Мюзекки Ахмед е журналист, общественик, секретар на народно читалище „Лютви Юмер“ в Кърджали от 30 г. Издател е на сайта „Кърджали хабер“ и на седмичния вестник със същото име – единственият на турски език в България. Миналата година Висшият мюсюлмански съвет връчи почетна награда на Ахмед за цялостен принос към мюсюлманската общност у нас.
Г-н Ахмед, различава ли се животът на етническите турци от този на етническите българи у нас?
Етническите турци, които са в градовете, живеят по същия начин, както етническите българи. Работят, образоват се, имат достъп до медицинска помощ, до култура. В народно читалище „Юмер Лютви“, което беше възстановено през 1993 г., развиваме активна дейност. Ансамбълът ни за турски фолклор е участвал в над 60 фестивала и е носител на много награди. Имаме детски състави, клубове за жената и на пишещите на турски език. По селата в Кърджалийско обаче, където населението е преобладаващо от турски произход, животът е по-труден. След демократичните промени бяха затворени много цехове. Липсата на работа принуди цели семейства да се изселят. Намаляването на жителите в тези над 350 села в Кърджалийско доведе до затваряне на училища. Децата трябва да пътуват всеки ден до други населени места. Няма и библиотеки. Четвъртокласничката Бахар Гюнай от с. Чифлик бие по 60 км до Кърджали и обратно, за да отиде до регионалната библиотека. Тя стана нейн читател №1, след като миналата година прочете 300 книги.
Живеещите в кърджалийските села имат и проблеми с инфраструктурата, водата, канализацията и здравеопазването. Няма лекари. Често десетина села се обслужват от един медик.
Има ли конфликти на етническа основа в Кърджалийско?
В Кърджали и съседните общини българи и турци никога не са имали етнически конфликти помежду си. Дори и по време на възродителния процес нашите съседи винаги ни съчувстваха. Съжителстваме в мир и разбирателство. Попът и мюфтията са заедно на религиозните празници на християни и мюсюлмани. Проблеми между нас се опитват да създават единствено политиците, за да спечелят гласове, но не успяват да ни противопоставят.
Владеят ли българските турци добре езика ни, могат ли да се реализират на пазара на труда?
В Кърджалийско етническите турци почти нямат проблеми с езика. Децата ни се явяват на олимпиади по български и математика и печелят награди. Единственият проблем на местното турско население е, че няма възможност за изучаване на майчиния език, което е право по конституция. В училищата по селата няма проблем – там турският е въведен като свободно избираем предмет. В градовете обаче директорите на училищата не създават такива условия.
Много от българските турци емигрираха и работят в момента в Западна Европа. Имате ли представа колко са те?
Не мога да дам точна бройка, но са хиляди. Много млади семейства от турски произход, които живееха в кърджалийските села, ги напуснаха, защото няма работа. Някои се преместиха в големите градове в страната, други се установиха в Англия, Германия, Холандия, Белгия, Дания, Швеция, Франция. Предпочитат Западна Европа, а не Турция заради по-високите заплати. Голямото изселване в Турция беше през 1989 г., но то не беше по икономически, а политически причини.
Има ли тенденция наши изселници в Турция да се завръщат да живеят в България?
Няма такава тенденция. Много изселници в Турция, които си запазиха къщите у нас, ги ремонтираха. Пенсионерите цяло лято прекарват в България, сеят зеленчуци, правят консерви и наесен се връщат в Турция.
При последното преброяване каква част от гражданите на страната се самоопределиха като етнически турци?
Според официалните данни са 508 000. Но смятам, че са повече. Посочването на етническата принадлежност при преброяването беше по желание. Някои преброители дори не са питали хората като какви се определят. В Кърджалийска област 15 000- 20 000 души от турското малцинство не са отбелязали към коя етническа общност са.
Долно прахово