Българските ученици учат най-малко в Европа. От Министерството на образованието и науката съобщиха данни, според които общият брой на часовете, които са задължителни у нас за учениците от първи до десети клас, приравнен към астрономическите часове, е 7040. За сравнение учениците в тази възрастова група от по-голямата част на европейските държави имат средно по 8617 часа.
Освен това, данните сочат, че децата у нас имат и най-дългите ваканции в Европа - средно 91 учебни дни в годината. През активното учебно време те нямат занятия общо 16 учебни дни, а основната им почивка е през лятото. В голяма част от другите европейски държави децата почиват по-малко, но пък дните, отредени за това са разпределени по-логично. За настоящата учебна година например ваканциите са общо 70 учебни дни, като 20 от тях са разпределени през учебното време.
В тази връзка от МОН разработват три варианта на действие за промяна на учебните дни и ваканционните, както, има предложения и за ново начало на учебната година. Ще бъде избран един от тези варианти след дискусия. Със сигурност обаче който и от тях да остане като предпочетен, той ще бъде приложен за по-следващата учебна година. Учебната година 2022/2023 ще започне на 15-и септември.
Според анализа на образователното министерство малкото учебни дни и дългите ваканции, съчетани с проблеми в учебните програми, води до изоставане на българските ученици в подготовката им и ги прави неконкурентоспособни на европейските им връстници.
Според първия вариант, разработен от МОН, началото на учебната година остава на 15-и септември, а продължителността на учебното време се увеличава с 10 учебни дни за учениците от първи до шести клас. Така занятията на децата от първи до трети клас ще приключват на 15-и юни, а на учениците от четвърти до шести -на 30 юни.
Във втория вариант заложено начало на учебната година на 7 септември и удължаването й за учениците от начален етап-от първи до четвърти клас. При такава ситуация ваканциите за всички ученици ще се увеличат с пет дни и ще бъдат по-равномерно разпределени в рамките на учебното време. От МОН вече коментираха, че смята този вариант за най-удачен от трите.
Предложението в третия вариант е началото на учебната година да бъде от 1-ви септември, а учениците от първи до шести клас да учат 10 учебни дни повече през юни. Тогава ще има и 10 допълнителни учебни дни за ваканция за всички ученици. Те ще се разпределят в рамките на учебното време.
Родители от Хасково са на мнение, че първи септември и удължен брой на ваканционните дни за децата им е по-добър вариант от настоящата практика. Ваня Манолова от Хасково е майка на две момичета-в първи и в пети клас. Според нея най-добро от трите предложения е това, в което е заложен старт на учебната година на 1-ви септември.
“Това ще скъси лятната ваканция, която и без това е твърде дълга-събират се повече от три месеца. За работещите родители, особено на по-малките ученици до четвърти клас, е много трудна организацията за грижата през това време. Освен това е по-удачно за децата да почиват по-често за по няколко дни, отколкото да имат една-две десетдневни ваканции е една толкова дълга като лятната“, смята тя.
Директори на училища от Хасково обаче са на друго мнение. Те смятат, че 15-и септември е добро начало за старта на учебната година.
Гинка Райкова, директор на ОУ “Св.Климент Охридски“ е категорична, че учебната година не трябва да започва в началото на септември. „При нашите географски условия стартът на учебната година в началото на септември не е удачен, защото по това време все още е доста горещо. През последните години сме свидетели, че е доста топло дори до края на септември месец. Налагало ми се е заради жегата по това време да купувам допълнителни климатици за някои от учебните стаи, които са с южно изложение. А и това начало на учебната година означава, че училищният екип трябва да е на линия най-късно в средата на август-в най-голямата жега“
Гинка Райкова е на мнение и, че може да се помисли за още по-драстична промяна, като се обвърже началото на новата учебна година не с определена дата, а с ден в седмицата и месеца, по примера на Германия.
„В Бавария децата започват училище във втория вторник на септември. Всеки си знае, че тогава тръгва на училище. И това е така, защото има хора,които почиват в неделя и понеделник, а във вторник всички вече са на работа. По този начин и у нас би се избегнало неудобството когато 15-ти септември се падне в събота или неделя. Тогава започва едно мислене и питане кога всъщност ще е началото-преди или след датата“.
Директорката но СУ „Васил Левски“ Милена Михайлова е съгласна с колежката си Гинка Райкова, но донякъде. Според нея 15-и септември трябва да се запази и като най-удачно време за старт на новата учебна година и като дата, превърнала се в празничен и незабравим ден за десетки поколения първокласници. „Ако започне по-рано новата учебна година, то от една страна наистина е все още доста топло, а от друга учителите няма да имат време да си починат. До 15-ти юни сме ангажирани с писането на дипломи, с приема след седми клас. И в тези процеси участва целият екип. Аз съм за продължаването на учебната година до 30-и юни и начало отново на 15-и септември“, е нейното мнение.
Красимира Славова