Варненският некропол е абсолютно доказателство, че преди 7 хиляди години хората, живели в земите около днешна Варна, са познавали социалната йерархия, разказа за БТА археологът Владимир Славчев, ръководител на разкопките в обекта, в който е намерено най-старото обработено злато в света.
Показателно е, че има хора, погребани със златни украшения, със скиптъри, очевидно е, че те са принадлежали към някаква управленческа прослойка, посочи Славчев. Според него във вътрешността на страната не са намирани такива ценности при разкопки, тъй като там хората не са имали същите погребални практики, т.е. няма такива гробища.
В близкото до некропола селище са живеели максимум 500 души, допълни Славчев. Хипотезата на археолозите е, че тъй като всички са се познавали, едва ли управленците са носели златата си ежедневно. По-вероятно е да са ги слагали, когато са идвали външни хора или те самите са пътували някъде. Освен това златните украшения са слагани в гроба след смъртта на водача, за да знаят и божествата в отвъдното какъв е бил приживе.
През тази година разкопките в некропола започнаха късно, заради липсата на финансиране. Славчев уточни, че това е причината да са разкрити само три гроба. Археолозите работят в югоизточния сектор и не са изненадани да видят, че останките в него са много по-нарядко. Причината е, че съвсем близо до повърхността има твърд глинен пласт, който дори съвременните хора, боравещи с железни инструменти, трудно копаят. „Всъщност, нашата цел не е да намерим отново гроб със златни накити, а да затворим вече проучените зони, да разберем дали има и какви са разликите между отделните сектори в некропола“, обясни Славчев.
Според ръководителя на разкопките, Варненският некропол е един от най-добре датираните паметници на Балканите - приблизително между около 4 570 и 4 350 години пр.Хр. Славчев допуска, че е вероятно селището да е просъществувало максимум триста години. Аргумент за това е фактът, че находките от некропола си приличат по външен вид и по стилово оформяне. По-интересно е да видим резултатите от масовото изследване на генетиката на намерените кости, допълни Славчев. Според него извличането на ДНК и обработката със съвременните технологии ще позволят да се изследва родство до трето коляно.
Кога точно и как е изчезнало селището не е ясно. Археолозите обаче знаят, че в края на 5-то хилядолетие пр. Хр. климатът се променя. Измененията са настъпвали постепенно, средногодишните температури са се увеличили, летата са ставали все по-сухи и горещи, зимите – по-мразовити, разказа Славчев. Междувременно заради топене на полярните ледници се вдига и нивото на световния океан. В резултат в района на днешна Варна са се вдигнали подпочвените води и са се заблатили нивите около селището, допълни археологът. Според него хората са започнали да гладуват и са били принудени да търсят стратегия за оцеляване. Част от тях са мигрирали, за да открият по-благоприятни области. Точно по това време има нарастване на селищата в Западна България, после изчезват и от там, а се увеличават тези в Централна Европа, разказа Славчев. Според археолозите друга част от обитателите на селищата от това време са започнали да се занимават с подвижно скотовъдство, да отглеждат овце и кози. Те обаче не са строили постоянни жилища, движили са се със стадата си, и затова трудно могат да бъдат „уловени“ по археологически път, допълни Славчев.
За вида на хората, живели преди 7 хиляди години в района на днешна Варна, учените са категорични, че са били европеиди. Приличали са много повече на нас от тези, които са живели във вътрешността на Балканите, които са били по-скоро средиземноморски тип. Край морето хората са били по-високи и масивни. Интересно е, че има голяма разлика при средната височина на мъжете и жените, каза още Славчев. По думите му ръстът на представителите на силния пол е бил между 1,68 – 1,70 метра, докато дамите са били с 10-15 сантиметра по-ниски.
Некрополът разказва и за бита на хората. Въпреки скромните по размер разкопки през тази година, археолозите са намерили отново предмети, които разкриват как са живели тогава по тези земи. В единия гроб е открита бойна брадва от еленов рог. Това е най-твърдият органичен материал, по-твърд от костта и от него бързо може да се оформи оръжие, разказа Славчев. Според него дръжките на брадвите са били дървени, дълги и тънки. Находките разказват, че хората са познавали лъка и стрелите, има намерени и върхове на копия, медни и кремъчни. По-сложно е да се каже с какви отбранителни елементи са разполагали, допълни Славчев. Ризници не са намирани, но със сигурност спокойно са можели да ползват напластени рогозки или кожи, което е било добра защита. Само че тези материали изгниват и няма как да намерим останки, допълни археологът.
През тази година са открити отново доказателства, че хората са обработвали кост, дърво, камък, рога, мед. Медта е била престижен материал, ползван за изработка на бойни брадви, масивни сечива – длета и клинове за дървообработка, игли, шила, разказа Славчев. На въпрос откъде са се снабдявали, археологът отвърна, че произходът на метала е от находища в Бургаско и от района на Стара Загора.
По-интересното е, че тези хора явно са контролирали трафика на доставките, допълни археологът. По думите му медта, която е ползвана в селището край днешна Варна, не е „стигала“ във вътрешността на Балканите. Очевидно е имало и някакво надрегионално споразумение, защото рудниците от източната половина на полуострова снабдяват само източната, тези в западната половина на Балканите, например в Сърбия, снабдяват западната, няма случай на смесване, каза още Славчев. По думите му доказателство за това е, че брадви, които са се произвеждали в района на Варна, не се доставят и не се обменят в съседни райони. И обратното – двойни брадви тук не са намирани. Балканите по това време са разделени на два големи културни блока, явно хората са приели правила и са ги спазвали, което значи, че племената са имали усещането за част от нещо по-голямо, което ги различава от съседите им, допълни археологът.
На въпрос дали, въпреки споразуменията, не се е стигало до сблъсъци, той е категоричен, че конфликтите са били факт. Доказателствата са, че при разкопките пластовете показват, че селищата са били опожарявани, възстановявани и отново подлагани на огън.
Хипотезата на учените как е пренасяна медта от днешна Южна България към Варна е, че е ставало по вода. Конят по онова време не е опитомен, последните европейски магарета са изядени в средната на каменно-медната епоха в района на Дуранкулак, каза Славчев. За съжаление, няма преки доказателства какви са били корабите на древните крайморски жители - липсват изображения, модели, останки. Но самият разцвет на обществата, живели по Черноморието, показва, че имат широка мрежа за комуникация, посочи Славчев. Тук е най-бедната зона на природни ресурси на Балканите – няма вулканични скали, минерали, качествен кремък, мед, всичко открито като находки е внос, уточни археологът. На въпрос какво местните са давали на партньорите си срещу това, което са получавали, Славчев отговори, че това все още е загадка. „Явно тези хора или са налагали със сила своите искания, или точно те са доставяли и обменяли черупките на спондилуса (вид мида), докарани от Егейския свят, които са се считали за изключително ценни“, е хипотезата на археолога.
Разкритията на българските учени в областта на праисторията ще бъдат тема на международна научна конференция, която ще се проведе във Варна от 2 до 4 ноември. Форумът е посветен на 50-а годишнина от откриването на Варненския некропол. В него ще се включат известни учени, занимаващи се с каменно-медната епоха, от Румъния Франция, Германия, Гърция, Великобритания и България, допълни Славчев. Според него най-хубавото е, че в конференцията ще участват и млади докторанти от нашата страна и Румъния, които ще имат шанса да осъществят връзка и да работят в партньорство в бъдеще, за да разкриват заедно тайните на древните обитатели на нашите земи.