Снимка: Avtora.com

На концерта й метъл феновете получиха едно добре организирано шоу с добро озвучаване и осветление и тяхната подобаващо силна и положителна реакция възхити музикантите.

Над 3000 души изпълниха Универсиада и едва ли някой вече се съмнява, че метъл публиката е най-вярна, дори когато става дума за малко по-различен и “оперен” стил, без кожи, пирамидки и прокъсани дънки.

Подгряващите трашъри Furnaze и прогресив-пауър героите Kings Of Modesty свириха енергично и сърцато в краткото време, което им беше определено, опитвайки се да надъхат тълпящата се разнородна на вид публика.

Те обаче не успяха да предизвикат урагана от викове и аплодисменти, който започна с  първите акорди на интрото The Reign, след което на сцената изгря в пълен блясък “метъл кралицата”.

Реакцията беше толкова бурна, че самите изпълнители, сякаш се учудиха на невиждания ентусиазъм и хилядите вдигнати ръце, част от които - със задължителните телефони, джобни апарати и видеокамери.

Доста дългият сетлист, включващ почти целия дебютен албум на Таря My Winter Storm, песни от What Lies Beneath и хитове на Nightwish, беше изсвирен на един дъх, като с всяка следваща песен овациите се увеличаваха осезаемо.

Разбира се, освен “красавицата в черно и бяло”, на сцената имаше още две мега звезди- легендарният американски метъл-барабанист Майк Терана и челистът Max Lilja. Първият просто нямаше как да не бъде забелязан с огромния си сет в бяло и златно и непрестанното въртене и жонглиране с палките.

Американският ветеран от десетки метъл банди свири безпогрешно и много, много силно, заради което беше отделен от останалите на сцената с плексигласова преграда. Max Lilja, познат в близкото минало като един от Apocalyptica, от своя страна внесе допълнителен класически елемент с челото си, а на места се впускаше във виртуозни сола през китарни ефекти – чист авангардизъм, който не се преподава в нито едно музикално училище.

Неусетно шоуто достигна до единствения лош момент - Tarja се сбогува със залата и се скри, оставяйки всички да крещят името й.

Разбира се, бис имаше, но не какъв да е. На него клавирът, челистът и Таря, преоблечена и още по-щастлива, се смесиха с публиката в средата на залата и изсвириха акустичен сет, който позволи на нейния ангелски глас още повече да разчуства и мъжката и дамската част от публиката.

След това всички отново излязоха на сцената и забиха последните Die Alive и баладата Sleeping Sun.

Tarja, разбира се, обеща да се върне и вероятно следващия път ще й трябва по-голяма зала, защото тя наистина има фенове по българските земи.

Автор: Митко Николов