Върховният административен съд изпраща вменените на адвокатите изисквания по Закона за мерките срещу изпирането на пари в Конституционния съд. Това съобщиха от съда.

Със свое определение петчленен състав на Върховния административен съд, ръководен от председателя Георги Чолаков, спира производството по административното дело, което беше образувано по жалби на двама адвокати срещу „Единните вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма“ на Висшия адвокатски съвет по Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП). Със същото определение съставът сезира Конституционния съд.

С вътрешните правила адвокатите се задължават да правят комплексна проверка на клиентите си, когато извършват финансови операции или сделки с имоти, или регистрират фирми. В тях са заложени и примерни хипотези, при които адвокатът трябва да се усъмни в дадена сделка или клиент.

Петимата върховни съдии приемат, че Конституционният съд следва да прецени дали е допустимо, от гледна точка на действащата конституционна уредба, със Закона за мерките срещу изпирането на пари да се възложи на Висшия адвокатски съвет да приеме нормативен административен акт, който не е свързан с осъществяване на правомощията му по Закона за адвокатурата. Приемането на подзаконови нормативни актове от Висшия адвокатски съвет, каквито са атакуваните пред ВАС вътрешни правила, принципно не нарушава конституционното правило на разделение на властите, а точно обратното-създава гаранции за свободна, независима и самоуправляваща се адвокатура, смятат съдиите от ВАС.

Според тях това обаче се отнася само до случаите, в които на Висшия адвокатски съвет му е възложено изрично изпълнение на правомощия по Закона за адвокатурата, в качеството му на висш орган на адвокатурата. В случая с вътрешните правила върховните магистрати установяват, че има несъответствие между текстове от Закона за мерките срещу изпирането на пари и Конституцията.