Писателят и режисьор Джонатан Лител – автор на световния исторически бестселър „Доброжелателните“, в който разказва за нацистките престъпления от името на офицер от СС – отдавна се е потопил в изучаването на съвременната руска история. Прекарва дълго време в Русия, работи в хуманитарна мисия в Чечения и написва книгата „Чечения. Година трета“, в която изследва режима на Рамзан Кадиров. След избухването на войната в Украйна Лител написа статия за това защо Путин се нуждае от нова война – и защо не можа да бъде спрян. Тя е публикувана едновременно в „Украинска правда“, „Льо Монд“, „Гардиън“.

Преди 22 години една несправедлива война доведе Владимир Путин на власт. Оттогава войната винаги е била едно от основните оръжия, които Путин използва без колебание през цялото си управление. Владимир Путин дължи просперитета си и самото си съществуване на войната. Да се надяваме, че този път войната ще го унищожи.

През август 1999 г. все още непознатият Владимир Путин беше назначен за министър-председател, след като предшественикът му отказа да извърши повторна инвазия в Чечения. Путин обаче беше готов за това и в замяна на безусловна подкрепа предостави на военните пълна свобода на действие, позволявайки на огъня и кръвта да изплатят унижението от 1996 г. В полунощ на 31 декември 1999 г. старият и съкрушен Борис Елцин подаде оставка, връчвайки президентския пост на новия политик като подарък. През март 2000 г., известният с обещанието си да „трепе терористите в кенефа“ Путин беше триумфално избран за президент. Оттогава насам, като се изключат четирите години между 2008 и 2012 г., които той прекарва като министър-председател, Путин управлява Русия без прекъсване.

Върнах се в Чечения като член на хуманитарна мисия малко след началото на втората война. През февруари 2000 г. обядвах там със Сергей Ковальов, големия руски правозащитник, и най-накрая зададох въпроса, който тогава всички си задаваха: кой е този нов неизвестен президент? Кой е Путин? Все още си спомням дословно какво ми каза тогава: „Искаш ли да знаеш, млади човече, кой е Владимир Путин? Владимир Путин е подполковник от КГБ. А знаеш ли какво е подполковник от КГБ? Абсолютно нищо.“ Ковальов искаше да каже, че човек, който не е в състояние да се издигне над този ранг, да стане поне полковник, не е нищо повече от тесногръд оперативен работник, неспособен да мисли стратегически или да пресмята поне два хода напред. И макар че за 22 години на власт Путин узря и натрупа опит, оставам убеден, че в основното Ковальов беше прав.

Скоро Путин се оказа блестящ тактик, особено в умението си да използва слабостите и вътрешните противоречия на Запада. Отне му години, за да смаже чеченците и да установи там марионетен режим, но той постигна целта си. През 2008 г., четири месеца след като НАТО обеща да разгледа възможността за членство на Грузия и Украйна, Путин събра войски за „учения“ близо до грузинската граница, нахлу в страната за пет дни и призна суверенитета на двете отцепили се от Грузия „републики“. Западните демокрации протестираха вяло, но на практика не направиха нищо.

През 2014 г., когато украинският народ свали от власт проруския президент, който отказа да сътрудничи с Европа и се стремеше към пълно единодействие с Москва след дълга и кървава революция, Путин незабавно анексира Крим, извършвайки първото подобно превземане след Втората световна война. Когато нашите лидери, зашеметени и шокирани, реагираха със санкции, той вдигна летвата, като подбуди въстания в Донбас, в рускоезичната част на Украйна, тайно използвайки войските си, за да парализира слабата украинска армия и да обособи две нови сепаратистки „републики“, в които оттогава кипи военен конфликт. По този начин започва това, което французите наричат „fuite en avant“, неговото, така да се каже, „голямо изкачване“. При всяка следваща крачка Западът се опитваше да увещава и наказва Путин с леки и неефективни мерки с напразната надежда да го свали от власт. А на всяка следваща стъпка той удвояваше залозите, продължавайки напред. И още напред.

Путин е нисък на ръст, неговото юношество в следвоенен Ленинград вероятно не е било лесно. Явно там е научил урока: ако си по-малък от другите, удари първи, удари силно, удряй докрай. И тогава големите момчета ще се уплашат и ще се отдръпнат. Това знание е дълбоко вкоренено в душата му. Военният бюджет на САЩ за 2020 г. възлиза на 750 млрд. долара, общият военен бюджет на Европа е 378 млрд. евро, а този на Русия е само около 61,7 млрд. долара. И все пак ние все още се страхуваме повече от него, отколкото той от нас. Това е предимството да се биеш като плъх, притиснат в ъгъла, а не като пухкаво момче, размекнато от диетата с кока-кола, Instagram и осемдесет години мир в Европа.

Путин сигурно е ликувал, когато САЩ и Европа, стремейки се да потушат открития конфликт в Донбас, тихомълком оставиха ситуацията с Крим на заден план, признавайки по същество незаконното анексиране. Той видя, че макар западните санкции да бяха болезнени, те не му нанесоха истински рани и му позволиха да продължи да укрепва властта и военната си мощ. Той видя, че Германия, най-голямата икономическа сила в Европа, не е готова да се откаже от руския газ и руския пазар за своите автомобили. Той видя, че може свободно да купува европейски политици, включително бивши френски и германски премиери, и да ги вкарва в управителните съвети на контролирани от държавата компании. Той видя, че дори онези страни, които официално осъдиха действията му, продължиха да повтарят мантри за „дипломация“, „презареждане“ и „необходимост от поддържане на нормални отношения“. Оказвайки натиск, той всеки път виждаше, че Западът отстъпва и се предава, като в сърцето си таи надежда за някаква призрачна „сделка“: Барак Обама, Еманюел Макрон, Доналд Тръмп – списъкът може да бъде продължен.

Путин започна да убива своите опоненти както в Русия, така и в чужбина. Когато това се случваше тук, бяхме силно възмутени, но така и не се стигаше до нещо повече. Когато през 2013 г. Обама мълчаливо пренебрегна собствената си „червена линия“ в Сирия, отказвайки да се намеси дори след химическите атаки на режима на Асад срещу мирните предградия на Дамаск, Путин си взе съответната бележка. През 2015 г. той изпрати свои войски в Сирия, като подсили вече съществуващата военноморска база в Тартус и създаде нова военновъздушна база в Хмеймим. През следващите седем години той използва Сирия като тренировъчна площадка за своя военен потенциал, предоставяйки на офицерите си безценен опит на терен, усъвършенствайки тактиката и координацията, усъвършенствайки оборудването, бомбардирайки и убивайки хиляди сирийци в този процес и помагайки на Асад да си възвърне контрола над голяма част от територията.

През януари 2018 г. Путин влезе в пряка конфронтация със Запада в Централноафриканската република, като изпрати там наемници от ЧВК „Вагнер“. Същият процес в момента тече в Мали, където военната хунта, подкрепяна от Русия, буквално изхвърли френската мисия, която се противопоставяше на силите на „Ислямска държава“. Русия е активна в Либия, като многократно осуетява опитите на Запада да установи мир там и разполага свои войски по южните брегове на Средиземно море, където те представляват пряка заплаха за европейските интереси. Всеки път протестирахме, всеки път се проваляхме и всеки път не правехме нищо. И всеки път той си правеше собствени изводи.

Украйна стана повратният момент, в който Путин най-накрая реши да свали картите си на масата. Той явно вярва, че може да победи Запада, като започне първото непровокирано нахлуване в суверенна държава от 1945 г. насам. И той вярва в това, защото всичко, което направихме (или по-точно не направихме) през последните 22 години, му е показало: ние сме слаби.

Путин може да е тактически гений, но не може да мисли стратегически. Нашите лидери отказваха да го разберат истински, но и той никога не е имал за цел да разбере нас. Напълно изолиран от ковида през последните две години, Путин изглежда най-накрая е изпаднал в параноя, сериозно обсебен от панславянската, неоимпериалистическа православна идеология, поначало напълно изкуствена и предназначена единствено да придаде легитимен блясък на напълно корумпирания му режим. Изглежда, че що се отнася до украинците, той действително е повярвал на собствената си пропаганда.

Дали е смятал, че те ще посрещнат с радост своите руски „освободители“? Че те просто ще се предадат? Ако е така, той си е направил много зле сметката. Украинците се сражават и въпреки че отстъпват на руската армия по численост и въоръжение, се сражават отчаяно. Учители, чиновници, домакини, художници, студенти, диджеи и попзвезди взимат оръжие и отиват да стрелят по руски войници, много от които са почти деца, които нямат представа защо са тук. Украинците няма да отстъпят и сантиметър от земята си без бой и изглежда, че Путин няма да успее да превземе градовете им, без да ги изравни със земята като Грозни или Алепо. Не си мислете, че Путин се страхува да направи това с Киев само защото Киев е „европейски град“. Бомбардировките вече започнаха.

След първоначалния шок западните демокрации бавно започват да осъзнават каква колосална заплаха представлява Путин за целия следвоенен световен ред, за Европа и за нашия „начин на живот“, който той толкова открито презира. Бяха наложени наистина съкрушителни санкции, без да се зачитат собствените ни икономически интереси. Оръжия постъпват в Украйна. Германия буквално за една нощ осъзна, че вече не може да разчита на снизходителността на другите за своята сигурност и че се нуждае от собствена армия, ефективна и функционална. Русия се оказа в международна изолация, а икономическият ѝ потенциал бе сериозно накърнен.

Но това не е достатъчно. Докато Путин е на власт, той ще вдига залозите, ще продължава и ще се опитва да нанесе колкото се може повече щети. Просто защото презира Запада и защото властта му се основава единствено на насилие – не потенциално, а систематично и съвсем реално. Това е единственият вид поведение, на който е способен. Наистина ли ядрената му заплаха е само блъф? Можем ли да си позволим да вярваме в това? Докато той управлява Русия, никой по света няма да се чувства в безопасност. Никой.

Единственият изход от тази криза е поражението на Путин в Украйна да бъде толкова катастрофално за Русия и нейните истински интереси, че собственият му елит да няма друг избор, освен да отстрани лидера. И за тази цел може да се направи много повече от това, което се прави и вече е направено. Нашите правителства са съсредоточени върху наказването на руските „олигарси“, но те трябва да разберат: Путин изпитва само презрение към руските богаташи, не го интересува тяхното мнение или техните активи. За него те са в най-добрия случай дойни крави, които може да използва, както намери за добре.

Хората, към които трябва да бъдат насочени западните санкции, са онези, които служат като истински проводници на волята на Путин: целият му апарат за сигурност и висшият административен апарат. Не само няколко десетки души, които вече са санкционирани, но и хиляди служители на средно ниво в президентската администрация, в държавната сигурност, в армията. Тези хора не са милиардери, но всички са мултимилионери и имат какво да губят. Разрушете живота на тези хора и ги оставете сами да преценят кой е виновен. Конфискувайте имотите им в Англия и Испания, забранете им да пътуват до Куршевел и Сардиния, изхвърлете децата им от Харвард, Оксфорд и Йейл без повече приказки и ги затворете в Русия без възможност да напуснат страната и без достъп до вносни стоки, за които да похарчат откраднатите пари. Нека те лично да платят истинската цена и тогава да решат дали си струва да подкрепят един луд властолюбец на трона. Нека те решат дали искат да паднат в бездната след него.

В продължение на двадесет и две години Русия е жертва на безумен, корумпиран тоталитарен режим, който ние до голяма степен сами поощрявахме. Но това е велика страна, която безкрайно обичам, дом на изключителни, хуманни и справедливи мъже и жени. Тя заслужава нещо по-добро от банда крадци, които разпиляват богатството ѝ в илюзорни имперски фантазии и унищожават съседите ѝ в необузданата си жажда за безгранична власт. Русия заслужава свобода – същата тази, която Украйна успя да постигне с кръв и болка през последните десетилетия. Прекратяването на огъня в Украйна е жизненоважна и спешна първа стъпка. Втората е пълното изтегляне на руските войски. Но след това Путин трябва да си тръгне.