Представиха Книгата , която всеки кърджалиец трябва да има в библиотеката си. Пред препълнената зала в Бизнесинкубатора бе презентирано изданието „Кърджали,110 години хронология на съзиданието”, плод на къртовски труд на дългогодишният главен архитект на Столицата на Източните Родопи арх.”Петя Назърова. Книгата е уникална като съдържание. В хронологичен план през погледа на архитект е представена урбанизацията на града.В представянето на материалната база е вплетен духа на културата.Отразени са трите важни етапа в развитието на града:идването на тракийските бежанци;индустриализацията и прехода към демокрация до наши дни.
Представила съм развитието на Кърджали в периоди на подем,разказвала съм с погледа на архитект.Оставила съм историческия поглед на историците.Това сподели арх.Петя Назърова.Тя посочи,че е извадила от анонимност прекрасни хора.
Арх.Назърова посочи,че последните години от развитието на града са били много важни за нея.Тя е участвала в проектирането на кв.”Възрожденци” с големите зелени площи,а след 2001 г. е трябвало да въвежда значително променени градоустройствени норми.
Кметът на Община Кърджали инж.д-р Хасан Азис подчерта,че книгата е писана с много обич към Кърджали.Той благодари на авторката за усилията ,които е положила.Тя дава пример как да бъдем отговорни към идващия ден,каза Хасан Азис.Градоначалникът изрази удовлетворение от 15-годишната съвместна работа с арх.Петя Назърова.Той подчерта,че изпитва към нея респект като към професионалист.
Журналистката Валентина Иванова,която представи авторката и творбата бе категорична , че Кърджали има нужда от писана история и книгата запълва голяма празнота. Изследването е плод на къртовски труд. Арх.Назърова извървя достоен път,подчерта Валентина Иванова.
Главният редактор на в.”Нов живот” Иван Бунков бе лаконичен: Пред нас е втората Мара Михайлова,на която дължим безценни изследвания.
Похвални думи за начинанието сподели и общественикът Васил Байданов.
Арх.Назърова благодари на Община Кърджали и фирмите спомоществователи за подкрепата към изданието.
Георги Кулов
