Вече повече от век българската общественост търси гроба на последния духовен водач на Второто българско царство -патриарх Евтимий.Много легенди има за това,че той е погребан в Бачковския манастир.Краеведът Никола Иванов привежда предания и за Източните Родопи,където е имало имоти на Бачковската обител.Предлагаме ви изследването по темата на известния български писател Никола Инджов за с.Манастир,Гюмюрджинско:

Бе дошъл и моят ред да стигна до най-голямото някога, но най-затънтено днес село, откъдето извира кръвта ми - Манастир. И преди бях правил опити, но асфалтовото шосе свършваше до Неа Санда, а оттам до Манастир имаше още двадесетина километра дърварски път през стари гори и скалисти бърда към висок рид. Селото бе осъдено на забрава, още повече, че Манастир е бил изгорен през 1913 година от турците, интерниран от гърците по егейските острови през 1921-1922 година, и изселен през 1924 година по силата на международни споразумения. Какво бе останало от старото село, чието име не е променяно откакто то съществува?
Манастир не е от ония девет села, за които се говори, че са на древните траки. Сведенията за старото село Манастир в повечето случаи идват от странници, посетили го по едно или друго време. Тук ще приведа само част от разказаното от един манастирлия - Димитър Стоянов Киречиев, учител в селото в началото на двадесети век, по-късно жител на Тополовград. Според него село Манастир има 500 къщи и е с чисто българско население. Разположено е на 50 километра североизточно от Гюмюрджина и на 40 километра от брега на Бяло море при Дедеагач. За основаването му съществува предание, че е заселено от българи Ц овчари от Радомирско, които идвали със стадата си да зимуват по тия южни места. В сватбарски песни, които се пеели в Манастир, се споменавали реките Струма и Искър. Старите женски и мъжки носии били сходни със шопските. Турците заварват селото обединено в християнска община начело със старейшина. Отделните родове са представлявали и стопански задруги. Известни са скотовъдни, камиларски и зидарски родове. Имало е производители на риганово масло, воденичари, тепавичари, мандраджии. В местността УСелищетоФ личали основите на древен храм, от който именно произхожда единственото за всички времена название на селото, записано още в турските държавни регистри като "Монастир колибелери", т.е. Манастирски колиби. Околните села биват потурчени изцяло и придобиват турски имена - Чалъбъ, Химитли, Казъл, Думанлъ, Ешек дере...
Особено интересно е сведението на архимандрит Кирил, ксантийски архиерейски наместник от началото на двадесети век. Според него землището било притежание на Бачковския манастир. В селото били въздигнати две черкви - "Света Богородица" и "Свети Георги", в околностите четири параклиса Ц на Свети Димитър в местността "Селището", на Свети Илия в местността "Бърчината", на Свети Пантелей в местността "Курбанище" и на Свети Георги в местността "Черквище". Необикновеното съсредоточие на черкви и параклиси подсказва, че село Манастир е било религиозно поклонническо средище. До параклиса на Свети Димитър се е намирал стар гроб, неизвестно на кого. Именно това място се нарича "Владикув гроб". Най-напред там са ходили да палят свещи жените при всяка задушница или срещу голям празник, и чак след това при гробовете на своите близки. "Върте да палим свещ на владиката!" - това е израз, записан от краеведа Илко Димитров, произхождащ от същото село. Архимандрит Кирил определено навежда на мисълта, че Патриарх Евтимий е бил заточен не другаде, а в село Манастир.
Аз съм склонен да свържа основаването на село Манастир със съдбата на Патриарх Евтимий Търновски. Знайно е, че след като бил отведен от столицата на рухналото Второ българско царство, той имал още десетина години живот. Къде ги е прекарал?
Както е известно, ръката на палача се вкаменява, когато се вдига да посече Патриарха. Ето какво пише Григорий Цамблак: "Подир това чудо варваринът намисли... божия човек да изпрати на заточение в Македония. /Така именуват Тракия през епохата, б.а./ И той излезе сред людете като втори Йеремия... Що стана по-нататък? Като стигна мястото, където го водеха, и пустиннолюбивата му душа видя планината и забеляза, че мястото отговаря на желанието му, той се просълзи... рече: "Ето покоището, където ще премина краткия си живот"...

3.

В Манастир животът се възвръща - това ми казаха приятели от детството, с които раснахме заедно в Гюмюрджина през 1941-1945 година. И наистина, през последното десетилетие в празните каменни къщи на планинското село са се настанили двадесетина семейства помаци. Техният майчин език е българският и той поставя проблеми пред учени и политици, пред езиковеди и антрополози. Например от кого е останал - безписмен, но говорим - в живота на тези хора. Вярно е, че българогласните беломорци обитават предимно изоставени от тракийските българи села, но дали всички са пришълци от други паланки и колиби? Няма ли между тях преки потомци на прокудените, след като е известно, че немалко деца са загубени по време на гоненията? С други думи, не е ли имало едно второ помохамеданчване на българи, останали Ц или изоставени Ц след последното преселение през 1924 година? Помохамеданчване, осъществено на битова основа, например изгубените и осиновени от помаци български деца приемат вярата на осиновителите си и запазват също като тях предишния си родов език...
Ако е така, то словото е неизтляващата българска следа в Беломорието и наистина в Манастир аз разговарях с местните хора на нашия общ език - българския.
Но дали историческата им памет е българска?
Аз носех следното писмо на български, гръцки, турски, френски и английски:

"Уважаеми жители на село Манастир,
към вас се обръща българският писател Никола Инджов с молба да прочетете това писмо.
Моите родители, родителите на майка ми и баща ми, както и техните родители са родени в селото, което сега обитавате вие.
Тук са гробовете на моите деди и прадеди, оттук са приказките, песните и преданията, с които съм израснал, говорът и родовата памет, езикът на книгите ми.
Ето защо идвам при вас като при хора от моя роден край.
Идвам да търся една историческа следа, която е особено важна за всички българи. Надявам се, че вие ще ми помогнете. Става дума за следното.
През 1393 година в Тракия е изпратен на заточение Патриарх Евтимий Търновски Ц най-великият български църковен водители. Известно е, че е отведен "на юг" - по израза на хрониста на събитието Григорий Цамблак, и че умира през 1402 година.
Има основания да се предполага, че животът на великия българин е завършил в нашето общо село Манастир.
Според разказите на майка ми и баща ми тук е имало местност "Владикув гроб", местност "Търновските лозя" и други подобни, навяващи асоциативни връзки с присъствието в селото на духовник с висш църковен сан. Има още топонимични, митологични и фолклорни подсказки в същата посока. В моя род се говори, че при една от четирите църкви Патриарх Евтимий е посадил чинар, който сега трябва да е на около шестстотин години.
Много ви моля да ми помогнете да намеря споменатите местности, да разгледам селото, да потърся стари български гробища, да направя снимки.
Моята цел е да разбера има или няма следа от пребиваването на Патриарх Евтимий в село Манастир.
Нашето общо отечество е не само в две сегашни държави Ц България и Гърция, но то е в нашата памет, в нашите сърца.
Дойдох при вас с приятелство и надежда. Като манастирлия при манастирлии!
Здравейте! "

Една от двете някогашни черкви, в които сега е вграден домът на Хабиб и Хюсеин.

Това писмо бе прочетено от кметския наместник Хюсеин Емин баба, от неговия брат Хабиб, с когото се бях запознал при първото ми посещение в селото през пролетта на миналата година. Сега и двамата ми оказаха съдействие. Посочиха ми две местности, за които не знаех - "Иванков гроб" и "Търновица", заведоха ме до малкото селско училище, разказаха ми повече неща за себе си. Техният дядо по бащина линия бил от Измир и бил преселен тук по същото време, когато нашите хора са били окончателно изгонени. Това съвпада с известната историческа истина, че след прокуждането на българите от Тракия в опустелите им села са докарани гърци от Мала Азия, сред тях и българогласни. Но как те са попаднали в Мала Азия и като какви - като българи или като гърци? Съдейки по родовия им език - като българи. А са се завърнали като помохамеданчени граждани на Гърция по старите си земи, били български по време на преселението им към Измир и по-нататък.
Каква съдба!
Двамата братя живеят в най-голямата може би къща в Манастир. Оказа се, че тя е най-голяма, защото е вградена в една от двете български черкви. Изглежда, че черквата направо е приспособена за жилище. Размерът личи и по голямата чешма, а мястото е бележито и по друга причина - тук е многовековният чинар, който е изваял могъщ ствол и въздигнал висока корона. Чинарите живеят до две хиляди години. Тукашният е най-старото дърво, което съществува в Беломорска Тракия.
Разбира се, търсенето на следите на Патриарх Евтимий където и да е било трябва на първо място да се осъществява от археолози и историци. Моята писателска амбиция е да насоча общественото внимание към хипотетичната възможност именно в село Манастир да е великият гроб. Но разпитвайки двамата братя аз се убедих, че те, макар да са съхранили българския език, нямат българска историческа памет. Не знаеха нищо нито за опожаряването на селото, нито за интернирането на населението, нито за изселването към България. Може би пък не искаха да споменат пред мене някои кървави събития след Балканската война с участието на помаците от село Мерикос. Например отвличането на четиридесет и две манастирски невести, девойки и деца от селото, влаченето им към горите на рида Мъгленик, насилията над тях и клането им в един страховит усой край село Аврен. Между тях е и моята баба по майчина линия Злата Вълчева. Така или иначе от тези хора, които са слабо образовани и на трите езика, които говорят (българският - като родов, турският - като религиозен, гръцкият - като битов) не може да се очакват сведения на равнището на националната памет. Въпросите за последните десет години от живота на Патриарх Евтимий и за местонахождението на неговия гроб трябва да се задават на гръцки и турски научни кръгове, а отговори да се търсят преди всичко в турски и гръцки архиви.

Никола Инджов
По публикация в сайта Dir.bg