Ана Сиракова е родена преди 50 години в гр. Първомай. Завършва гимназия тук, а след това и Начална педагогика в Пловдивски университет . Преди 20  години влиза в театралния състав на читалището, а след това поема детския отдел на библиотеката. Поредица от събития водят до това тя днес да е председател на Образцово „НЧ Св.св. Кирил и Методий – 1894 г., Първомай“. Женена, майка на две дъщери и горда баба на двама внуци. Разговаряме с нея в деня на50-годишния ѝ юбилей.

Теодора Кирякова: Удобно ли Ви е да проведем интервюто в читалището?

Ана Сиракова: Да, за мен това е вторият ми роден дом.

T.K.: Наложи Ви се доста неочаквано да поемете ръководството му. Но се чувствате комфортно на това място, нали?

А.С.: Да, твърде неочаквано поех ръководството на читалището.След кончината на г-н Иван Караславов трябваше да реагираме, за да можем да продължим напред. Доста мислех по въпроса дали да поема поста или не. И накрая прецених, че е редно да продължа напред по тази линия, по която той вървеше, да продължим всички заедно, целият колектив.

Т.К.: Вие сте свързана от дете със самодейността?

А.С.: Да, участвала съм в училищните самодейни състави, но в читалището, в театралния състав започнах доста по-късно.

Т.К.: Какво Ви даде и какво Ви взе самодейността?

А.С.: Не бих казала, че ми е взела нещо. Може би ми е дала и то много. Може би самоувереност; комуникацията с хората, защото аз бях доста затворена преди да вляза в театралния състав. Даде ми и запознанствата с хората, към които съм изпитвала респект, гледайки ги от салона и богата обща култура. Семейството ми винаги ме е подкрепяло. Съпругът ми винаги е стоял до мен и ми е помагал с каквото е можел. Тук е моментът да изкажа благодарност към Атанаска Гаджева, която тя ме доведе в театралния състав.

Т.К.: Говорите за себе си само като театрален самодеец, но по отношение на музиката също не сте професионалист, нали?

А.С.: Да, самодеец съм. Солист съм на Руския състав, пяла съм и с „Ретротон“.Аско Николов ме откри за руската песен. Чиста случайност. Той засвири една песен и аз я запях – „На позиции девушка провожала бойца“. Тогава той ми каза: „Ти! Имаш руско произношение“. А на мен тази песен ми беше сред любимите. В ученическите години с Валя Христозова (сега Сурваткова) правихме много и интересни неща, тогава я бях научила.

Т.К.: За юбилея си подготвила ли сте си песен?

А.С.: Да, набелязала съм си не една, а две песни. Едната е на Стефан Димитров, по текст на Маргарита Петкова - „Жена на 50“, а другата е „Горить свеча, стикает воск“ на Сергей Павлов.

Т.К.: Кой от изиграните образи е най-близък до Вашия характер?

А.С.: Аз се оприличавам до тук в доста образи. По принцип съм властен тип жена и обичам да е „на моето“. Така че – едната е Живка от „Госпожа Министершата“, а другата е мадам Нини от „Балкански аристократи“ имам и от кметицата от  „Женско царство“. По принцип в последните години изиграх доста властни жени, което до някъде е и моята същност. Но имам и от Енни от „Лелята на Чарли“ – безгрижна и палава – тя е част от моята личност, защото в някой момент, когато ти „прелее чашата“ не ти остава друго, освен да се забавляваш. Е тези роли са част и от личността ми, но понякога има моменти, в които съм скромна, бяла и добра.

Т.К.: Какви спомени Ви настигат днес?

А.С.:  За детството. Безгрижното детство – до късно вечер сме били на улиците, обикаляхме с колела навсякъде, бяхме безгрижни като птички. А сега нашите деца и внуци това го нямат. И те се чувстват свободни, но по друг начин.

Т.К.: В какво се състои щастието?

А.С.: Щастието? За мен това най-вече е семейството. Децата да са добре, живи и здрави да сме всички. А след това и работата – да сме задружни, да вървим напред.

Т.К.: Какво си пожелавате?

А.С.: Най-важното е да съм жива и здрава. Все така и още повече да отстоявам позициите си. Да бъда по-твърда в някои отношения когато се налага. Защото понякога проявявам мекушавост и притеснение да не накърня стоящия отсреща, въпреки че той го прави с мен.

Т.К.: А какво ще пожелаеш на хората?

А.С.: От мен: напоследък усещам повече злоба от хората. Не гледат положителното, което се случва, а само негативното. Желая им да бъдат по-позитивни, да се обърнат към духовното. Живеем един живот и когато го живеем със злоба и гняв вредим на себе си. По-добре да оценяваме това, което имаме и което ни се поднася, защото ако го няма какъв ще бъде светът за нас?

Т.К.: Имате ли нещо да добавите?

А.С.: Заповядайте на 25 май, от 19 часа в салона на читалището на премиерата на „Прах в очите“, постановка на Спас Янков.