Декември е моментът за равносметка, оценка и анализ на изминалата година.
Разпалената от Кремъл кървава война в Европа безспорно е събитието на 2022-ра.
Веднага след нахлуването на руската армия в Украйна, авторитетното издание Politico се обърна към международни анализатори, които да определят вероятните цели на Путин в започналата военна авантюра. Като обобщение можем да приемем мнението на Катрин Стоунър от Станфордския университет, автор на книгата “Възкресената Русия: нейната сила и цел в новия глобален ред.”:
“Путин има поне три ендшпила (в шаха: от немски Endspiel – „край на играта“, б.а):
Първият и най-незабавен е да се установи ново правителство в Киев, което ще бъде подчинено на Москва.
Следващата цел е Западът да признае, че Русия има право на сфера на влияние в постсъветското пространство и че НАТО и ЕС трябва да спрат да се опитват да ангажират тези страни.
Третият — и най-амбициозен — е да се повтори краят на Студената война, да се преразгледа настоящата евроатлантическа система за сигурност и да се пресъздаде сфера на влияние в държавите от бившия Варшавски договор.”
Да видим как кремълският диктатор се справи за 300 дни от началото на войната.
Военни резултати
Подмяна на демократичното управление в Киев с проруски марионетен режим, замислена от Путин в рамките на т.нар. от него “специална военна операция”, планирана като тридневен блицкриг се провали с гръм и трясък.
Украинският президентът Зеленски не напусна Киев, а със самообладание и воля оглави отбраната против руския агресор, нанасяйки му поражение след поражение.
Митът за модерното руско въоръжение бе тотално разбит. Лъснаха огромните злоупотреби в руската армия, остаряла и неподдържана техника, некачествени резервни части, бутафорна активна защита и т.н. Руският военно-промишлен комплекс е почти блокиран поради въведените международни санкции.
Представата за “могучая” или "втората по сила армия в света"също бе разбита още в първите дни на войната, поставяйки в истинско изумление военните анализатори и западни разузнавателни служби. Трагичното състояние на оборудването, недостатъчната подготовка и нисък морал на войниците, хаотичната логистика, остарелите тактически прийоми и командване в стил от Втората световна война (ВСВ) са част от причините за нескопосаното провеждане на военните операции от страна на руските сили.
Унищожаването на военната инфраструктура не се осъществи, а се измести към унищожаване на цивилната критична енергийна инфраструктура, жилищни домове, квартали и цели градове и извършването на хиляди военни престъпления и престъпления срещу човечеството, превърнали Русия в терористична държава.
Руската армия претърпя невиждани от ВСВ насам загуби в жива сила и военна техника. По различни данни загиналите и ранени до сега във войната руски войници са над 100 000.
Пленените танкове и бронирани бойни машини на руснаците се оказват повече от количествата, с които Военните сили на Украйна (ВСУ) са разполагали преди войната.
Завладяване на небето от руската авиация не се осъществи. Преди дни с прецизна операция далеч във вътрешността на Русия пък бяха унищожени стратегически бомбардировачи на агресора, а базата им бе изнесена далеч на север.
Комуникационните умения, висока технологичност и прецизни логистични мероприятия на украинците реализираха превъзходството в обезпечението на бойните операции спрямо многократно превъзхождащия ги по численост руски враг, за което военните анализатори и специалисти от цял свят не спират да говорят.
Изпълнение на териториалните цели
Обсадата на Киев не успя. Руските сили бяха изтласкани сравнително бързо от цялата Киевска област и северните части на Украйна. Битката за Донбас, която следваше да превземе региона за седмици, не доведе до обещания от руското командване резултат. Все още в ход са тежки, но неуспешни за руската армия боеве, дори след въвеждането на фронта на “чмобиките” (1) - необучени и необорудвани, а жертвите достигнаха до десетки хиляди само през последните два-три месеца.
Увеличаването на руските територии чрез псевдореферендуми на частично окупирани области се превърна във фарс, който от юридическа гледна точка на самата Москва доведе до неясни граници на Руската федерация.
Крим, обявен от Кремъл за непревземаем и сигурен, пое ударивъв вътрешността, а Кримският мост бе увреден до неизползваемост. Освобождаването на полуострова вече е цел на Киев и условие за евентуални преговори.
В момента по плажовете се копаят окопи, а паниката сред населението и руските окупационни части расте с усещането за наближаване на украинските сили.
От президента Зеленски ясно бяха артикулирани новите условия за преговори, като основното от тях е изтегляне на руските военни сили не само до границите от 23.02.2022 г., както беше в началото на инвазията, а до международно признатите граници на Украйна от 1991 г.
Изпълнение на политическите цели
Постигането на генералната цел на Путин за задържане на властта с повишаване на своята популярност и подкрепа чрез агресията в Украйна и засилено влияние в международните процеси е пред своя провал.
Липсват устойчиви военни успехи, които Путин да “продаде” на руското общество. Позорното бягство на войските му в Харковска област и освобождаването на Херсон от страна на украинците бяха проследени и оповестени от руските влогъри и военни репортери, което удари сериозно публичния имидж на диктатора.
Първоначално отричаната и дълго отлагана мобилизация в Русия все пак се състоя и доведе войната непосредствено сред руското общество, като увеличи социалното напрежение.
Вместо да подобри публичния си имидж, на Путин се наложи да въвежда мракобесни мерки в Русия - закон за цензурата, забрана на митинги, събирания и протести, прогонване на всички независими медии, арести и осъждане на опозиционери и свободни гласове и т.н и т.н.
Според изтекло секретно проучване проведено в началото на ноември от Федералната служба за охрана по поръчка на Кремъл, публикувано от сайта ‘Медуза” , подкрепата на водената от Путин война в руското общество драстично е спаднала. Данните са потвърдени от последното изследване на независимата агенция “Левада”, като само между 25% и 27% от руснаците са за продължаване на войната, а над половината - 55% - 57% - са за провеждане на мирни преговори.
Геополитически резултати във военен аспект
НАТО излезе от летаргията си от последните години, обедини се повече от всякога и изцяло встъпи в своите задължения за опазване на колективната сигурност и световния мир. Бе създадена т.нар. коалиция “Рамщайн” с над 50 държави, надхвърляща рамката на НАТО, в подкрепа на Украйна и противодействие на Кремъл.
Плановете на Путин за отдалечаване на НАТО от границите на Русия и реорганизиране на присъствието на Алианса в държавите бивши членки на Варшавския договор бяха провалени със светкавична бързина. Швеция и Финландия почти веднага кандидатстваха и вече са пред приема им в Северноатлантическия пакт, с което границата на Русия с НАТО се увеличава с 1200 км.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг през септември увери Тбилиси, че Грузия ще се присъедини към Северноатлантическия съюз въпреки противопоставянето на Москва.
Ускори се превъоръжаването и модернизацията на армиите от Прибалтика, Полша, Румъния. Дори в България лъсна трагичното състояние на армията, несъстоятелността на съветското въоръжение и необходимостта от бърза модернизация на войсковите ни части.
Военнопромишленият комплекс на САЩ бе възстановен, като започна да работи на три смени и пълни обороти, за разлика от последните години. Военният бюджет на страната е рекорден за 2023 г., а като цяло НАТО увеличи бюджета си с над една четвърт.
Германия за пръв път от ВСВ започна да изнася и да разрешава доставки на оръжия на воюваща страна.
Военните доставки, обучението на десетки хиляди украински бойци в Германия и Великобритания и непосредствения боен опит превъщат Военните сили на Украйна в една от най-боеспособните армии в света, изградена изцяло по натовски стандарти и тя ще е винаги край границите на Русия. Украйна ще излезе далеч по-силна от тази война, отколкото влезе и също ще бъде приета в НАТО.
Създадена по подобие на НАТО като пакт за взаимна отбрана Организация на договора за колективна сигурност (ОДКС) от шест бивши съветски републики и доминирана от Русия, показа своята несъстоятелност поради невъзможност на Кремъл да се намеси пряко във възникналите конфликти между Армения и Азербейджан или Казакстан и Таджикистан. Бившите републики все повече се еманципират от по-големия си събрат, преориентирайки се към други форми на сигурност.
Клиентите на руско оръжие останаха крайно разочаровани от неговите качества особено в сравнение с модерните технологии на НАТО и се отдръпнаха панически от сключване на големи сделки. Санкциите и забраната за внос на чипове и други елементи за военната промишленост ускориха този процес, поради невъзможност на Русия да изпълнява поетите ангажименти.
Международни политически резултати
Целта на Путин да се равнява по големите и да играе решаваща роля в световните дела се сгромолясва със страшна сила. Опитът му за участие в общ антизападен фронт, формиращ нов световен ред завършва с фиаско.
Западът не се подаде на изнудванията му, вкл. с ядрени заплахи.
Доскорошният партньор Китай се отдръпва все повече от токсичния Кремъл, като китайският лидер Си Дзинпин смени реториката за триполюсен модел на световна доминация с двуполюсен модел лидиран от Китай и Запада.
Президентът на Индия не се поколеба да осъди публично действията на Путин в Украйна.
Дори най-близкият съюзник на кремълския диктатор Лукашенко всячески отказва пряка намеса на беларуски сили във военния конфликт.
Няколко резолюции на ООН с огромно мнозинство заклеймиха действията на Русия и призоваха веднага да изтегли войските си от Украйна. Подкрепа Русия намери само в режимите на Северна Корея, Иран, Еритрея, Сирия и Никарагуа.
Русия бе изключена от Съвета за правата на човека на ООН, а Конгресът на САЩ готви предложение за изключването ѝ от Съвета за сигурност на ООН, който е най-важния орган в световната организация.
Русия бе изключена от Съвета на Европа.
Русия бе обявена за държава терорист от Парламентарната асамблея на НАТО.
Русия бе призната за терористична държава от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа с 99 гласа “за” и един “въздържал се”.
Русия бе обявена за държава - спонсор на тероризма от Европейския парламент.
Русия бе изключена от почти всички международни организации, спортни федерации, съюзи и всякакви обединения на международната общност.
Международен трибунал срещу престъпленията на руската страна ще бъде сформиран по предложение на ЕС.
Мрежа, която да координира разследвания на военни престъпления в Украйна бе договорена от министрите на правосъдието на страните от Г-7.
Икономически резултати
Безпрецедентна реакция на Запада и целия свят на агресивното нападение на Русия в Украйна и особено след разкритията за случилото се в Буча, доведоха до невиждани досега санкции за Руската федерация, нейните лидери, олигарси и хиляди функционери на режима в Кремъл.
Ефекти от санкциите според Държавния департамент на САЩ:
Русия е принудена да се обърне към по-малко технологично напреднали страни като Иран и Северна Корея за доставки и оборудване и към отбранителните си запаси от съветската епоха. Производството на руски хиперзвукови балистични ракети почти е спряно, програмата за военна авиация на Русия е прекъсната, производството на руски военни самолети за ранно предупреждение и контрол от следващо поколение е спряло, редица военни заводи, включително тези, произвеждащи ракети земя-въздух, бяха затворени поради недостиг на компоненти с чуждестранен произход.
Контролът върху износа принуди Русия да канибализира съществуващите части на самолетите от авиокомпаниите си.
Проведеното в Йейл изследване от широк екип, под ръководството на авторитетния проф. Джефри Зоненфелд, публикувано през август, проследи икономическите тенденции в Русия след нахлуването ѝ в Украйна и задействането на санкциите, като илюстрира сгромолясването на руската икономика.
Над 1000 компании напуснаха Русия само в първите месеци след инвазията, които формираха 40% от БВП на Руската федерация и осигуряваха над 5 милиона работни места.
Зад граница до август заминаха над 500 000 руснаци, от които повече от половината с отлично образование и професионални умения главно в технологичните сектори. След обявяването на мобилизацията през септември над милион мъже в активна работна възраст напуснаха страната, а близо 300 000 бяха мобилизирани, което допълнително обезкърви руските предприятия.
Газовото и петролно оръжие на Кремъл не проработи, като доставките на руски суровини бе драстично намалено, бе въведен таван на цените и нанесен сериозен удар върху най-важното приходно перо на Русия.
Почти изцяло е спряно автомобилното производство, а редица сектори са в колапс поради липса на вносни компоненти и технологии.
Путин не може да спечели войната - в това вече е убеден целият свят, краят на диктатора - политически или дори физически, е въпрос на време.
Пълният провал в постигане на трите основни цели на Путин, чрез които да се задържи на власт - да “дари” на руския народ идеята за Велика Русия, унищожи някаква несъществуваща заплаха от Украйна и осъществи надмощие над “империалистическия либерален Запад”, поведе не само кремълския режим към пропастта, но и цялата Руска федерация, за която ще са необходими десетилетия да възстанови своя имидж и бъде приета отново от международната общност.
Достатъчна причина Politico да обяви преди дни Владимир Путин за “Неудачник на годината - 2022”. (2)
-------------------
(1) “Чмобик” е жаргонен термин, произхождащ от “частична мобилизация”, с който рускоговорящите влогъри и анализатори наричат мобилизираните руски граждани.
(2) Статията в сайта “Медуза”
