Археолози са открили сгрешен надгробен античен надпис в археологически обект "Храмът на богинята Диана" - част от римската колония Улпия Рациария, разположена край видинското село Арчар, разказа за БТА доц. д-р Иво Топалилов от Института по балканистика с Център по тракология към БАН.
При разкопките в Рациария, които извършваме вече девета година, открихме паметник, който буди любопитството ни със сгрешен надгробен античен надпис, показващ неграмотността на автора му. Известно е, че грешките, които се допускат в античните надписи от древните, не са нещо необичайно, откриват във всеки град или селище, където т.нар. "епиграфски навик", т.е. представянето на достиженията на определена личност чрез епиграфски паметник, получава разпространение. Тези грешки имат своето обяснение и различни по своя характер причини, като сред основните е грамотността на съставителя на надписа, нещо което е напълно валидно и за днешния съвременен свят, разказва археологът.
За момента един от най-неграмотните паметници, открити в България, е този, поставен върху капака на саркофага на филипополския герусиаст /член на свещената герусия на града/ Аврелий Сострат. Така, в деветредовия надпис са открити 16 фонетични, морфологични и синтактични грешки, разкриващи неграмотността на новобогаташ, включен в елита на Филипопол, припомня най-куриозния надпис, с който се е срещал в своята работа д-р Топалилов.
В Рациария при проучването на т. нар. преториум, т.е. резиденцията на провинциалния управител на Крайбрежна Дакия, е открита надгробна плоча, съдържаща характерните за този вид паметници две полета, които трябва да съдържат надгробната епитафия и съответно релеф. В горното поле е поставена прецизно епитафията, със стройно издълбани букви, ограничена чрез двойна рамка, напомняща едни от най-добрите образци от началото на II в., т.е. началото на римската колония Улпия Рациария, разказва Иво Топалилов. Долното поле обаче е останало незавършено и дори не е рамкирано, което показва, че стелата е останала незавършена и не е била използвана по предназначение като надгробна плоча. Това повдига въпрос за причината тя да не намери приложение, след като е най-доброто, а вероятно и най-скъпото, каменоделско изделие в района по това време.
Отговорът се крие в текста - "Г. Требий Валериан на неговия много благочестив брат (постави този паметник)". Проблемът е, че не става ясно кой е този "благочестив брат", тъй като името му е изпуснато, а това е в разрез с установената от римляните практика, разказва д-р Топалилов. Името на починалия е задължително посочено и то на първо място, тъй като една от основните функции на надгробния надпис е да представи cursus honorum, което се явява древен вариант на съвременното CV на починалия и делата, които той е постигнал приживе. Още повече, че според родовото име на Г. Требий Валериан, починалият е принадлежал към семейство на военни със северноиталийски произход, а пък върбовата клонка, която е представена върху рамката на стелата, го разкрива като центурион и го включва в елита на новооснованата римска колония. Поради липсата на името стелата е била преизползвана при по-късното строителство.
По думите на доц. д-р Топалилов през археологическото лято на 2022 г. разкопките в античния град ще продължат, за да може в следващите пет години, след пълното разкриване, реставрация и социализация, Рациария да се превърне в световен археологически обект и център на туризма в региона.
