Денят на миньора като пресечна точка между минало, настояще и бъдеще
На 18.08.2022 г., в деня на успението на Св. Иван Рилски, покровител на миньорите, в Крумовград официално беше открита музейна експозиция за златото, която разказва за Ада тепе и тайните на древното рударство. Осигурявайки финансирането на спасителни археологически проучвания на Ада тепе и популяризирането на културно-историческото наследство и историята на региона „Дънди Прешъс Металс Крумовград“ ЕАД съдейства за съхраняване на важна за страната ни информация. Множеството събрани досега данни показват колко тясно свързани с историята на нашите земи са рударството и металургията. Община Крумовград имаше късмета да попадне в благоприятна ситуация, в която развитието на модерен рудодобив даде шанс да се разкрият част от отдавна забравените традиции на рударството в региона. „Ада тепе“ е първият целенасочено проучван стар рудник в България.
„Златото има своето важно място в човешкия бит близо 7000 години. То ще продължава да го има и занапред. Този ден за мен е важен. Преди повече от 17 години дойдох за първи път в Крумовград, когато започнах проучванията на древния златен рудник, по покана на доц. Георги Нехризов, на който благодаря. Повече от 30 години се занимавам с археология и не съм очаквал с какво ще се сблъскам. Истината е, че открих много приятели. Ада тепе е кауза за всички нас. Не е само научен обект, а по-скоро път, по който вървим вече не малко години.
С откриването на изложбата „Ада тепе“ имаме възможност да покажем на широка публика събраната информация за добива на злато в древността, за бита и особеностите на живота далеч в миналото. Благодарение на съвместната работа с отговорен инвеститор, институциите, призвани да опазват културното наследство, и местната власт получават възможността да разкрият значими факти за историята и културата на даден регион. Това са положителни резултати, от които полза имат голям брой заинтересовани страни, включително науката, а работата се върши с максимална обществена и професионална отговорност и спазване на най-високи стандарти. Реализираният проект съвместно с община Крумовград, „Дънди Прешъс Металс Крумовград“ и Националният археологически институт с музей при БАН носи позитиви за археологията и дава принос за създаване на добри условия за развитие на икономиката на Крумовград. Спасителните археологически проучвания винаги търсят баланс между изискванията на съвремието и икономическото развитие и опазването и популяризирането на културно-историческото наследство.“ – каза доц. д-р Христо Попов, директор на Националния археологически институт с музей при БАН.
„Тази експозиция е възможност да съхраним миналото, възможност да покажем миналото на нашето младо поколение. Но за нас тази експозиция е и една надежда. Надежда за перспектива, за развитие на град Крумовград, защото очакваме посетители и туристи.
Благодаря на всички вас! Надявам се да има живот за тази експозиция, в тази сграда. Аз като кмет ще направя максималното това да се случва. Няма да спрем до тук . Предстои старата минна галерия, която беше заснета на Ада тепе, да бъде изградена и възстановена тук при музея, за да знаят младите хора как се е добивало в миналото.
Обръщам се и към миньорите, към всички, които работиха. Нека има надежда, която да съпътства дните ви. Нека да има и едно очакване, което да бъде възнаградено. Нека вашият покровител Св.Иван Рилски ви закриля и подпомага в действията ви, нека закриля вас и семействата ви. Честит празник и честита експозиция! На добро да е!“ – отправи благословията си г-жа Себихан Мехмед, кмет на община Крумовград.
„Най-напред искам да поздравя не само миньорите, но и всички хора, които по един или друг начин подпомагат не само индустрията, но и обществото да се развива. Защото без тези основополагащи индустрии няма бъдеще. 3500 години какво са правили хората? Това, което и ние правим сега.
Осигурявайки финансирането на спасителните археологически проучвания на Ада тепе и популяризирането на резултатите „Дънди Прешъс Металс Крумовград“ ЕАД съдейства за съхраняване на важна за културно-историческото наследство на страната ни информация. С новата музейна експозиция осигуряваме и допълнителна възможност за популяризиране историята на региона и на минерално-суровинния бранш. Успехите, които сме постигнали, нямаше да бъдат толкова удовлетворяващи ако не беше доброто сътрудничество с местните власти и компетентните държавни институции.
Водени от грижата за живота и здравето на хората, съвместните ни усилия доведоха до изграждането на минния обект рудник „Ада тепе“, който днес функционира в хармония с културно-историческите дадености и биоразнообразието в Натура 2000 зона и показва пътищата, по които минен бизнес, наука и общество могат да вървят заедно и да си сътрудничат.“ – обобщи проф. д-р инж. Илия Гърков, вицепрезидент на „Дънди Прешъс Металс“ и изпълнителен директор за България.
„Добър ден на хората на Крумовград, на гостите на Крумовград. Тъй като един такъв ден връща спомени назад, искам да кажа, че бях един от членовете на комисията, която казваше в началото не на проучването с идеята да запазим паметника, защото нашата позиция беше, че един такъв уникален паметник трябва да бъде съхранен. Така се случи, че работата си намери майстора в лицето на Христо Попов и паметникът беше проучен перфектно, а фирмата, която разработва това златно находище, си удържа на думата и не само завърши проучването, но и представянето по начин, който ясно за всеки разказва историята на този паметник. Мога да кажа, че когато това е резултата от свършената работа, всичко е както трябва. Нашето „не“ тогава целеше да гарантира опазване, което се случи. Това, което днес Крумовград има, е елемент от цялостното представяне на Източните Родопи и на област Кърджали. С тази експозиция разширяваме местата, които любителите на планината и на историята могат да включат в своите маршрути. Надявам се, че доброто сътрудничество между община Крумовград, РИМ Кърджали и НАИМ при БАН ще продължи. Честит празник на хората, които с труда си правят Крумовград по-богат.“ – поздрави Даниела Коджаманова, директор Регионален исторически музей гр. Кърджали
***
Всичко започва от земните недра – от движението и взаимодействието. Продължава с волята на човека да опитомява, да се бори и да създава. И ако сме забравили къде е началото, точно днес е добре да се върнем назад към корените.
Източната част на Балканския полуостров е най-важният и иновативен регион при развитието на ранната медна металургия. Общоприето е, че именно тук около средата на V хил.пр.Хр местните праисторически общности достигат ниво на технологично и социално развитие, което им позволявало устойчиво да добиват и преработват значителни количества медни минерални суровини. Успоредно с навлизането на медните предмети се появяват и първите златни украшения.
Мащабът и технологичните умения на източнобалканската медна и златна металургия и свързаната с това социална трансформация нямат аналог в обществата на Стария свят. Основните причини за това ранно развитие са две: геологическа благоприятна среда за ранен добив на мед и злато и наличие на население, което може да реализира този потенциал.
Корените на рударството и добива на минерални суровини се крият далеч в миналото. Извършвани преди почти 7000 години, тези дейности са дали начало на една професия, позната и днес - миньорството.
Археологическите проучвания показват, че през късната бронзова епоха на значителна част в масива Ада тепе до Крумовград е разработван най-големият известен златодобивен рудник на Балканите. Добив на злато на Ада тепе има в началото на XV в. пр. Хр. Златодобивът започва на самия връх и постепенно се разпростира върху цялата площ на билото. Използвана е техника, при която с помощта на огън рудосъдържащите скали са се нагрявали. Високата температура и след това рязкото охлаждане с вода подпомагали напукването на скалата и извличането на рудата.
Датирането на рудника в късната бронзова епоха и проведените задълбочени проучвания доведоха екип от археолози под ръководството на доц. д-р Христо Попов, директор на Националния археологически институт с музей при БАН, до изненадващото откритие, че Ада тепе е най-старият известен златодобивен рудник в Европа.
До започването на добива върхът не е бил населен, но с началото на добивните дейности се изгражда сезонно селище с най-малко 20 колиби. В миналото и сега, рудодобивът се счита за специализирана работа, която следва да се извършва от компетентни хора.
През времето промяна в икономическата конюнктура и трансформирането на социалните навици на населението води до затихване на дейностите по златодобив. Районът постепенно придобива селскостопански облик, отдалечавайки се от корените. Златодобивът бива забравен за много дълги години.
Реализирането на първия новоразработен рудник за последните 40 години „Ада тепе“ в Крумовград е пример как модерният рудодобив и опазването на културното наследство могат да съжителстват и да дадат добър резултат, когато има конструктивен диалог и разбиране. Националният археологически институт с музей при Българската академия на науките и „Дънди Прешъс Металс Крумовград“ ЕАД показват на практика какви са пътищата, по които бизнес и археология могат да вървят заедно и да си сътрудничат. А историята на археологическите проучвания на Ада тепе води началото си от 2001 г.
История на проучвателните дейности – минна археология
В периода 2001 -2006 г. на върха се проучва малко тракийско светилище. През 2005 г. започват първите проучвания на следите от стар златодобив, откривани по склоновете на върха. Три години по-късно българо-немски археологически екип прави нови открития по проект, подкрепен от научната фондация „Александър фон Хумболт“. Установява се, че златодобив на върха е имало още от средата на II хил. пр. Хр. – времето на Микена и на Троя. Тези разкрития правят Ада тепе най-ранния известен до този момент златодобивен рудник в Европа.
От 2010 г. „Дънди Прешъс Металс Крумовград“ се ангажира с пълното проучване на стария златодобивен рудник на Ада тепе и с популяризиране на резултатите от спасителното му проучване. Дейностите по проучване се изпълняват през годините до днес като включват много интердисциплинарни методи и партньорства. Част са направени за първи път във връзка с проекта „Ада тепе“.
В началото на 2017 г. Музеят за история на изкуството във Виена приема г. изложбата „Първото злато. Ада тепе – най-старият златен рудник в Европа“, която е резултат от съвместната работа на НАИМ при БАН, Музея за история на изкуството във Виена и Института за източна и европейска археология при Австрийската академия на науките. За три месеца изложбата е посетена от 210 000 човека и с това оглавява класацията за най-посещавана в света изложба на антична тематика през 2017 г.. Интересът към изложбата вдъхновява организаторите да я покажат и пред българска публика, тъй като в България до този момент никога не е правена специализирана временна експозиция посветена на бронзовата епоха. Разширена и обновена, изложбата става факт в края на 2017 г. със заглавие „Злато и бронз. Метали, технологии и контакти в Източните Балкани през бронзовата епоха.“
На 29 май 2018 г. в Националния археологически институт с музей към Българската академия на науките беше представен сборника Злато & Бронз – Метали, технологии и контакти на територията на Източните Балкани през бронзовата епоха. Основа на сборника стават двете изложби, посветени на богатото културно-историческо наследство от малко познатата на широката публика бронзова епоха.
***
