За двете седмици война в Украйна Русия постигна по-малко и се затрудни повече от очакваното в най-големия сухопътен конфликт в Европа от Втората световна война насам. Но нападащата сила от над 150 хиляди войници все пак разполага с големи и може би решаващи преимущества в огневата мощ, докато се придвижва към големите градове.
Главната цел на Москва да свали правителството в Киев и да го замени с приятелски настроено към Кремъл ръководство остава непостигната и като цяло офанзивата бе забавена заради поредица провали, вкл. липсата на координация между въздушните и сухопътните сили и неспособността да се постигнe пълна доминация в украинското небе.
РОБЪРТ БЪРНС И ЛОЛИТА БАЛДОР ОТ АСОШИЕЙТЕД ПРЕС
Във вторник Пентагонът даде оценка, че Русия е запазила около 95 на сто от военната си мощ, дислоцирана в Украйна, като се отчитат унищожените и станалите негодни оръжия и превозни средства, както и убитите и ранените. Тези загуби, макар и умерени на пръв поглед, са значителни за две седмици боеве. Досега Русия е дала между 2000 и 4000 убити, каза генерал-лейтенант. Скот Бериър, директор на Агенцията за военно разузнаване, като добави, че неговата агенция „силно се съмнява“ и в тази оценка.
Двете седмици на война създадоха хуманитарна криза в Украйна, който се задълбочава през последните дни. По данни но ООН повече от два милиона украинци са напуснали страната и се очаква броят им да се увеличи.
При липсата на признаци, че руският президент Владимир Путин ще отстъпи войната навярно ще се проточи. Директорът на ЦРУ Уилям Бърнс каза във вторник пред комисия в Конгреса, че Путин е ядосан и вероятно "ще удвои залога" в Украйна. По думите му това може да означава "няколко тежки следващи седмици" с по-интензивни сражения.
Дали и как може да се разпростре конфликтът е главната грижа на Запада, най-малкото защото Путин е казал, че няма да търпи неограничени оръжейни доставки за Украйна от САЩ и НАТО. Някои се опасяват, че Путин може да ескалира конфликта по опасен начин. Няколко дни след неговото началото той се позова на перспективата за ядрена война, като обяви, че е поставил под повишена готовност на своите ядрени сили. Но независимо от това представители на САЩ не откриха заплашителни промени в ядрените нагласи на Русия.
Въпреки че е трудно да бъде обхваната в подробности картината на разгръщащата се война, американски и европейски представители и анализатори казват, че руснаците са започнали бавно и след това са били спъвани от комбинация от неадекватно планиране, грешки в тактиката и възможно ерозия на бойния дух сред войниците, неподготвени да воюват.
Руските войски напредват постепенно, но темпото им е доста бавно. "Те имат морални проблеми", каза главният говорител на Пентагона Джон Кърби. "Те имат проблеми с доставките. Те имат проблеми с горивото. Те имат проблеми с храната. Те срещат твърд и решителен украински отпор. И ние все още смятаме, че допреди няколко дни те са си мислели, че ще напредват", добави той. Кърби каза още, че според Пентагона бавното напредване на сухопътните сили на Русия е довело до засилена употреба на ракети, артилерия и други дългобойни оръжия, вкл. срещу градски райони, което в резултат е увеличило цивилните жертви.
След като струпаха над 150 хиляди войници по границите на Украйна, руснаците започнаха инвазията на 24 февруари с натиск на юг към Киев от места в южен Беларус и Русия; към Харков, най-големия град в Източна Украйна, и на север от Кримския полуостров, окупиран от Русия през 2014 г. Украинците оказваха съпротива, по-яростна от очакваната вероятно от Путин, даже когато руските атаки с ракети и системи за залпов огън срещу градовете причиниха цивилни жертви, повредиха и унищожиха гражданска инфраструктура и доведоха до засилващо се бягство на бежанци, търсещи убежище в Полша и другаде.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза в петък, че Русия вероятно е подценила степента, до която се е подобрила боеготовността на украинската армия след 2014 г. вследствие на обучението от САЩ и НАТО. "И това е причината защо те са способни да отвърнат" така ефективно, колкото могат, каза Столтенберг.
По думите на Филип Брийдлав, о.р. генерал от ВВС, командир на силите на НАТО в Европа от 2013 до 2016 г., въпреки че руснаците са назад с графика, те са способни накрая да превземат Киев. "Ако няма голяма промяна на оперативно ниво, те имат достатъчно от това, което наричам бавно и постоянно темпо, така че ако могат да устоят на загубите, които ще понесат, накрая те ще постигнат целта си", каза той. Така изникват въпроси за руската окупация и възможностите за въстание.
Според Брийдлав руската офанзива в Южна Украйна, която буксува по-малко от тази от север, има за цел да създаде "сухопътен коридор" между Донбас и Кримския полуостров и на запад до черноморското пристанище Одеса. Това ще остави Украйна без достъп до морето.
