Неочаквана река под ледената покривка на Антарктида засяга потока и топенето на леда, като потенциално ускорява загубата на лед със затоплянето на климата.
Ново изследване разкрива река дълбоко под леда в Антарктика, която е дълга 285 мили (460 км), което я прави по-дълга от река Темза. Проучването описва подробно как събира вода в основата на ледената покривка на Антарктика от площ с размерите на Германия и Франция взети заедно.
Откритието показва, че основата на ледената покривка има по-активен воден поток, отколкото се смяташе досега, което може да я направи по-податлива на промените в климата.
Подробности за откритието, направено от изследователи от Imperial College London, University of Waterloo, Canada, Universiti Malaysia Terengganu и Newcastle University, бяха публикувани наскоро в списанието Nature Geoscience.
Съавторът, професор Мартин Сигерт от института Грантъм към Имперския колеж в Лондон, каза: "Когато за първи път открихме езера под антарктическия лед преди няколко десетилетия, мислехме, че са изолирани едно от друго. Сега започваме да разбираме, че там долу има цели системи, свързани помежду си с обширни речни мрежи, точно както биха били, ако нямаше хиляди метри лед върху тях."
Регионът, в който е базирано това проучване, съдържа достатъчно лед, за да повиши морското ниво в световен мащаб с 4,3 метра. Колко от този лед се топи и колко бързо е свързано с това колко хлъзгава е основата на леда. Новооткритата речна система може силно да повлияе на този процес.
Има два основни начина, по които водата може да се появи под ледените покривки - от повърхностна стопена вода, която се стича през дълбоки пукнатини, или чрез топене в основата, причинено от естествената топлина на Земята и триенето, докато ледът се движи над сушата.
Но ледените покривки около северния и южния полюс имат различни характеристики. В Гренландия повърхността претърпява силно топене през летните месеци, където огромни количества вода се стичат надолу през дълбоки пукнатини, наречени мулени.
В Антарктида обаче повърхността не се топи в достатъчни количества, за да създаде мулени, тъй като летата все още са твърде студени. Смята се, че това означава, че има относително малко вода в основата на антарктическите ледени покривки. Новото откритие преобръща тази идея с главата надолу, показвайки, че има достатъчно вода, за да се създадат огромни речни системи под километрично дебел лед.
Откритието е направено чрез комбинация от радарни проучвания от въздуха, които позволяват на изследователите да погледнат под леда и моделиране на хидрологията на ледената покривка. Екипът се съсредоточи върху до голяма степен недостъпна и недостатъчно проучена област, която включва лед както от източните, така и от западните антарктически ледени покривки и достига до морето на Уедел.
Това, че толкова голяма система може да бъде неоткрита досега, е доказателство за това колко много все още трябва да научим за континента, казва водещият изследовател д-р Кристин Доу от Университета на Ватерло.
Тя каза: "От сателитни измервания знаем кои региони на Антарктика губят лед и колко, но не е задължително да знаем защо. Това откритие може да е липсващото звено в нашите модели. Може много да подценяваме колко бързо ще се стопи системата, като не отчитаме влиянието на тези речни системи."
"Само като знаем защо ледът се губи, можем да направим модели и прогнози за това как ще реагира ледът в бъдеще при по-нататъшно глобално затопляне и доколко това може да повиши глобалните морски нива."
Например, новооткритата река се влива в морето под плаващ шелфов лед – където ледник, простиращ се от сушата, е достатъчно плаващ, за да започне да се носи по океанската вода. Сладката вода от реката обаче доставя по-топла вода към дъното на ледения шелф, топейки го отдолу.
Съавторът д-р Нийл Рос от университета в Нюкасъл каза: "Предишни проучвания разглеждаха взаимодействието между ръбовете на ледените покривки и океанската вода, за да определят как изглежда топенето. Въпреки това откриването на река, която достига стотици километри навътре в сушата, задвижвайки някои от тези процеси, показва, че не можем да разберем напълно топенето на леда, без да вземем предвид цялата систем - ледена покривка, океан и сладка вода."
Съществуването на големи реки под леда също трябва да се вземе предвид при прогнозирането на възможните последици от изменението на климата в региона. Например, ако летата са достатъчно топли, за да причинят достатъчно топене на повърхността, така че водата да достигне основата на ледената покривка, това може да има голям ефект върху речните системи, потенциално да доведе Антарктида до състояние, подобно на Гренландия, където загубата на лед е много по-бърза.
Съществуват и потенциални вериги за обратна връзка, които биха ускорили загубата на лед. Например, ако ледът започне да тече по-бързо, тъй като водата се натрупва в основата, това ще увеличи триенето там, където ледът преминава върху суха земя, което може да увеличи количеството на основното топене и произведената вода.
Сега екипът търси да събере повече данни за всичките тези механизми от проучвания, за да приложи техните модели към други региони и да осигури по-добро разбиране за това как една променяща се Антарктика може да промени планетата.
“Antarctic basal environment shaped by high-pressure flow through a subglacial river system” by C. F. Dow, N. Ross, H. Jeofry, K. Siu and M. J. Siegert, 27 October 2022, Nature Geoscience. DOI: 10.1038/s41561-022-01059-1
