Българските диалекти в последно време се радват на значителен ренесанс, сочи мащабно изследване за езиковедите от Института по български език към БАН. Под формата на уникална карта на България те разкрива съкровищницата на българските диалекти чрез автентични рецепти на традиционни наши гозби, предавани от поколения наред до днес.

"И в Дебърско, и в Прилепско, и в Шуменско и във Великотърновско ще сготвят сарми и ще ги назоват точно с тази лексема. Ще ви ги направят и в Родопите, но там ще ви ги поднесат като "апраци", в Пазарджишко и в Сливенско ще са "гушки", в Троянско "фтички". Виждате, че тук крайният Югозапад на езиковата територия кореспондира с говори от Изтока. Същото е и с лексемата за пръжки, много любими на населението навсякъде - в повечето от говорите, днес в РСМ използват думата жумерки, както и в Шуменско, Силистренско (т.е. на другия край). В Беровско ги знаят като клиси, както и в някои родопски говори, а също и в Корчанско. Всички тези примери, а има още стотици, говорят за единството на езиковия ни континуум", разказва в интервю за Dir.bg проф. Анна Кочева, ръководител на уникалния проект.

Картата далеч надхвърля днешните териториални граници на България и своеобразно чертае нейните етнически граници.

В цяла Южна България, от Странджанско, а после в западна посока, като преминете през Логодаж, Берово и стигнете до Корчанско ще ви приготвят зелник и ще ви разкажат рецептата. И още за българските гозби, за приликите и разликите в историческо-географската област Македония, за обредните ритуали, свързани с народния календар и живите български говори, разказва проф. Кочева.

Професор д-р Ана Кочева е изтъкнат езиковед от БАН - диалектолог и специалист по история на българския език, ръководител на Секцията за българска диалектология и лингвистична география в ИБЕ. Тя е създател на "Карта на българския език на ново място по света", която обхваща 15 милиона българоезични (по етнически произход), съавтор на интерактивната "Карта на диалектната делитба на българския език", автор на книгата "Смесеният език на виенските българи". От две години осъществява най-крупното екипно диалектно изследване на българската езикова територия през 21 век чрез уникална интерактивната кулинарна езикова карта на България. Потомка на Миладиновския и Хаджовския род от Македония Ана Кочева е един от най-добрите наши експерти в областта на историческите и езикови теми свързани с Р Северна Македония.

Интерактивната кулинарна карта на българската езикова територия е вече в завършен вид и по отношение на обхвата й представлява най-крупното езиково диалектно изследване на учени от БАН през 21 век. Какво показва тя за състоянието на говорите у нас, доколко те са живи в автентичния си вид и доколко те ни изненадват?

Права сте за мащабите на изследването, защото наистина през последните 3 години и половина имахме възможност да осъществим теренни проучвания на българската езикова територия с честота и обхват, на които не бяхме се радвали десетилетия наред. Да, имало е спорадични изследвания, но те винаги са се осъществявали въпреки обстоятелствата, които са пречели или са усложнявали работата ни. Не само от финансов характер. Възможността да осъществим проекта за интерактивна кулинарна карта, даде тяга на теренната работа, а това е важно, за да установим какви процеси са настъпили в развоя на нашите диалекти в най-ново време. Били сме свидетели на прогнози за нивелационни процеси при диалектите, които щели да доведат до тяхното постепенно отмиране. За щастие, не се оказа така. Тъкмо напротив, диалектите ни в последно време се радват на значителен ренесанс и причините за това са екстралингвистични. А идеята за реализация на този интердисциплинарен научен проект беше продиктувана и от нуждата комплексно да бъде събрана, изследвана и картографирана кулинарна лексика от цялата българска езикова територия (във и извън държавните граници на България), тъй като липсва подобно цялостно изследване на тази лексика, което да представи нейното действително географско разпространение върху целия български езиков континуум и извън него.

Картата обхваща доста по-голяма територия спрямо днешните географски граници на България. В този смисъл може ли кажем, че представлява и своеобразна етническа карта на българите днес?

Това е езикова и кулинарна карта, която носи разнообразна информация! Информацията е експлицитна и всеки неин потребител може да си направи обективни изводи, запознавайки се с нея. Фактът, че тя обхваща историко-географското землище (Мизия, Тракия и Македония) означава, че продължаваме дългата и много ценна традиция в българската диалектология (преустановена за около 2-3 десетилетия след 1944 г., но впоследствие възстановена) да се описват всички говорни области, в които продължават и днес да се говорят диалекти на българския език. Това са безспорни езикови факти, подчертавам езикови и не е необходимо да бъдат оцветявани политически. Но в проучването си ние отидохме още по-далеч, включихме в него и няколко исторически диаспори - в днешен Банат и в Бесарабия, защото там има компактно българско население от векове и то продължава да пази езика и паметта за миналото.

Картата обхваща българските говори на територии от днешна Република Северна Македония и Албания. Доколко тя може да послужи по спора ни със Скопие, защото той не е за това, което днес е РСМ, а за общото ни историческо минало?

Всички карти и атласи, плод на лингвогеографския опит на Секцията за българска диалектология и лингвистична география от последните 30 години, биха били от полза на обществата от двете страни на границата, ако има желание те да се разгледат безпристрастно и обективно. Те отразяват езиковата действителност такава каквато тя е, а не такава, каквато някому е угодно. А тези факти, на всички езикови равнища, в т.ч. и по отношение на кулинарната лексика (която е терминологична, "конкретна лексика", тъй като назовава конкретни предмети, действия и явления от действителността) са красноречиви, когато намерят проекцията си върху карта. Много ясно се вижда, че държавните граници не прекъсват разпространението на определено явление, то продължава и оттатък нея. Ареалите на някои кулинарни лексеми се простират от Странджанско до Корчанско (в Южна Албания) и естествено няма как да прескочат говорите в днешната РСМ, за да се озоват в с. Връбник, напр. (Албания), а съвсем естествено преминават през нея. Това какво ви говори? Днешната официална норма на РСМ, както добре знаем, се появява през 1944 г., тя е подложена на редица нелингвистични интервенции, външни влияния, но така или иначе съществуването й днес (от 70 г. насам) ние не оспорваме. Тя е административна, официална норма, функционира като такава. По по-различен начин разговарят хората в малките градове и села на РСМ. И имат по-различна памет и отношение към междудържавните ни дрязги, както и към екстремните прояви на антибългарска истерия.

Кои са типичните и най-интересни ястия от тази "гореща" географска област Македония и има ли съществени различия днес, когато тя е разделена между три държави?

Всъщност аз отчасти отговорих на този въпрос. В цяла Южна България, от Странджанско, а после в западна посока, като преминете през Логодаж, Берово и стигнете до Корчанско ще ви приготвят зелник и ще ви разкажат рецептата, която не се различава изобщо. Разлики може да се появят при майсторлъка у различните домакини. И в Дебърско, и в Прилепско, и в Шуменско и във Великотърновско ще сготвят сарми и ще ги назоват точно с тази лексема. Ще ви ги направят и в Родопите, но там ще ви ги поднесат като "апраци", в Пазарджишко и в Сливенско ще са "гушки", в Троянско "фтички". Виждате, че тук крайният Югозапад на езиковата територия кореспондира с говори от Изтока. Същото е и с лексемата за пръжки, много любими на населението навсякъде - в повечето от говорите, днес в РСМ използват думата жумерки, както и в Шуменско, Силистренско (т.е. на другия край). В Беровско ги знаят като клиси, както и в някои родопски говори, а също и в Корчанско. Всички тези примери, а има още стотици говори за единството на езиковия ни континуум.

Какво показват още тези вкусни гърненца, щом кликнем на картата върху тях? Всъщност колко автентични рецепти може да открием там?

 Проучили сме над 80 населени места, умножете ги поне по четири, а на места и по повече, и ще придобиете приблизителна информация за записаните "рецепти". Картата ни е интерактивна, тя има десетки видеоматериали, истински малки филми, на които възхитителни жени и мъже от всякакви възрасти приготвят традиционните за региони им гостби и разказват как го правят на автентичния си говор. Записали сме още и обичаи, песни, показали сме носии... с основание твърдим, че сме създали енциклопедия, животопис на днешните ни съвременници от малките населени места.

По повод Архангеловден и последната за годината Голяма задушница, която отбелязваме на 5 ноември т.г., има ли различия в т.нар. раздавки на близки и съседи в почит на починалите близки.

Изследователите добре знаят, че изучаването на обредната кулинарна лексика (всички названия на обредни храни и напитки и на кулинарни процеси и технологии) може да бъде ефективно само ако тази терминология се изучава не изолирано, а системно в контекста на обредите. Понякога теренните ни проучвания са съвпадали с такива дни и сме имали възможност съвсем на място да запишем обредите и храните. Обредният хляб, който се меси за Архангеловден, по различните места на езиковата ни територия се нарича рангелов колак или рангелов кравай, а когато се добави и жито, се получава т.нар. рангелово блюдо. Раздаването е изключително устойчив ритуал, то се практикува навсякъде и е свързано с паметта за отишлите си.

Според народния календар с Димитровден (26 октомври) зимата настъпва и по-нататък следват серия от празници. Къде може да открием на картата вкусни рецепти за тези дни, заредени с магическия ритуал за здраве и берекет?

На Димитровден аргатите са си получавали заработеното и е започвал един относително по-спокоен откъм работа цикъл. Затова пък с много празници и трапези, но и със спазването на различни рестрикции по време на Коледния пост. Днес малцина го спазват наистина, но за сметка на това всички обичат да "отговяват", т.е. да хапват месо в по-големи количества, особено след Бъдни вечер. Установихме, че българинът не е прекомерен "месар", т.е. хапва месо, но не е пристрастен. Ще изключим тук някои индивидуални случаи, разбира се. Но, ако искате да разучите тънкостите в приготвянето на автентичната банска капама, на чомлека, кликнете върху Банско на картата и всичко ще ви бъде обяснено много точно и методично, така че няма възможност да сбъркате. Кулинарната навигация в ИКК е безпогрешна! Това се дължи на хората, които сме записали, много добри домакини, с отношение към храната, към традициите, към гостите!

Въпреки, че картата е в завършен вид, може ли да очакваме още гърненца да се появят на нея?

Картата отдавна има собствен живот, но възможността за обогатяването й непрестанно е на дневен ред. Затова и на сайта тук >> има специална форма, с помощта на която всеки може да ни пише, да изпрати видео или аудиоматериали, ако реши или разполага с такива. А ние, ако имаме късмет, и отново тръгнем на теренни проучвания, ще направим каквото трябва.

Тази уникална карта далеч надхвърля изследването на българските говори, защото представя уникално пътешествие в България посредством нашите народни традиционни ястия. В този смисъл тя би могла да бъде и своеобразен гид за кулинарен туризъм и рекламиране  на България. Обмисляте ли нейното по-широко популяризиране и сътрудничество в тази връзка с Министерство на туризма?

Отворени сме за всякакъв вид сътрудничество. С огромно удоволствие ще кажа, че не едно и две телевизионни предавания се възползваха от картата, от нейната идея и реализация. Като помощно пособие я използват колеги преподаватели и у нас, и в чужбина. Що се отнася до институциите, мисля, че те само биха спечелили от нашия опит и от проучването ни, свършили сме доста работа, която би им била от полза. Това се отнася и за бизнеса, непрекъснато чета и слушам колко заинтересован е той да се отвори към науката и иновациите. Ето, сега е моментът, в буквален и в преносен смисъл сме им поднесли нещата на тепсия.