„Дайте да нахраним децата най-напред!“. Така Себахтин Исмаил се обръща към журналистите и родителите на трите украинчета, които току-що са пристигнали в с.Радиево край Димитровград. Те намират убежище в хотела на Исмаил. От няколко дни бизнесменът, който обяви, че ще даде безвъзмездно подслон и храна за нуждаещите си, а също и че негови автобуси ще извозват украинци, които бягат от войната, ги очаква. Хората са изминали дълъг път, минали са през три граници, докато стигнат до своя нов дом. Пътували са седмица. Преходът е бил тежък, но сега вече са по-спокойни. Домакинът им ги посреща буквално с отворени обятия. Стаите са подготвени, отоплени, храната е сготвена.
Исмаил реагира с насмешка на коментарите, които чува, откакто е обявил гостоприемството си за бежанците, че това е негов пиар ход.“Аз знам какво е да си бежанец и да нямаш нищо. Кой каквото си иска да си мисли, аз правя това което ми едва от сърцето“.
До ранния следобед в хотела му вече има приети няколко семейства-около 25 души общо.
С камионче пристига около 14.30 часа фамилията на иженер- механика на селскостопанска техника Иван Калоянов. Той пътува с единия от синовете си-също Иван, три от седемте си внучета и снаха си. Те са бесарабски българи, идват от село Василевка, Болградски район. При тях е все още спокойно, няма военни действия. Но на няколко десетки километра е опасно.
„В Измаил гърмят, взривиха две ракети. От Одеса хората са много уплашени. Ние решихме да тръгнем към България. Разрешиха за два дни, който има три деца, да излезе и ние използвахме този момент“, разказва Иван Калоянов-старши.
Към България пътуват седмица. Най-тежък в прехода им е бил отрязъкът между Украйна и Румъния. За ден от там, казва, минават по 6-7 хил. души. Чакали са на украинската границата 30 часа, за да излязат и да влязат в Румъния, където са били посрещнати в стройно създадена организация. „Румънците ни посрещнаха изумително! Всичко за нас там беше отворено!“, разказва и не сдържа сълзите си Иван.
„Никога не съм мислел, че ще бягам от земята си, да се крия, да бягам от своята къща. Мъчно ми е за тази братоубийствено война, която се води в Украйна. И руснаци, и украинци-всички сме славяни!“
Сега със семейството му нямат буквално нищо. Не успели да изтеглят дори пари от банката, тъй като институциите затворили.
Бъдещето е само в спирането на войната, казва Иван. Категоричен е, че ще се прибере вкъщи, когато това е възможно. За Иван и семейството му България е родина. Родът му идва от Ямболския край, той е учил тук, така че сега е логично търси убежище и подкрепа в България, не в друга държава. На българска земя, споделя, че вече, че семейството му се чувства по-спокойно. Влизайки у нас за кратка почивка от дългия път са били в хотел в Златни пясъци, после за едва вече са нощували при приятел в Русе.Друг приятел от Димитровград го насочва към хотела край с.Радиево. Сега е безкрайно благодарен за гостоприемството, което получават тук. Благодарен е и на всички българи за съчувствието и подкрепата.
Синът му -Иван Калоянов-младши сподели: Тука съм, но ми е тежко за положението в Украйна. Пътят на мен не ми тежеше.
Младият мъж, баща на три деца, все още не е решил как ще продължи семейството му напред. Вероятно обаче ще останат в България. „Може би ще останем в България, а може би ще се върнем обратно, но засега никой не знае“.
В селото откъдето са засега няма поражения. Останали са там обаче всички роднини на съпругата му и са много притеснени за тях. Тревожат се за живота на приятелите си, които са останали в Украйна да воюват. Калоянов -младши обаче разказва, че хората, които могат по границата са им помагали и са били съпричастни към тяхното нещастие. В момента казва, че нямат нужда от нищо, освен от повече информация за това как могат да уредят статута си и документите си.
В късния следобед в хотелския комплекс край с. Радиево от Одеса пристига и семейството на Валентина Шернетиева. Тя държи на ръце малкото си внуче, което само след една седмица - на 11 март ще навърши 2 години.
„Ще празнуваме рожден ден тук в България“, казва бабата, обръщайки се с усмивка към момченцето, въпреки че едва сдържа сълзите си. „Пътуваме с деца, няма как да не се усмихваме!“, добавя тя. На по-голямото му братче са обяснили, че трябва да пътуват, защото там, където живият има война, че временно си тръгват от родината, но ще се върнат.
Семейството е тръгнало преди седем дни, разказва дъщерята на Валентина-Ана. Те тръгнали с двете деца, но съпругът й е останал в Украйна. Имат намерение да останат в България няколко дни, докато децата си починат от дългия и напрегнат преход и ще продължат към Гърция, където имат близки.
„Гърмят атомни станции, страшно е. Там е опасно за всички, не само за украинците. Разбира се, очакваме войната да приключи. Засега имаме всичко, хората в Румъния ни помагаха, сега и вие тук - казва Валентина и добавя- Но се надявам, че всичко това е временно. Ще се върнем у дома веднага, когато е възможно“.
Красимира Славова
