Коментарът е за платформата The Conversation. Авторката е отличаван за работата си изследовател на събития около Първата световна война. Тя е професор по история в Университета на Оукланд.

В популярна карикатура на Том Торо от "Ню Йоркър", която се разпространява в социалните мрежи от 2012 г. насам, двама историци седят в библиотека и единият се оплаква: "Тези, които не изучават историята, са обречени да я повтарят. И все пак тези, които изучават история, са обречени да стоят безпомощно, докато всички останали я повтарят."

Като историк аз не вярвам много в школата histoire se répète (историята се повтаря). Няма два момента, които да са "едни и същи". Контекстът променя всичко - а сложността на контекста е толкова важна за разбирането на едно събитие, колкото и потенциалните прилики с друг момент от времето.

Намирам за банални много от историческите аналогии, за които се говори за войната в Украйна. Няма какво да спечелим от приравняването на Путин с Хитлер или от оприличаването на руската инвазия в Украйна с нахлуването на Германия в Полша през 1939 г.

Но това, което е полезно при изучаването на минали войни, е, че те ни помагат да разберем за какви аспекти на настоящата криза си струва да зададем важни въпроси.

В този смисъл карикатурата на Торо е подходяща, особено когато става въпрос за изясняване на нашата колективна отговорност за войната в Украйна и нейните жертви. Дали гледането с ужас на разгръщането на войната е всичко, което можем да направим? Какви отговорности имаме като невоюващи "неутрални"?

Неутрални и невоюващи

Прекарах голяма част от академичната си кариера в изучаване на международни системи и дипломация на Великите сили, особено по време на война. Написал съм няколко книги за неутралитет, миротворчество и избягване на война. Най-новото ми (в съавторство) заглавие - "Глобална война, глобална катастрофа", интегрира историята на неутралните и невоюващите страни в глобалната история на Първата световна война. В нея показваме многото различни начини, с които правителствата и общностите подхождат към войни, в които не участват активно като воюващи страни. Неутралитетът е официалният термин, използван за държава, която избира да не води война, когато други държави го правят.

Докато днес рядко използваме думата "неутрален", за да опишем страни, които не водят война (предпочитаме да запазим този термин за необвързани страни като Швейцария), в правен смисъл всеки, който остава невоюващ в този конфликт, е неутрален според на законите на войната. Неутралните и невоюващите страни присъстват във всички международни конфликти. Дори в ерата на колективна сигурност, която се развива след 1918 г. и през студената война, винаги е имало неутрални и необвързани държави.

Но светът, който наблюдава войната в Украйна днес, е най-близък до епохата на неутралитет от XIX век, когато повечето войни са водени от малък брой държави, докато останалите са останали неутрални, включително много велики сили.

Неутралността помогна на тези войни да останат локализирани и ограничени, предотвратявайки превръщането им в големи конфликти, включващи по-големи части от милитаризирания свят. Подобно на съвременността, винаги е имало повече невоюващи, които гледат войната, отколкото воюващи, които я водят.

Неутралността не е пасивна

Но неутралността не е била (и не може да бъде) ценностно неутрална концепция. Неутралните държави и общности никога не са политически безпристрастни или равноотдалечени от двете страни в отговора си на военен конфликт, дори ако имат законови задължения по отношение на враждуващите страни.

Санкционирането на Русия и изпращането на военно оборудване в Украйна на пръв поглед не са действия срещу неутралността - въпреки че със сигурност изпращат мощни послания до Русия относно границите на това, което останалата част от света ще позволи или понесе по отношение на Украйна.

Както в миналото, неутралните страни и невоюващите организации и общности често поемат редица ключови отговорности и действия, за да помогнат за облекчаване на страданията от войната или за нейното ранно приключване.

Неутралните правителства често са посредници и арбитри при международни кризи и предлагат безопасно пространство за враждуващите страни да преговарят за решение. Те също така предлагат хуманитарна подкрепа за жертвите на войната, включително медицински грижи на фронтовата линия и убежища за бежанци.

И тъй като всички войни са и информационни войни, независимите медийни източници играят влиятелна роля: разкриват крайното насилие на войната, установяват как наблюдаващият свят разбира за какво става дума във войната и определя коя воюваща страна се възприема като "правилната ".

Неутралността и краят на войната

Така неутралните активно определят какво е заложено на карта във войната. Следователно спечелването на "сърцата и умовете" на хората, които наблюдават от позицията на невоюващи, е жизненоважно за воюващите страни.

В момента президентът на Украйна Володимир Зеленски върши изключителна работа, за да повлияе на очакванията на наблюдаващия свят и да очертае образа на това какво представлява инвазията в Украйна. Той се нуждае от тази глобална подкрепа, за да помогне за определянето на условията за мирни преговори с Русия.

Историците на войната почти винаги се фокусират върху действията на онези, които действително се сражават или стават жертва на насилието на война. Днес сме се вторачили в това да разберем какво и защо го правят Русия и Путин, както и върху обясненията защо Украйна е толкова важна. Но е също важно да задаваме въпроси - тези от нас, които наблюдаваме разгръщането на войната в реално време - както за отговорностите и действията на неутралния и невоюващ свят, така и да питаме, анализираме и събираме данни за враждуващите страни.

Точно както през XIX век, неутралните страни имат огромна роля в провеждането, изхода и условията на тази война. Техните оценки ще помогнат да се определи как възприемаме конфликта през следващите години.

Освен че задаваме сериозни въпроси защо Русия нахлу в Украйна, ние също трябва да се вгледаме в огледалото и да питаме самите себе си като невоюващи страни. Как оформяме контурите и образа на този конфликт? Как реагираме на него? Къде са нашите отговорности за успешно и бързо приключване на страданието?