Европейската забрана за внос на руски петрол вече е в сила. България обаче е голямото изключение - тук не само ще идва руски петрол по море, но и "Лукойл" ще продължи да изнася продуктите си още поне три месеца. Дори и това да бъде забранено, никой няма да контролира дали ембаргото се спазва.

Анализ на Генка Шикерова, Свободна Европа

В понеделник влезе в сила европейското ембарго за внос на руски петрол. Целта на ЕС е така да ограничи приходите на Русия, с които тя финансира войната срещу Украйна.

България е единствената държава в Европейския съюз, която получи изключение и може да внася руски нефт по море още две години. Вносът се осъществява от руската компания "Лукойл", която притежава рафинерията в Бургас. Руската фирма обаче не се задоволява само с българския пазар и поиска българското правителство да ѝ позволи да заобикаля санкциите. И служебното правителство ѝ позволи - в петък Министерският съвет даде право на "Лукойл" да изнася преработения руски петрол още 3 месеца.

Европейската комисия вече няколко пъти каза, че изключението за България има за цел да задоволи вътрешния пазар. Назначеното от президента Румен Радев служебно правителство обаче настоява, че няма проблем руската фирма да продължи да си изнася продуктите.

Но дори и кабинетът на премиера Гълъб Донев да не беше взел това решение, България отново щеше да е широко отворената врата за руския петрол към Европа. Проверка на Свободна Европа установи, че нито една институция не носи отговорност за контрола по изпълнението на санкциите. Така няма никакво значение какво решава ЕС и какво казва правителството в София - който е изнасял петролни продукти досега, няма никакъв проблем да продължи да го прави и в бъдеще.

Как успя натискът

В края на ноември руската компания „Лукойл“ заплаши, че ще затвори рафинерията в Бургас, ако българското правителство ѝ забрани да изнася продукти, произведени от руски петрол. Предприятието има доминиращо положение на българския пазар, според няколко констатации на антимонополния орган.

Европейската комисия каза, че изключението за внос на руски петрол, което получи България, е само за задоволяване на нуждите на българския пазар и „Лукойл“ не може да изнася горива, получени от руски петрол. Служебното правителство твърди, че това не е вярно и се съобрази с интереса на "Лукойл".

Това се случи буквално в последния момент, в края на последния работен ден преди началото на ембаргото. Късно в петък служебното правителство разреши на бургаската рафинерия "Лукойл Нефтохим" да изнася продукти от преработен руски петрол до 5 март 2023 г., т.е. още три месеца.

Представители на ЕК казаха, че изнасянето на горива, произведени от руски петрол, е нарушение на ембаргото.

От съобщението на правителството не става ясно дали решението е било съгласувано с Европейската комисия. Нейни представители многократно казаха, че изнасянето на горива, произведени от руски петрол, е нарушение на ембаргото и ще доведе до санкции.

Решението на правителството отваря вратата пред "Лукойл" да продължи да печели, но остава неясно какво получава българската държава, освен обещанията на руската компания да промени схемата си на работа и да плаща повече данък печалба в България. Години наред "Лукойл" отчита само загуби в България, а парите, спечелени в страната, отиват в Русия.

От началото на годината рафинерията в Бургас е преработила рекордно количество петрол, основно руски. Около 55 на сто от готовата продукция се изнася, а очакваната печалба за годината ще е около 3 млрд. долара, казаха експерти пред Свободна Европа.

"Розовото" положение на "Лукойл" в България се дължи на по-ниската цена на руския петрол след началото на военната агресия срещу Украйна.

Сега фирмата иска да се възползва от това свое предимство, а българското правителство ѝ помага. Европейската комисия вече даде знак, че може да санкционира България за нарушаване на ембаргото.

Какво следва

В следващите седмици предстои Европейската комисия да реагира на решението на българското правителство. До публикуването на този текст все още не сме получили коментари и от правителството в София, и от Еврокомисията в Брюксел.

Свободна Европа опита да разбере как ще се прилагат санкциите след 5 декември и кои институции ще са отговорни за това. От Европейската комисия казаха за Свободна Европа, че това е задача на държавата. Българските институции не ни отговориха, а експертите казват, че "държавата е на автопилот".

Въвеждането на петролното ембарго става с регламент, който е задължителен за държавите членки. След това всяка държава решава по какъв механизъм го прилага и контролира.

В България обаче такова решение няма. Няма и яснота кой трябва да следи дали ембаргото не се нарушава.

„Някой трябва да каже в тази държава кой контролира прилагането на европейските санкции. Това не е ясно“, каза за Свободна Европа Юлияна Николова, директор на Портал "Европа".

„Абсолютен правен хаос е в момента“, каза за Свободна Европа Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията. Според него може да стане така, че някои държави да спрат вноса на горивата, а други – не.

„Българските власти не са си свършили работата през последните девет месеца и отказват да вземат категорично решение за регулаторния механизъм над рафинерията, което ще създаде хаос, от който може да се възползва Русия“, каза още Владимиров.

Според него България трябва да се възползва от "златната акция" в рафинерията и да поеме оперативния контрол на предприятието.

Това вече се случи в Италия, където рафинерията на руския петролен гигант "Лукойл" в Приоло, Сицилия, беше поставена под "временно управление" от новото италианско правителство на Джорджа Мелони. Целта е да се избегне затваряне на рафинерията заради вече действащото европейско ембарго над вноса на руски суров петрол по море.

Правителството мълчи

Българското правителство не казва как страната ще прилага санкциите. Свободна Европа изпрати въпроси до Министерския съвет и до Министерството на финансите, които отговарят за дейността на агенция „Митници“ и Националната агенция по приходите (НАП), но не получи отговори. Горивата са акцизни стоки и тяхното движение се следи от митниците.

За разлика от други европейски държави, България все още не е приела механизъм за прилагане на санкциите. В средата на ноември служебното правителство е публикувало проект на постановление за "координация на ограничителните мерки на Европейския съюз", но то все още е в режим на обществено обсъждане.

В този проект, за национален координатор по прилагането на мерките е определен министърът на външните работи. В средата на декември изтича срокът на общественото обсъждане и постановлението може да бъде прието едва след това. След това обаче са Коледните празници и това прави много вероятно още по-голямо забавяне.

Европейската комисия предложи в петък до 5 години затвор за лица и глоба поне 5% от оборота за фирми, които нарушават или заобикалят санкции, наложени от ЕС срещу трети държави. Директивата обхваща и търговията със стоки, чийто внос, износ, продажба, покупка, трансфер, транзит или превоз е забранен или ограничен. Но и това е проект, който тепърва ще бъде обсъждан и одобряван.

Засега "Лукойл" получава от България това, което иска. А България се превръща в широко отворената врата към Европа за продуктите на фирмата.

Исканията на "Лукойл" станаха известни на 21 ноември. Тогава ръководството на компанията и представители на правителството дадоха съвместна пресконференция, на която казаха, че са се договорили със служебното правителство "Лукойл" да прехвърли цялата си икономическа дейност в България и да плаща данъците върху печалбата си в страната. Тази договореност не е обвързана с документ и ясни ангажименти.

"Лукойл" работеше по подобна схема преди, но заобикаляше плащането на данък печалба в България чрез мрежа от свързани фирми.

В момента „Лукойл“ работи на ишлеме. Преработва нефт, доставян от дъщерната компания „Литаско“, в която остават големите печалби от продажбата на горива. „Литаско“ е регистрирана в Швейцария, която също се присъедини към европейските санкции.

„Лукойл“ заплаши, че ако правителството не изпълни условията им, ще затворят рафинерията в Бургас. От компанията не отговориха на въпросите на Свободна Европа взето ли е вече обещаното решение за преместване на икономическата им дейност в България, както и имат ли яснота как ще работят в условията на ембарго.