Идеята за установяване на местното самоуправление е заложена още в първата Конституция на България от 1879 г.

През 1881 г. е направен първи опит за разработване на закон за общините, водени са дебати, но той така и не е бил приет.

1882 година се приема за начало на законодателното утвърждаване на местното самоуправление. Тогава в брой 117 на Държавен вестник е публикуван Законът за общините и за градското управление, който разглежда общината като основна административна единица в държавата, а хората, които живеят в нея като членове на общината", вместо възприетото десетилетия по-късно "жители на общината". Законът е утвърден с Указ № 697 на княз Александър I Батенберг. Възприема се като първия законодателен акт, който регламентира дейността на общинските съвети, на кметовете и техните помощници. По силата на този закон кметът е бил представител на "правителствената власт", но в същото време е бил и представител на интересите на общината. Кметовете на градските общини и техните помощници са се назначавали и отзовавали с Княжески указ. Кметовете по право са председателствали общинските съвети.

Решението 12-и октомври да бъде отбелязван като Ден на българската община е взето на 18 юни 1998 г. в Благоевград, на 3-ото Общо събрание на Националното сдружение на общините в Република България. На 6 октомври 2021 г., по предложение на НСОРБ, от служебното правителство на Стефан Янев, е взето решението 12-и октомври да бъде Ден на българската община и местното самоуправление.

Първите кметове на Хасково и приоритетните въпроси за развитието на града

Някои от приоритетните задачи, които са стояли на дневен ред за решаване пред кметове на Хасково още от Възраждането, са актуални и днес, разказва историкът от Регионалния исторически музей в Хасково д-р Веселина Узунова.

Още от Възраждането дългосрочните задачи пред кметовете на Хасково са водоснабдяването, впоследствие и изграждането на канализацията, заскаляването и контролът на реката. Друга от приоритетните теми е как да се справят с мръсотията и запрашването на града. В последствие, когато Хасково приема няколко вълни бежанци в периода 1915-1917 до 1925 година, се поява нов проблем за решаване пред местната власт-жилищната криза. А по това време Хасково е сред големите градове в страната-и като площ, и като население. Жилищната криза се решава едва през 70-те години с построяването на кв.“Орфей“. Кризата с безработицата, която възниква след 9-ти септември 1944 година, е уредена след възникването на последния голям промишлен обект “ХИММАШ“. Проблемът с водоснабдяването  се разрешава, след изграждането на яз, „Тракиец“. „Всички кметове имат тези теми, заложени в програмите си на практика и се ангажират с решаването им“, казва д-р Узунова.

Специално за Деня на Българската община и местно самоуправление историчката подбра няколко любопитни факти за кметовете на Хасково, които са част от тематичното издание, по което работят заедно с д-р Красимира Узунова и което ще бъде представено през следващата година.

Първите кметове на Хасково са от Шишмановия род

Първият кмет на Хасково е Михаил Минчев(1878). Той обаче е управник на града за много кратко и работи във все още неосвободно Хасково, тъй като градът е в Източна Румелия и Съединението с Княжество България все още не е факт. Той е избран от населението, но не на избори, посочен е като първенец на града в качеството си на многоуважаван човек. Той е син на най-влиятелния по това време човек в Хасково -Хаджи Иванчо Минчев, зет на най-богатия и родолюбив българин в града-Христодул Вълчев Шишманов.

Първият кмет, излъчен на избори в Хасково

Първият кмет, излъчен на избори в Хасково, е Костадинчо Христодоров. Той е третият по ред син на Христодул Шишманов /длъжността по това време е била епитроп. Управлява 25 години Хасково/. Сараф е по професия /дн.-банкер /, бил е доста интересна личност, описва го д-р Узунова.

Първият кмет на Хасково с програма

Кметът на Хасково, който за първи път встъпва в длъжност с готова програма, се казва Васил Жаджийорданов. До този момент за кмет са избирани първенците на града, най-уважаваните хора. Разчитало се е те да се учат на местно управление така да се каже в движение, разяснява д-р Веселина Узунова. Васил Жаджийорданов обаче се явява с програма, тъй като е бил много опитен и с натрупани знания от работата си преди да стане кмет, като секретар и заместник-кмет в общината. Той управлява по време на Балканските войни, умира по време на Втората световна война. Бил е харамия /м. остар.: разбойник, хайдук/. Като разбойник, местните хората са имали и страх, и уважение към него, добавя д-р Узунова.

Най-дълго управлявалите кметове на Хасково

Единият от тях е  адвокатът Иван Мишков, който е зет на сина на Христодул Шишманов чорбаджиолу Димитрак. Той е първият в Хасково адвокат, завършил право в чужбина, учи в Женева. Той управлява няколко мандата в различни години в началото на 20-ти век.

Последният кмет преди длъжността да стане „председател на изпълкома“

Последният на длъжност „кмет“ през соца  е Димо Атанасов, учител от с.Брягово. Става кмет през 1946 г. На изборите през 1949 г. е преизбран и управлява до 1951 г., когато подава оставка и след това управлява отново от 1962 до 1968 година. Бил е човек обичан и уважаван в града. Той е последният, който заема длъжността „кмет“, тъй като по негово време тя се трансформира в „председател на изпълкома“.

Пример за взаимодействие

Най-добрият пример за взаимодействие между кметовете в Хасково и околните села е писмото, което те пишат до Капитан Петко войвода през 1879 г., в което го молят за помощ, когато башибозуците се готвят да нахлуят тук. Тогава се подписват 34 кметове от селата и на кварталите на Хасково.

Как се е променило местното самоуправление в годините

По -влиятелни са днес общините по въпросите за управлението на държавата, сила ли са те в своето обединение в НСОРБ? Носят ли повече отговорности местните власти за развитието на общините и регионите, и пример ли са те за изграждането на цялостното управление на държавата с взаимодействието помежду си и усилията за поглед към социалния и икономически напредък с приглушаване до възможния минимум на политическите пристрастия? Отговорът е еднозначен, и той е положителен. Така смята председателят на Общинския съвет на Хасково Таня Захариева. Та председателства местния законодателен орган вече в два последователни негови мандата.

Местното самоуправление не се осъществява лесно днес. И определено не е лека работа да си начело на Общинския съвет, органът, който осъществява местното законодателство, казва Таня Захариева.

Местното самоуправление като цяло се осъществява от всички общински съветници и аз като техен председател, съм всъщност първа сред равни. В един общински съвет има различни хора, с различни възгледи, но крайната цел е да се търси решение, което да е оптимално най-добро за цялата общност, добавя тя.

„Стремим се да намираме най-добрите решени, и трябва да продължим да го правим, въпреки политическите си различия и възгледи, защото като общински съветници никой от нас не трябва да забравя, че обществената ангажираност е първата ни функция“.

Не само, че има реализация на местното самоуправление днес, но във времената на предизвикателства, в които живеем, белязани от кризи-здравни, военни, социално-икономически, общините се очертават като един от фундаментите в държавата, смята кметът на Димитровград, който е и заместник-председател на Управителния съвет на Националното сдружение на общините в РБ Иво Димов.

За него на на днешния ден е удачно да се повдигне отново въпроса за децентрализационния модел на управление на държавата.

"Нужна е повече свобода за нашите общини, възможност за взимане на самостоятелни решения, което води след себе си поемането на повече отговорности от страна на местните власти. Разбира се, за крачка към децентрализация на общините трябва дълновидност, смелост, успешните модели винаги са свързани и с проявата на лидерски качества от страна на местните управници", смята Иво Димов. Според него работата в НСОРБ, което включва представители на различни по големина и развитие общини, е пример, защото се следва като основна цел взаимодействието и взаимопомощта помежду им.

„Работата за гражданите, независимо кой на каква политическа формация принадлежи, е основополагащ принцип в Сдружението на общините. Така че в този смисъл то може да бъде добър пример и при цялостното управление на държавата“, казва кметът на Димитровград.

Красимира Славова