Астероидът 2022 AE1, открит на 6 януари в обзора на астрономическата обсерватория Маунт Лемън в Аризона (САЩ), според учените има най-висок риск от сблъсък със Земята сред всички известни обекти в близост до Земята. Данните за обекта са достъпни на сайта на Центъра за изследване на обекти, сближаващи се със Земята (CNEOS) на Лабораторията за реактивно движение (JPL) на НАСА.

Размерът на астероида 2022 AE1 е съпоставим с размера на хипотетичния Тунгуски метеорит - около 70 метра. Скоростта му на движение е 19,83 километра в секунда. Визуалната величина на яркостта - 22V – се намира на границата на възможностите за наблюдение за големите телескопи. Последната седмица поради пълнолунието обектът изобщо не се вижда.

В момента обектът е получил една точка по скалата Торино. Величината на опасността по скалата Торино се определя въз основа на математическата вероятност за сблъсък и кинетичната енергия на удара: от нула - в случай, когато вероятността от сблъсък е под грешката на наблюдението, до десет - когато сблъсъкът е неизбежен.

Орбитата на астероида 2022 AE1 и точката на най-голямо сближаване до Земята на 4 юли 2023 г. Снимка: NASA/JPL/CNEOS

Потенциалният сблъсък е възможен на 4 юли 2023 г. Учените оценяват вероятността от сблъсък на 1:1700.

Около половината от опасните астероиди са трудни за откриване

Понякога въртенето на Земята така се наслагва върху собственото движение на астероида, че за наблюдателите изглежда, че е замръзнал в една точка на небето. Много е вероятно такъв астероид да бъде сбъркан с далечна звезда или обект във външната част на Слънчевата система, докато всъщност той се приближава към Земята и може да представлява заплаха. Така през 2019 г. астрономите чак в последния момент видели астероид, който преминал под орбитата на Луната.

Група американски астрономи предупреждават за специален клас опасни астероиди. Небесните тела от този тип представляват допълнителна заплаха не защото се отличават с размер или висока скорост, а поради своята „невидимост“ за съвременните методи за откриване. Съответната статия е публикувана в списание Icarus. 

Астероидите редовно падат на Земята, но повечето от тях са толкова малки, че изгарят в атмосферата. Но средно около два обекта с диаметър от километър падат на нашата планета веднъж на всеки милион години. Такива тела, ударни елементи, оказват въздействие, сравнимо с мощна термоядрена експлозия: ако паднат сега, ще унищожат всичко на мястото на удара и ще окажат глобално въздействие върху цялата биосфера на Земята, причинявайки щети на биосферата, икономиката и човечеството като цяло.

Макар че подобни събития са малко вероятни, преди повече от 10 години Конгресът на САЩ наредил на НАСА да каталогизира и определи орбитите на 90 процента от околоземните обекти с диаметър над 140 метра. Към днешна дата е извършена по-малко от половината работа, но като цяло астрономите смятат подобна задача за изпълнима.

Но през юли 2019 г. покрай Земята прелетял астероидът 2019 OK с диаметър около 100 метра. Той преминал на около 70 хиляди километра от планетата - пет пъти под орбитата на Луната.

Независимо от това учените го открили само 24 часа преди момента на най-близкото сближаване. „Според статистиката астероиди с диаметър повече от сто метра се приближават до Земята два пъти на век и падат веднъж на всеки десет хиляди години“, пишат Ричард Уейнскаут от Хавайския университет и неговите колеги. Те смятат, че настоящите методи за откриване имат системен проблем.

Наблюдаваните астрономически обекти може да се намират на напълно различни разстояния от Земята - от стотици километри до стотици милиони светлинни години, и да се движат по всякакви орбити. Но за земния наблюдател основният първичен параметър на небесното тяло е ъгловото положение и ъгловата скорост, тоест къде се намира светещата точка и как се движи (ако се движи). Поради тази причина могат да се объркат различни типове обекти: например Галилей първоначално сбъркал спътниците на Юпитер за звезди и едва след това открил тяхното орбитално движение.

От своя страна алгоритмите за откриване на астероиди предполагат търсене именно на движещи се обекти, а относително неподвижните, като звезди и свръхнови, се филтрират. Ако потенциалният удрящ елемент се движи бавно по небето на запад, той ще бъде взет за обект от външната Слънчева система.

Именно така преминал незабелязан 2019 ОК. На 28 юни 2019 г. той бил заснет от панорамните телескопи Pan-STARRS, но бил твърде тъмен, за да реагира автоматичната система за откриване. На 7 юли, 18 дни преди сближаването, системата го снимало отново. Този път автоматиката забелязала обекта, но много бавното му движение на изток - около 0,01 градуса на ден - попречило да бъде идентифициран като приближаващ астероид. От 16 до 20 юли откриването на обекти в този сектор на небето било възпрепятствано от пълнолунието, което заслепило телескопите.

На 21 юли в 14:00 UTC хавайският телескоп ATLAS наблюдавал 2019 OK, движещ се на запад със скорост от 0,077 градуса на ден, и следователно астероидът отново бил взет за неподвижен обект. В резултат на това астрономите научиха за 2019 ОК само ден преди сближаването му със Земята, а следващото му близко прелитане се очаква през март 2022 г.

Авторите предлагат да се извлекат поуки от този случай. Те смятат, че астрономите трябва да обръщат внимание на обекти с по-бавно видимо движение, тъй като според тях „около половината от потенциално опасните астероиди, приближаващи се от изток от точката на противостояние, ще имат периоди на бавна забавено движение и следователно ще бъде трудно те да бъдат откривани навреме".

Освен това учените възлагат надеждите си на планираните за изграждане специализирани космически телескопи за търсене на близки до Земята обекти, като например NEO Surveyor. В момента той се разработва в Лабораторията за реактивно движение на НАСА.