Предполага се, че границите в Пиренеите са прости. От южната страна на планинската верига сме в Испания. От северната страна пък сме във Франция.
Вал д'Аран обаче е изключение от правилото, защото е грешната страна на планината. Географски тази малка планинска долина с население от 10 хиляди души трябва да бъде във Франция.
Но Вал д'Аран е единствената общност в съседните граници на Испания, която се намира на северните склонове на Пиренеите и въпреки това е нито френска, нито испанска, нито каталонска по култура, история или дори език.
Официално долината Аран е в административните граници на Каталуния, но въпреки че е притисната между по-големи кралства и национални държави в продължение на векове, никога не се е отказала от местната си идентичност. Ключът към тази местна идентичност е аранският език, който наред с каталонски и испански е официално признат за третия език на Каталуния.
Аранският е отделен диалект на окситанския език, който в средновековния си разцвет се е говорил от Пиренеите до Пиемонт, разположен в днешна Северна Италия. И докато на много други места с десетки хиляди говорещи окситански, езикът никога не е бил официален и не му е предоставяна правителствена защита, то във Вал д'Аран случаят е съвсем различен.
Тук окситанският език е оцелял като арански, а правителствените данни показват, че около четири хиляди жители на Вал д'Аран - около 40% от населението - могат да четат, пишат и говорят местния език, пишат от BBC.
Въпреки че е потиснат по време на режима на Франсиско Франко, което продължава до смъртта на диктатора през 1975 г., аранският получава официално признание, когато Вал д'Аран получава автономия от каталунското правителство през 1991 г. А през 2010 г. аранският е обявен за официален език, наред с испански и каталонски, не само в този регион, но в цяла Каталуния.
Учениците във Вал д'Аран учат на арански, като има има изобилие от аранска литература и статии, радиопредавания и новинарски програми на местния език.
Освен със своя език, долината Аран се слави и с красивите си църкви от ХІ и ХІІ век с романска архитектура. Към комбинацията от културно и езиково богатство трябва да добавим и още няколко съкровища на Вал д'Аран - уникалната кулинарна традиция и идеалните условия за ски.
Вал д'Аран има атлантически климат, а не средиземноморски, в резултат на това, че река Гарона тече през долината по време на дългото си пътуване до Бордо, където в крайна сметка се влива в Атлантическия океан. Това е единствената долина, обърната към Атлантическия океан в цяла Каталуния.
92% от икономиката на долината разчита на туризма: планинско колоездене и рафтинг през лятото и снежни спортове през зимата. Истинският туристически бум в Долината на Аран започва преди 20-ина години, защото до 80-те години на миналия век долината е труднодостъпна откъм Испания и остава скрита.
Тъй като Вал д'Аран е отделен от останалата част на Испания от Пиренеите, трябва да се подготвим няколкочасово (поне пет) от Барселона, което е възможно само и единствено благодарение на 5-километров тунел през планините, построен през 1948 г. Но гарантираме, че си заслужава.