Мария Петрова Николчовска е един от изследователите на обичайте, традициите и култура на населението от Източните Родопи. Родена на 2 септември 1942 г. в с.Тенево, Ямболско. Средното си образование е завършва в Ямбол през 1960 г. Същата година е приета за студентка със специалност история в Софийския университет ,,Климент Охридски“. Три години учи редовно, а след това продължава задочно. Завършва образованието си през 1967 г.
През 1962 г. се омъжва за Иван Николчовски, а през следващата година се ражда синът им. Заедно със съпруга си работят като нередовни учители в селата Оряхово, Хасковско и Фотиново, Кърджалийско в периода от 1966 г. до 1970 г.
През юли 1970 г. започва работа като уредник на отдел ,,Етнография“ в Историческия музей в Кърджали, където работи в продължение на 27 години до своето пенсиониране през октомври 1997 г..
Като уредник на музея е работила за проучване на народната традиционна култура на населението от Източните Родопи и за уреждането на етнографската експозиция на музея. Популяризира събрания етнографски материал в редица статии, публикувани в централни и местни издания, както и няколко студии, отпечатани като отделни издания.
За постиженията в развитието на културата в Кърджали е наградена с орден ,,Кирил и Методий“ трета и първа степен, а от Общонароден юбилеен комитет „1300 години България“ с грамота за заслугите й към честването на 1300-годишнината от създаването на Българската държава. През 1987 г. е наградена с ,,почетна значка“ – сребърна, а през следващата година с почетна значка ,,Отличник на комитета на културата“.
В Държавен архив – Кърджали се съхранява фонд с биографията и творчеството на Мария Петрова Николчовска.
Нейната научна дейност е насочена към проучвания и изследвания на традиционната култура, архитектурата, поминъка, обичайте и облеклото на населението на Източните Родопи.
Автор е на много научни публикации, като: „Чехларството в с. Тихомир, Крумовградско“, „Бубарството в Ивайловградско“, „Типове българско женско облекло от Кърджалийски окръг“, „Пасхалната традиция и ислямизирането на населението от Източните Родопи“ и много други. В ,,Известия на музеите от Южна България“ излизат редица нейни публикации, като ,,Асимилацията и характерът на традиционните поминъци от Крумовградско “, ,,Българските села в Мала Азия“, ,,Извори на женската традиционна носия от Долно Луково, Ивайловградско“ и ,,Производството на сачове в Кърджалийско“. Други нейни изследвания са публикувани в списание ,,Български фолклор“ издание на БАН, като ,,Малоазийските българи в Ивайловградско“, ,,Обредни практики и представи свързани с родопския масив Дамбала“. През 1975 г. излиза от печат и албума ,,Етнографското богатство на Източните Родопи“, брошурата ,,Народни носии на Източните Родопи “ - 1979 г., а също и ,,Пътеводител на Исторически музеи – Кърджали “ - 1989 г.
Съвместно с Ив. Балкански, Ел.Герджикова и Ив.Стефанов издават брошурата ,,Ардино – минало и настояще“ през 1980 г. През 1996 г. излиза и книгата „Момчилград - природа, археологически паметници, традиционна народна култура“ в съавторство със Стела Тодорова и Алтънка Шукерова.
В периода от 1988 до 1997 г., публикува много статии във вестниците ,,Нов Живот“ и ,,Кръгозор“ , като ,,Наследството на един живот“, ,,Светецът Балъм ,,Баба“ покровителства жителите на с. Чомаково“, ,,Жизнена съдба и достойнство“, ,,Магия – родитба, магия – веселие“, ,,Пчеларовци посрещали на два пъти Апостола “, ,,Коледа в Източните Родопи “.
След като се пенсионира се установява да живее в родното си село Тенево, но продължава своята научна дейност с участия с доклади в редица конференции.
Изготвил: Антоанета Спасова
младши експерт в Държавен архив - Кърджали
