Тристранката не се разбра нито за минималната работна заплата, нито за пенсиите и помощите за деца

По отношение на предложения законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда на „БСП за България“ Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) не постигна съгласие. Предложението е да се създаде механизъм за определяне на минималната работна заплата (МРЗ), като се взема предвид средната работна заплата към 31 октомври. Това обобщи на брифинг в Министерския съвет Величка Микова, национален секретар на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) след края на извънредното заседание на НСТС.

КНСБ и КТ "Подкрепа" подкрепяме законопроекта с оглед определяне на МРЗ на база 50 на сто от средната работна заплата за предходните 12 месеца към 31 октомври, но като прецизираме, че периодът, от който трябва да бъде взета средната работна заплата трябва да е за първите шест месеца на текущата година, към която се определя, коментира Микова. Тя смята, че предложеният законопроект е първа стъпка за въвеждане на директивата за адекватни минимални работни заплати в Европейския съюз.

Микова потвърди, че работодателските организации „не възприемат“ подхода, предложен в законопроекта на „БСП за България“ за определянето на минималната заплата.

На днешното заседание бяха обсъдени и законопроекти за промени в Кодекса за социално осигуряване относно осъвременяването и отпускането на пенсии, около които също нямаше консенсус.

Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) не подкрепи законопроекта за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители от БСП, с който се предвижда предоставянето на еднократна помощ за всяко второ и трето дете в размер на 10 минимални работни заплати за работещи родители, които са осигурени минимум 24 месеца преди раждането, предаде БГНЕС.

В законопроекта се предлага още помощта за началото на учебната година за деца от семейства с ниски доходи да се разшири не само за I клас, както е в момента, но и за децата от II, III и IV клас. А семействата, чиито деца са записани в I и VIII клас в държавно или общинско училище за учебната 2022 – 2023 г., да имат право на еднократна помощ за ученици в размер на 300 лева, която да се изплаща на два пъти, като доходите на семействата са без значение. Допълнителните средства, които ще бъдат необходими, са в размер на около 90 млн. лв., като 50 млн. лв. ще са за помощ за началото на учебната година, е посочено в проектозакона.

„Извън тези принципи и съображения, можем да кажем, че предвид големите неясноти, даваме възможност да бъде направена ясна финансова обосновка и това би коствало на бюджета 250 млн. лв“, заяви Лазар Лазаров и посочи, че не намира основание в тези искания и от Министерството на труда и социалната политика не го подкрепят.

Георги Гьоков каза, че от БСП не са имали желание да дискриминират, когото и да било, а да се стимулира раждаемостта. 

Междувременно НСТС отхвърли и Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, предвиждащ промени в действащия механизъм за осъвременяване на пенсиите, или т.нар. „Швейцарско правило“ Предложението беше внесено от Кирил Петков и група народни представители от „Продължаваме промяната“.

Според Министерството на труда и социалната политика, представено от заместник-министъра проф. Емил Мингов, необходимите допълнителни средства над предвидените се очаква да бъдат за 2023 г. – 54,7 млн. лв., за 2024 г. – 339,3 млн. лв., за 2025 г. – 925,4 млн. лв. и сегашният метод е за предпочитане пред несигурният.

Министерството на финансите също не подкрепи законопроекта.

Facebook коментари

Коментари в сайта

Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.

Случаен виц

Последни новини