Славея Неделчева е докторант в Института за балканистика с център по тракология към БАН. От 2017 до 2021 г. етрети секретар в Посолството на РБ в Косово и Прищина.Завършила е Балканистика в Софийския университет, а магистърската ѝ теза е посветена на чамите (албанска етническа група), тяхната история, език, литература и култура, а темата на дисертацията ѝ е „Бекташизмът в албанската литературна традиция (19 и 20 век)”. Учила е в Тиранския университет, Аристотелския университет в Солун, Международното училище на университета в Хайфа, в университетите в Янина и Прищина. Работила е във Външно министерство, българското посолство в Косово и като координатор за Албания, Косово, Гърция, Румъния и Македония на музикалния канал Balkanika Music Television. Във впечатляващото й CV е отбелязано: „My mother tongue is Bulgarian and I speak Albanian, Greek, Turkish, Hebrew (ככה ככה), and, of course, English.“ Владее албански, турски, английски, гръцки и иврит и пише поезия на всеки от тези езици. Най-голямата ѝ страст е дешифрирането на османотурски ръкописи.

Г-жо Неделчева, през последните години темата за алевизма е популярна в България. Къде в момента е центърът на Бекташийския орден, който е стълб на алевизма?

През шестнадесети век привържениците на сефевидите и на други хетеродоксни религиозни движения са депортирани от Анадола в Румелия и интегрирани в ордена на бекташите, като по този начин се поставят основите за присъствието на шиитски ислямски елементи в Югоизточна Европа.

Тъй като албанците обитават територии, в които османската централна власт е по-слаба, бекташите са необезпокоявани в Албания, в много по-добро и по-сигурно положение от своите събратя в Мала Азия. Много високопоставени бекташи често са от албански произход. Когато Турция постановява окончателното премахване на всички мистични ордени през 1925 г., главното седалище на бекташите се мести в Тирана, Албания.

От по-късното развитие на бекташизма в Османската империя става ясно, че Албания често служи като вид изгнание за привържениците на бекташизма, въпреки че произходът им в Албания все още остава не напълно изяснен.

Какво не знаем за Бекташийския орден, за неговата история?

Бекташийският орден е едно от суфийските разклонения на исляма, които се появяват в Близкия изток през единадесети и дванадесети век. В района на произход на тюркските племена и последователите на Хаджи Бекташ, бекташизмът трябва да се е смесил с местните предислямски вярвания и не е изненадващо, че освен различните суфийски доктрини и практики, много различни религиозни традиции са допринесли за развитието и появата на бекташизма, което кара някои специалисти да твърдят, че орденът не е имал добре дефинирана теологична структура и би могъл да съвмести и голяма доза местно влияние, като основна черта на бекташизма е всеобхватен синкретизъм.

Счита се, че бекташите съчетават в своя орден значителен брой доктрини и практики с разнороден произход, включително не само шиизъм и суфизъм, но също така запазват предислямски и неислямски вярвания и обичаи, произхождащи от християнството и античните религии, както и древни тюркски елементи.

Бекташи има по целите Балкани. Те са били в челото на газавата на Османската империя. Много ли са техните култови места?

На Балканите орденът на бекташите оказва значително влияние върху ислямизацията на много области, предимно Албания, както и части от България, Гърция и Северна Македония. До 18-ти век бекташизмът започва да се разпространява значително сред населението на Южна Албания и Северозападна Гърция. След забраната на суфистките ордени в Република Турция, седалището на общността е преместено в Тирана, Албания. Бекташизмът е разпространен, макар и в по-малка степен, и сред албанските и турските общности в Северна Македония (градовете Тетово, Кичево и Канатларджи) и Косово (гр. Джакова). Бекташите продължават да са активни в Турция и техни организации могат да бъдат намерени в много турски градове.

Съществуват оценки, че в света има около 10 милиона бекташи.

Днес на територията на Балканите функционират много бекташийски текета и тюрбета. В свое изследване, публикувано през 2019 г., канадският албанолог Робърт Елси описва 143 култови места на бекташите в Албания, Косово, Северна Македония и Гърция.

В текетата на Албания, чиято мрежа е била много широка и ранна, е култивирана много богата художествена, богословска и философска литература. На тази утвърдена културна база “процъфтява” и албанската писменост.

Какви са спецификите на бекташизма в Албания?

В Югоизточна Европа етническата принадлежност често е тясно свързана с придържането към определена религия. Албанците обаче традиционно не се придържат към една вяра. В Албания преобладават четири различни изповедания: католицизмът предимно на север, православието и бекташизмът - предимно на юг, а сунитският ислям - в централните и източните части на населените с албанци райони. Ислямът не е дълбоко вкоренен в Албания до деветнадесети век и обикновено се приема, че така е било и с християнството няколко века по-рано, което, разбира се, трябва да е улеснило конвертирането към исляма. Освен това, религията в Албания има тенденция да бъде синкретична. Много черти на християнството оцеляват сред новопокръстените мюсюлмани в Албания под формата на така нареченото криптохристиянство.

Като се има предвид специфичният албански религиозен климат, бекташизмът в Албания заслужава специално внимание поради съответствието с неортодоксалния характер на вярата на бекташите. Приемането на бекташизма в Албания e до голяма степен улеснено от факта, че синкретизмът на бекташите вече съчетава предислямски и шиитски елементи с християнски елементи. Когато бекташизмът се утвърждава в Албания, тези вярвания трябва да са били бързо заменени от албанските народни традиции. Освен това бекташийските текета са разположени предимно извън албанските градове, което прави възможно орденът да запази своя неградски характер, като повечето албански дервиши имат своите корени в местните села.

В Албания общността бекташи декларира отделянето си от сунитската общност и те са били възприемани като отделна ислямска секта, а не като клон на сунитския ислям. След смяната на режима през 1945 г., няколко баба и дервиши са екзекутирани и започва постепенното ограничаване на влиянието на бекташизма. В крайна сметка през 1967 г. има официална забрана на всички религиозни практики и всички текета са затворени. Когато тази забрана е отменена през 1990 г., бекташизмът започва да възстановя своето присъствие в Албания. Днес симпатията към ордена е широко разпространена в Албания, където приблизително 20% от мюсюлманите се идентифицират като имащи връзка с бекташизма.

Бекташите са по-близки до сунизма. Върви ли в момента тяхната сунитизация на Балканите?

В Албания общността на бекташите декларира отделянето си от сунитската общност и те са възприемани и до днес като отделна ислямска секта, а не като клон на сунитския ислям.

Бекташите са по-близки до шиизма, а не до сунизма.

В Албания бекташите са крепители на светската държава. Това отнася ли се за съвременна Турция?

Бекташизмът в Албания заслужава специално внимание като религия, която включва много разнородни черти и спомага за развитието на литературата и националноосвободителното движение на албанците, но в най-голяма степен спомага за развитието на националната идентичност на албанците.

(Що се отнася до съвременна Турция, бих желала да подчертая, че не съм специалист по темата. Съществуват оценки, че през последните десетилетия в днешна Турция се случва културно възраждане на алевизма, създават се алевитско-бекташийски културни сдружения, организират се фондации, групи, семинари и културни събития.  Това общо възраждане поставя акцент върху алевизма като културно и религиозно наследство, което се стреми да възстанови алевитската култура, общност и идентичност.)

Въпросите зададе: Георги Кулов