Поводът да се срещнем с архитект Станислав Луков бе новооткритият пешеходен мост в града, по-известен сред местните като “Пеперудата”. Разбира се, освен за моста, поговорихме и за други интересни проекти. А също и за това, че да бъде архитект не е просто избор, а съдба. Защото, докато си мисли, че ще учи дипломация, една приятелска среща и спонтанна размяна го отвеждат в коренно различна посока – тази на архитектурата. Днес вече е сред успешно реализираните архитекти у нас, основател и ръководител на архитектурно бюро “Луков дизайн” от 1991 г.

Интервю: Деница МИТЕВА, снимки: арх. Луков

Арх. Луков, след най-дългият въжен мост у нас и легендарния Дяволски мост, и двата в района на Кърджали, сега градът си има нов пешеходен мост – “Пеперудата”. Разкажете ни за този Ваш проект.

Мостът вече е официално открит, но в действителност никой не го е кръщавал официално. Това име дойде от асоциация, която хората правят. Моята идея не беше за пеперуда…

А каква беше Вашата идея за формата му?

Идея, вдъхновена от вибрациите. Исках да символизира вибрациите, с които всички сме заобиколени и ние самите също излъчваме. Аз исках да пресъздам една затихваща вибрация – от динамиката на града, от градския живот към спокойствието на парка. Защото това е пешеходен мост, който води от центъра на града към парк Арпезос-Север и свързва първата и втората му част, между които има денивелация от 4-5 метра. Мостът е и единствената пешеходна връзка от центъра на града към река Арда. Оттам дойде и моята идея – за затихващата вибрация.

Но хората много често дават различни имена и правят различни асоциации на това, което ние проектираме. Като се загледаш в моста, действително можеш да видиш малкото и голямото крило на пеперудата. И щом хората така си го наричат, аз нямам нищо против.

За Вас като архитект доколко общественото мнение е от значение?

Аз винаги съм бил ‘За” за обществено обсъждане, когато става въпрос за значими проекти. За мен трябва да се подлагат на такова обсъждане, защото подобни проекти се създават именно за общността, която в последствие ще бъде консуматор. А работата на архитекта е да създава положителни за средата проекти.

Да разбирам ли, че Вие самият се чувствате задължен, отговорен да допринасяте за това?

Разбира се. Това е и би трябвало да бъде призванието на всеки архитект. Всеки един от нас трябва да създава такива композиции, които да възпитават у хората дори и естетика. Т.е. веднъж да служат функционално и втори път – да остават във времето с естетически издържана визия.

Не трябва да забравяме, че архитектурата остава във времето!

Каква е Вашата дефиниция за архитектура?

Аз много отдавна съм възприел дефиницията на Франк Лойд Райт: Архитектурата е начин на живот.

Вие винаги ли сте искали да бъдете архитект?

Не.

Не? А какъв искахте да бъдете по професия?

О, историята е наистина дълга…. Майка ми искаше да стана лекар, аз – не. Завърших езикова гимназия с отличен успех и ми предложиха да уча външна търговия или дипломация. Впоследствие, тъй като това беше по време на комунизма, не ми дадоха от Окръжния комитет атестат и аз се отказах. През ваканцията, натъжен, че няма да уча дипломация, се връщам в Хасково, където се виждам с близък приятел, който пък трябваше да учи архитектура. Та, седим на пейката, говорим с Лъчо и той ми предлага – дай да се сменим. И го направихме. Аз му дадох моите учебници по руски, по английски, за да се подготвя. Той пък ме заведе при един художник, който ме научи да рисувам. И така – съвсем случайно, започна пътят ми към архитектурата. Лъчо завърши в Прага, аз – в Германия. Съдба…

Имали сте възможност да учите в Германия в едно доста различно време… Мислите ли, че това е повлияло за професионалното Ви развитие, че Ви е помогнало да бъдете по-добър в работата си?

Да, беше различно време. Ние живеехме изключително затворено, нямахме достъп до всички тези ресурси, до които имат студентите днес. Аз започнах да уча в София и след първи курс ми предложиха по програма за обмен, да замина за Германия… И да, със сигурност това ми повлия много. Имах късмета да попадна във Ваймар – там, където е създадена школата Баухаус, която към днешна дата вече е университет (Bauhaus-Universität Weimar, бел. Ред.). Там имат много сериозни традиции в областта на изкуството и архитектурата. Това е град на класиката и класиците – на Гьоте, на Шилер… Изобщо – място, пропито с много култура и история, до която имах възможност да се докажа.

Към какво се стремите в проектите си? Може ли да се каже, че имате определен стил, който следвате?

Стил не, но стремеж да хванем ритъма на времето – да. С екипа ми се стремим да хванем на вибрациите и да отговорим в синхрон с очакванията. Да, понякога има мода, тенденции, трендове, но с тях и без тях, основното, което е важно за мен, е архитектурният проект да бъде реализиран като една добра, безпогрешна композиция. Както в екстериора, така и в интериора на сградата.

В работата си винаги се стремя към ясния изказ. Самата сграда трябва да разкрие функцията си още щом я погледнете.

Архитект да Роша казваше, че идеалният проект не съществува. Вие съгласен ли сте с това твърдение?

Със сигурност от всеки проект може да има поне още един, който е по-идеален. Съвършенството е само за Твореца. Истината е, че за мен всеки проект е предизвикателство. Експеримент, който започваш и по който работиш, за да стигнеш до най-доброто решение.

И все пак, ако трябва да потърсим Вашия “идеален проект” – от първия ви такъв до днес, кой ще бъде той?

Трудно е. Това е като да имаш много деца – обичаш ги всичките. Как да избереш едно от тях?

Да опитаме все пак…

Мостът, който сега открихме и който е първият ми реализиран подобен проект, мисля, че е нещо добро, което ще остане за поколенията. Сградата на НАП в Кърджали – проект, който реализирахме преди повече от 10 години. Един много интересен проект за детска градина в село Мост – стара сграда, която преустроихме и направихме много топла и уютна среда за децата… Разбира се, има и доста жилищни и частни проекти, които бих могъл да посоча тук..

Над какви проекти работите към момента?

В момента пред завършване е друг обществен, също интересен проект – автогарата в село Черноочене.

С какво се отличава този проект? Какво ново или различно заложихте като концепция?

Различен е с металните си V-образни конструкции, на които заложихме вместо стандартните бетонни колони. Разположени са напречно и това създава един ритъм, движение… Целият проект е съобразен е със средата, разбира се – така, както всеки един проект трябва да бъде съобразен с мястото, за което е предназначен. Затова и сградата тук е кръгла – така кореспондира с близкото до нея полукръгово кръстовище, което е и връзката към главния път, който извежда от града.

Това бе и една от темите, които се засегнаха на архитектурно-строителния форум BUILDINSTYLE 2021, част от който бяхте и Вие – че е крайно време архитектите да мислят не само за сградите, които проектират, но и за средата, в които ги проектират… Каква е Вашата позиция?

Абсолютно подкрепям тази идея. Архитектурата трябва да се впише в средата, а не обратното. Не трябва да я нарушава, трябва да е в хармония със средата. Аз винаги съм се стремял към хармония, в целия си живот, включително и в професията си. Когато един проект не е съобразен с това, виждаме как архитектурата пречи на средата, притиска я.

В целия си живот съм се стремял към хармония, включително и в професията си.

Как реагирате, когато видите подобни примери?

Натъжавам се. Тъжно ми става, наистина. Както казват – грешките на лекарите се крият под земята, а грешките на архитектите остават над земята. Затова трябва да бъдем много внимателни какво оставяме.

В “Луков дизайн” работите с доста млади архитекти и строителни инженери. Какви са наблюденията Ви – доколко младите специалисти са готови да черпят от опита, да се вслушват в съветите, в критиката?

Младите архитекти, които минаха през архитектурно бюро или са част от него, всички те имаха огромно желание да научат нещо, вслушваха се и се вслушват в съветите и критиката. И аз се радвам, че успяха наистина да научат нови неща. И макар сега една част от тях да са ми конкуренция, щастлив съм, когато видя, че успяват, че правят хубави неща.

Кои са принципите, които следвате в работата си и на които учите екипа си?

Тези, които всеки учи и в университета, но не всеки прилага. Принципът, че архитектурата трябва да бъде една добра функция, една добра конструкция, една добра естетика и не на последно място – сградата или това, което проектираш изобщо, да не е прекалено скъпо. Когато има хармония между тези неща, тогава се получава добър проект. Ако направиш нещо много красиво, но то не е функционално, има ли смисъл?

Въпрос на гледна точка според някои, може би… В този ред на мисли – имало ли е ситуации, когато е трябвало да правите компромис заради клиент или инвеститор с принципите си? Компромис с функцията за сметка на естетиката или обратното?

Имало е такива ситуации и конфликтни моменти с инвеститори, докато успея да ги убедя, че и функцията и естетиката са еднакво важни? Но се стремя да обяснявам и убеждавам.

А когато не успеете?

Тогава се отказвам от проекта, не виждам смисъл. Има случаи, в които е по-добре да се откажеш, отколкото да правиш компромиси с основни принципи. Например, много често инвеститорите искат не апартаменти, а кутийки. А една спалня широка едва 3 метра или често по-малко не е решение. Това е жилище, то ще се използва години наред, хората не могат да живеят така…

Но днес има много хора, които живеят точно така…

Да, но не живеят добре. Пространството влияе изключително много на здравето и психологията на човека и не трябва да се подценява. Архитектът има и много отговорна социална роля. Той създава обеми и пространства, в които хората живеят, движат се. И ако те са удобни и възпитават естетика, хората се чувстват добре.

А какъв е Вашият дом? Ще сгреша ли, ако предположа, че сам сте го проектирали?

Няма да сгрешите. Да, сам го проектирах и да, отне ми наистина повече време, отколкото за друг проект. По-трудно е човек да проектира за себе си. Проектирах го около 2-3 месеца, а го строих от ’94 до ’98 година, но и до днес живея в него.

От дистанцията на времето има ли нещо, което днес си мислите, че би могло да бъде решено по друг начин? Нещо, което, ако можехте, бихте променили?

Не, не бих. Всичко ми харесва.

Като архитект, но и като жител на Кърджали, има ли нещо, което осезателно Ви липсва по отношение на културната инфраструктура в града?

Има, да. Кърджали е малък град, за съжаление, и това оказва влияние. Липсват културни и социални места, предназначени за младото поколение според мен. Днес младите живеят много отчуждено, не общуват. А това може да се промени и през архитектурата – като се създаде един модерен младежки център например. Ковид рано или късно ще си замине, а на младите трябва да им се създават условия за комуникация, за общуване на живо.

Как ковид повлия на бранша според Вас?

Не бих казал, че до момента строителният бранш специално беше особено засегнат. Тази пандемия логично доведе до инфлация, заради която доста хора решиха, че е време да инвестират спестяванията си. А в България, като процент, има доста хора със спестявания. А решението за тях в тази ситуация бе да вложат парите си в имот или имоти. Затова през последните две години се проектираше и строеше.

Сега, с поскъпването на цените на материалите и на електроенергията, нещата се променят. Все още не е съвсем ясно какво ще последва. Това може да доведе до още по-висока инфлация и стагнация. Т.е. това, което видяхме през 2008 г., може би тепърва ни очаква отново.

В началото на разговора ни говорихме за новия мост, който е и първият Ви реализиран такъв проект… Но кой е следващият проект, който все още не сте реализирали, а бихте искали да направите?

Може би музей или друг тип културно пространство. Нещо, което да остане във времето.