Всички сме чували поне веднъж за идеята да се изградят гигантски фотоволтаични инсталации из големите пустини на Земята. Твърди се, че подобни соларни масиви могат да осигурят всичката електроенергия, необходима на света. Но това, за което не се говори, е как това чисто електричество ще дойде от пустинята до домовете и офисите ни.
Изграждането на електропреносните трасета остава едно от големите предизвикателства пред смелата и обещаваща идея. Британската енергийна компания Xlinks казва, че знае отговора – тя е проектирала най-дългия подводен захранващ кабел в света и планирала да прокара общо четири кабела с дължина 3800 км по морското дъно от ВЕИ ферма в Мароко покрай Португалия, Испания и Франция до село Алвердискот в Девън, Великобритания.
„Това е абсолютно постижимо”, настоява главният изпълнителен директор Саймън Мориш, цитиран от BBC. Фирмата му се надява проектът да стане факт до края на десетилетието. Ако всичко върви по план, кабелът на Xlinks ще осигури преноса на 3,6 гигавата електричество. Това е достатъчно за захранване на седем милиона домове в продължение на 20 или повече часа на ден.
Технологията е интересна за мнозина. Нерядко се случва да има излишъци на електроенергия от възобновяеми източници в една страна, докато съседна държава изпитва недостиг на ток. Съхраняването на големи количества енергия, особено дългосрочно, е трудно. Прехвърлянето ѝ чрез кабел към съседна държава по принцип е добър начин да се гарантира, че ценното електричество няма да се загуби, но и това е технически сложна задача.
Все още никой не е изградил подводна кабелна инфраструктура в мащаба, предложен от Xlinks. Обикновено на морското дъно се подготвя малък изкоп, където се поставят магистралните кабели като предложения от фирмата; понякога те се заравят под бетонни блокове или се затрупват със скали. Това намалява риска от повреда от котви и риболовни съоръжения.
Изграждането на подобно трасе обичайно има своята „цена”: известна загуба на енергия по кабела, в случая около 13%. Това е доста. Но Xlinks казва, че разходите за производство на електроенергията в Мароко ще бъдат достатъчно ниски, за да гарантират жизнеспособността на проекта.
Технологията, необходима за инсталиране на кабели с подобна дължина, вече е налична, твърди Бехзад Каземтабризи от Университета в Дърам. Все пак той не знае за друг проект, планиран в такъв мащаб: „Разбира се, че е много амбициозен!”.
Най-трудната част обаче може да се окаже при свързването на кабела към инфраструктурите в двата края. Д-р Каземтабризи обяснява, че Xlinks ще трябва внимателно да избере правилното оборудване, за да управлява високоволтовите кабели за постоянен ток, така че да избегне нежелани загуби.
Проф. Дейвид Флин от университета Хериот-Уот казва, че сме свидетели на началото на „бум” в индустрията на подводните захранващи кабели. Това отчасти се дължи на увеличените инвестиции във възобновяеми източници по време на пандемията, наред с усилията за ускоряване на растежа на работните места и декарбонизацията.
Подводните електропроводи ще се окажат важни не само за страните, които искат да си доставят слънчева електроенергия от далечни пустини. Нужни са и на страните, които имат излаз на море и изграждат мащабни офшорни ветроенергийни системи. Това е особено голямо предизвикателство при стръмни брегове, например фиорди. Когато релефът е стръмен, кабелите могат да се увредят заради самото огъване, казва Каролайн Опийо-Мулингс, мениджър за контрол на проекта в британската National Grid.
И това не е всичко. По морското дъно вече има много други кабели и тръбопроводи. „Не можете просто да хвърлите нови електропроводи отгоре, без разрешение”, казва Мулингс. „Понякога трябва да се поставят специални конструкции, за да стане възможно един кабел да пресича друг”.
Следват и екологичните предизвикателства. Полагането на електропреносната инфраструктура по морското дъно може да има отражение върху морските екосистеми. Това трябва да се вземе под внимание. Необходими са предварителни проучвания и методи да се избегне негативното въздействие върху природата.
„Трябва да сме предпазливи по отношение на разпространението на подводни захранващи кабели”, казва проф. Флин. „Възможно е да има отрицателни последици за околната среда от увеличаването на активността на морското дъно. Едно проучване наскоро установи, че кафявите раци са били „хипнотизирани” от подводните електрически кабели край бреговете на Шотландия, което може да повлияе негативно на тяхното чифтосване и хранене”.
И ако това не е достатъчно, нужно е да се предвидят и рисковете от непреднамерено увреждане – например от котви или отломки, търкалящи се по морското дъно – и от преднамерено увреждане, например саботаж. „Това е нещо, което съм обсъждал както с Министерството на отбраната и с други агенции, ангажирани с нашата критична инфраструктура”, споделя проф. Флин.
Xlinks уверява, че е разгледала всички тези фактори. Екипът признава, че както всички проекти за производство на електроенергия, неговият проект никога няма да бъде 100% безрисков. „Но, като използваме най-новата, доказана и изпитана технология, можем да сведем риска до минимум”.
