"Когато Бенджамин Франклин е предложил лятното часово време - той го е изобретил - това е било шега. В днешно време това е по-скоро лоша шега, която погаждаме на себе си всяка година. Време е за край на тази глупава шега веднъж и завинаги".
Това заявява онлайн-изданието The Verge в свой материал, посветен на на лятното часово време (ЛЧВ).
Малко история
Бенджамин Франклин под формата на шеговито писмо до френския вестник "Парижки журнал" през 1784 г. дава идеята парижаните да си лягат и да стават по-рано.
Неговата идея се появила, след като една сутрин той се събудил след дълга нощ (вероятно след купонясване, предполага изданието) и установил, че навън е много светло, въпреки че било едва шест часа сутринта. Той погледнал в алманах относно изгряването и залязването на слънцето и луната и разбрал, че през този ден слънцето изгрява с час по-рано. След преглеждане на идните дни и месеци, Франклин установил, че небесното тяло ще се появява на небосклона с час по-рано до края на месец юни.
Въпреки че "предложението" на Фраклин е още от 1784 г., лятното часово време не е било познато в Америка преди 1918 г., когато то е било въведено с цел да се пести енергия за Първата световна война. Идеята зад това решение е била основно тази на Франклин: че хората са склонни да бъдат по-активни вечерта и затова допълнителна дневна светлина през последните часове на деня би означавало по-малко часове, през които хората да бъдат вкъщи вечерта.
След войната фермерите лобирали за отпадането на закона за лятното часово време, тъй като им било по-лесно да извършват своята работа, когато останалата част от света живеела по едно и също време като тяхното.
През 1942 г., по време на Втората световна война, лятното часово време било въведено отново, но само за около година. След това употребата му от различните щати в САЩ варирала.
Лятното часово време е отново въведено от правителството на САЩ през 1966 г., въпреки че приемането му зависело от различните щати - Аризона и Хавай, например, не го използват. Закон от 2007 г., приет от президента Джордж Буш, разширява обсега на лятното часово време до повече от един месец - от март до ноември.
В България лятното часово време се въвежда от 1 април 1979 г. (явно и у нас първоначалната идея е била като на Франклин - да е шега - б.а.). От 1979 до 1996 включително лятното часово време е започвало от 00:00 часа на последната неделя на март (или първата неделя на април) и е продължавало до 00:00 часа на последната неделя на септември (или първата неделя на октомври). По-късно началният и крайният часове се променят на 03:00, а от 1999 г. ЛЧВ започва от 03:00 часа на последната неделя на март и продължава до 04:00 часа на последната неделя на октомври,когато часовникът се връща с 1 час назад - т.е. до 3 часа астрономическо време.
За и против
Поддръжниците на лятното часово време смятат, че то спестява електрическа енергия. Това се дължи на изследване от 70-те, което открива 1% полза при потреблението на енергия в ЛЧВ.
От 70-те до сега обаче са изминали около 40 години и използването на електроенергия значително се е променило. По-нови изследвания са показали, че няма разлика при употребата на електричество на места, които не използват ЛЧВ, в сравнение с места, които го правят. Други изследвания пък предполагат, че при ЛЧВ всъщност се употребява повече електрическа енергия, а не по-малко. Статия относно южната част на щата Индиана от 2008 г., например, гласи, че въвеждането на лятното часово време там е повишило разхода на електричество с $9 млн. годишно.
Лятното часово време има и друг страничен ефект: умората. Центърът за контрол и превенция на заболяванията на САЩ (US Centers for Disease Control and Prevention) разглежда недоспиването като обществен здравен проблем. А часът, който губим от сън, го влошава.
Според изследване на неправителствената организация "Better Sleep Council", около 60% от американците чувстват ефектите от недоспиване през понеделника след преминаването към лятно часово време, а почти 3/4 от работниците над 30 години, казват, че недоспиването е засегнало работата им - най-често чрез понижаване на продуктивността.
Друго изследване пък прави връзка между някои големи инциденти и недоспиването. Петролният разлив на танкера "Exxon Valdez", случил се на 24 март 1989 г., Чернобилската авария от 26 април 1986, както и експлозията на космическата совалка "Challenger" от 28 януари 1986 г. са причинени именно от недоспиване на някой от работниците.
Също така е по-вероятно хората да причинят автомобилни инциденти, когато са уморени, затова не е изненадващо, че има ръст на катастрофите след преминаването към ЛЧВ.
Още през 2001 г. изследване доказва, че през понеделниците след последната неделя на март пътните инциденти са повече от обичайното. Друга научна статия го потвърждава: в национален мащаб пътните произшествия се увеличават с около 6% през следващите шест дни след завъртането на часовника напред.
Не на последно място някои могат да предпочитат просто да си останем завинаги на лятно часово време. Това пък би ядосало родителите, които не желаят рискът децата им да загинат при пътен инцидент в тъмното да се повиши - все пак, ако преминем перманентно към ЛЧВ, сутрините ще бъдат тъмни през по-голямата част от годината. Без значение кой от двата варианта ще си изберем - завинаги в ЛЧВ или завинаги извън него, е хубаво да спрем да правим промяна във времето, тъй като самото адаптиране към въпросната промяна може да ни убие.