Построили сме не повече от половината от магистралите, които е трябвало да изградим преди десет години. Това каза на пресконференция служебният министър на регионалното развитие и благоустройството арх. Иван Шишков при представянето на състоянието на автомагистралите на България и визията за тяхното доизграждане и развитието на пътната мрежа - "Магистралите на България – вчера, днес и утре". Анализът е подготвен от министерството и пътната агенция през последните два месеца, като дейността е започнала включително и от предишния кабинет, уточни министърът. Той изтъкна, че нараства необходимостта от изграждането на магистрали и пътища.
Ако България има нужда от 2100 километра магистрали, при положение, че са построени 870 километра и остават 1230 километра, мога да предложа като приоритет за следващите правителства да бъде завършен целият процес на проектиране, ускоряване на всички съгласувателни процедури, стриктен график за реализация и ясна стратегия, заяви министърът.
По думите му България няма ясна стратегия по строителството на големите инфраструктурни обекти. За съжаление всички спорове стават за дадени пари и малки участъци, но нямаме нито ясна представа кога ще завърши проектирането на магистралите, нито кога ще ги изградим, допълни министърът и посочи, че би трябвало следващите правителства да направят подобна стратегия, защото страната е изключително изостанала.
Министърът съобщи, че 38 на сто от магистралите, които трябва да се проектират и да построят в България са с изключително незадоволително проектантско и с никакво строително решение. Той посочи, че най-важното направление е по посока "север - юг" - от Русе за Маказа, връзката от Румъния към Гърция. Започнахме с първата част от тази връзка, участъкът е с обща дължина "Русе – Велико Търново" 67 километра, "Велико Търново - Свиленград" - още 218 км, каза министърът и посочи, че е належащо да се започне бързо да се проектира и да се строи.
Други важни обекти са магистралите "Черно море" и "Рила", както и магистрала "Хемус", която е без проектни решения за 7, 8 и 9 лот, каза министърът и изрази надежда да може да се намери бързо решение на проблема, за да може и тази магистрала да има цялостно проектно решение и да продължи да се строи изцяло. Други важни обекти са: връзката с тунела под Петрохан, както и скоростният път, който сега се стори от Видин до Ботевград, по който има участък от Монтана до Враца, който е без осигурено трасе. Тези обекти трябва в кратък срок да бъдат построени от следващите правителства, за да имаме нормална и проходима пътна мрежа, заяви министърът.
Магистралите, които сега са със проектна готовност са "Русе - Велико Търново" - 75 км, "Хемус" - 96 км и "Европа" – 16,5 км.
По думите на министъра магистрала "Европа" е била най-проблемният участък като забавяне във времето и той трябва да бъде изграден до 2023 г. Той съобщи, че е подписал споразумение с кмета на Костинброд и проектът вече е съгласуван с всички институции, утре ще бъде разгледан на Върховен експертен съвет и се очаква до дни да бъде одобрен Подробен устройствен план на магистралата.
В началото на април Министерството публикува Интерактивна карта, която показва плановете за развитие на транспортната инфраструктура на България и свързаните региони до 2040 година. В периода 2022 – 2025 г. трябва да завърши цялостното изграждане на участъка от Благоевград до Крупник на автомагистрала "Струма" и трасето между Боаза и Павликени на автомагистрала "Хемус", посочиха тогава от ведомството. Ще бъде завършена и пусната в експлоатация цялата автомагистрала "Европа" от граничния пункт "Калотина" до София. В този период трябва бъдат модернизирани и отсечките Видин – Монтана и Враца – Ботевград от трасето между Видин и Ботевград.
До 2030 г. се планира да завърши строителството и в експлоатация да бъдат пуснати участъкът между Крупник и Кресна на АМ "Струма", отсечката между Павликени и Шумен на АМ "Хемус", както и участъкът между Кюстендил и Дупница от бъдещата магистрала "Рила", посочиха през април от Министерството.
За улесняване на връзките по направлението север – юг ще се работи за завършване на трасето между Монтана и Враца от пътя Видин – Ботевград и магистралите "Черно море" и "Русе – Велико Търново". Предвижда се работата по подобряване на условията за придвижване в това направление през централната част на страната да продължи в посока юг чрез поетапно модернизиране на трасето между Велико Търново и Хасково през Габрово и Стара Загора. Очаква се то, както и тунелът под връх Шипка, също да бъдат завършени в периода до 2030 г. В този срок ще се положат максимални усилия за модернизиране на пътния участък Монтана - София с тунел под Петрохан, а също така и за изграждане на тунел на АМ Черно море“. До края на периода се очаква да бъде изграден "Дунав мост 3" при Русе, който е обвързан с изграждането на магистралата "Русе – Велико Търново".