата за Кърджали е 22 януари 1878 година. Тогава , преди 145 години в хода на Руско- турската Освободителна за българския народ война руските казаци на генерал Чернозубов стигат до Кърджали и прекосяват ледените води на Арда.
В ранния следобед на този ден отрядът на руския генерал се разполага малко под стената на язовир „Кърджали“, срещу днешните блокове № 103, 106, 107 - Крайно село. Руските казаци с подръчни средства правят салове, затоплят изпотените коне, почистват и смазват оръжията си и чакат разсъмването … далеч, много далеч от роден край и бащино огнище. Руската глъч, а и ведрото им настроение силно впечатлява местните хора , които ги наблюдават с нескрит интерес.
Между тях се установява непринуден контакт и въпреки трудностите в превода те посочват на командирите къде е най-подходящото място за форсирането на пълноводната Арда. Бръснещият януарски вятър и предстоящото утрешно преплуване на ледените води на реката не смущава високия боен дух на руските солдати. Израсли в страна на север, с огромни мащаби и сурови условия, на реката ни и нашенския студ гледат умалително. Още повече че , отрядът на генерала е съставен от бойци израсли край пълноводните води на река Дон – Донски казашки полк.
Седем месеца вече са минали от форсирането на река Дунав – началото на Освободителната за българите война .Назад са останали вече боевете при Плевен, Шипка, Шейново, Стара Загора, където хиляди руски войни са оставили костите си за Освобождението на България от Османско владичество.Уморителни са били и последните дни на бойците от отряда на генерал Григорий Фьодорович Чернозубов . А Кърджали тогава е малко селце / паланка/ с около 70-80 кирпичени къщички разположени в горния край на днешния квартал „Боровец“. През виелици , сняг и киша, по непознати за бойците хребети и кози пътеки за три денонощия отрядът е пристигнал от Пловдив. В откъслечната съпротива в последните дни на настъплението се открояват полковник Сухомлинов и есаул Поцелуев.
Преди обяд на 23 януари 1878 год. бурните ледени води на Арда са преодолени. С коне, на салове и плуване отрядът преминава на другия бряг. Силно демобилизираната и стъписана армия на Сюлейман паша хаотично се оттегля на юг. В късния следобед Момчилград /тогава малко селце/ е овладян без нито един изстрел. Тук генерал Чернозубов получава известието за сключеното военно примирие. В изблик на радост тръбачът изсвирва „ Боже ,царя ни пази“, а околните планини се огласят от мощното руско „ Ура….“
Ден по-рано генерал Черевин , идващ с отряда си от Смолян , е изтласкал турските войски от Златоград, Кирково и Крумовград / тогава също съвсем малки селца/. След по-малко от месец е подписан Сан-Стефанския мирен договор.
Краят на военните действия обаче не слага край на натрупаните с векове последици от пет вековното Османско владичество на Балканите. Кърджалийският регион е част от пъстрата демографска картина на Родопите и Беломорска Тракия. Години наред тези земи и селища ще бъдат разменна монета и бойни полета при сблъсъка на интересите на Великите сили. Балканската война от 1912 год. се явява очаквано продължение на Освободителната за българския народ Руско-турска война от 1877/78 год. От тогава - 21 октомври 1912 година и нашият край влиза в пределите на България. Този Ден отбелязваме и честваме като Ден на Кърджали . Пътят до този Ден на Кърджали обаче , първо минава през датите 22 януари 1878 година и 3 март 1878 година. Дни , дати и събития , които трябва знаем и помним, ако искаме да се съхраним като народ и държавност!
Иван Колев – Председател на Клуба
за приятелство с Русия - Кърджали
