Със сигурност реалният процент на домашното насилие е много по-голям, но повечето от тези случаи остават скрити, коментира Христов. По думите му законодателството в тази посока трябва да се промени, защото единствените, които имат право да заведат децата в "Съдебна медицина", са самите родителите.
"Независимо дали насилието над дете се извършва вкъщи, от родителите, в училище или на улицата резултатът от него е един и същ - разплакани и стресирани деца, стрес, който влияе върху крехката детска психика", подчертава лекарят. При продължително въздействие, рано или късно, това води до тежки и непоправими последици.

Най-често в училище побоят се нанася от съученици. Това е някъде в около 95% от случаите. Около 5% са децата, пострадали от насилие, упражнено върху тях от учители.

Спрямо общият брой на преглежданите деца, пострадалите от насилие в дома, са само около 5%, но това най-вероятно се дължи на така нареченото скрито насилие.

 
Най-големият процент и относителен дял на насилието е извършеното на улицата. Това е някъде около 60% при статистиката на съдебните лекари. Значителен обаче е и броят на насилени деца при грабежи.
"Обикновено около 86-87 на сто от случаите са с леки телесни повреди, причинени кръвонасядания, охлузвания, рани, но при останалите проценти има и счупвания на костни структури, най-вече в областта на лицето, както и на ръчичките на тези деца", добавя той.

Случаите на полови престъпления с малолетни са около 12% от преглежданите деца. При 48% от тях се касае за изнасилване, а в останалите случаи за блудствени действия. Около стотина на година се освидетелстват по повод полови престъпления.

"Моята преценка е, че в последната година има сериозно раздвижване, разбира се, бих казал ние „прохождаме" в тези последни години, доста сме далече от законодателствата, които напълно защитават децата. В САЩ за един шамар върху дете може да влезете в затвора. Това в България няма да се случи. Смятам, че нашето законодателство тепърва ще трябва да постави много по-строги санкции, които обаче да се изпълняват, когато се докаже такова насилие. Според мен, когато започнат да обсъждат евентуални закони, които да бъдат наистина респектиращи срещу детското насилие - да се използват консултациите и от "Съдебна медицина", тъй като ние виждаме жестокостта. Едно е да се прочете съдебно-медицинското удостоверение, друго е да го видиш в кабинета - да видиш това изплашено дете, да видиш в очите му, тогава бих поканил някои от законодателите да присъства на такива прегледи и тогава да мисли по друг начин", заключава доц. Христов.