Учени създадоха изкуствени миши ембриони от стволови клетки, без сперма, яйцеклетки или матка, съобщи Асошиейтед прес.
Лабораторно създадените миши ембриони са като естествените до осмия ден след оплождането. Те съдържат същите структури, включително и такава като туптящо сърце.
Учените се надяват в краткосрочен план да използват тези ембриоиди, за да изучат по-добре ранните фази на развитие и механизмите на болести, без да прибягват до толкова много лабораторни животни. Те биха могли също да създадат предпоставки за получаване на човешки ембриони за изследователски цели в бъдеще.
Резултатите от изследването са публикувани в сп. "Нейчър" от Магдалена Зерницка-Гьоц от Калифорнийския технологичен институт и нейни колеги. Статията е поредната, в която се описват синтетични миши ембриони.
Подобно изследване на Джейкъб Хана от Научния институт "Вайцман" в Израел и неговите колеги беше публикувано този месец в списание "Сел". Хана също е съавтор на статията в "Нейчър".
Зерницка-Гьоц, експерт по биология на стволовите клетки, казва, че една от причините да се изследват ранните етапи на развитие, е да се получи повече информация за това защо по-голямата част от човешките бременности се губят на ранен етап, а ембрионите, създадени за ин витро оплождане, не успяват да се имплантират и развият в до 70% от случаите. Изследването на естественото развитие е трудно по много причини, казва тя, включително поради факта, че много малко човешки ембриони се даряват за научни цели. Съществуват и етични ограничения.
Създаването на модели на ембриони е алтернативен начин за изучаване на тези проблеми.
За да създадат синтетичните ембриони или ембриоиди, описани в статията в сп. "Нейчър", учените комбинират ембрионални стволови клетки и два други вида стволови клетки - всички от мишки. Те използват специален вид блюдо, което позволяваше на трите вида клетки да се обединят. Въпреки че създадените от тях ембриони не са перфектни, Зерницка-Гьоц казва, че най-добрите от тях са били "неразличими" от естествените миши ембриони. Освен структурата, подобна на сърце, те развиват и структури, подобни на глава.
"Това е наистина първият модел, който позволява да се изучава развитието на мозъка в контекста на целия развиващ се миши ембрион", твърди тя.
Подобни усилия се правят от десетилетия и както Зерницка-Гьоц, така и Хана заявиха, че техните групи са работили по това изследване много години. Зерницка-Гьоц каза, че нейната група е представила изследването си в сп. "Нейчър" през ноември.
Учените заявиха, че следващите стъпки включват опити да се накарат синтетичните миши ембриони да се развиват след осмия ден - с крайната цел да ги докарат до термина, който за мишката е 20 дни.
На този етап те "трудно преминават" границата от осем и половина дни, поясни Джанлука Амадей от университета в Кембридж, съавтор на статията в сп. "Нейчър".
Учените очакват след около 11 дни развитие ембрионът да не може да съществува без плацента, но се надяват, че един ден изследователи ще успеят да намерят начин да създадат и синтетична плацента.
Изследователите заявиха, че не предвиждат скоро да създадат човешки версии на тези синтетични ембриони, но смятат, че това ще се случи след време.
Други учени вече са използвали човешки стволови клетки, за да създадат "бластоид" - структура преди ембриона, която може да служи като изследователска алтернатива на истинския ембрион.
Подобна работа е свързана с етични проблеми. От десетилетия изследователите се ръководят от "14-дневното правило" за отглеждане на човешки ембриони в лаборатория. Миналата година Международното дружество за изследване на стволовите клетки препоръча облекчаване на правилото при ограничени обстоятелства.
Учените подчертават, че отглеждането на бебе от синтетичен човешки ембрион не е нито възможно, нито се обмисля.
"Без съмнение сме изправени пред нова технологична революция, която още е много неефикасна, но има огромен потенциал", каза Луис Монтолиу от Националния център по биотехнологии в Испания, който не е участвал в изследването.
