Всеизвестен факт е, че микропластмасата нанася изключително големи вреди върху океана. Малцина обаче знаят, че тя се среща и в атмосферата и вероятно дори оказва фин ефект върху климата на планетата.

Малките частици във въздуха – от вулканичната пепел до човешкия смог – могат да оказват най-различно влияние върху климата, като отразяват или абсорбират слънчевата радиация. Известно е също така, че микропластмасовите частици могат да се носят из нашата атмосфера и да изминават огромни разстояния благодарение на вятъра. Сега за първи път учени от университета Виктория в Уелингтън и Кентърбърийския университет в Нова Зелания проучват дали пренасяната по въздуха микропластмаса също би могла да влияе на климата.

Изследователите взимат предвид количеството микропластмаса, която откриваме в земната атмосфера днес (както и нейният тип и дистрибуция), и откриват благодарение на компютърни модели, че тя може да затопля и охлажда нашия климат (макар и в съвсем малка степен).

Като цяло микропластмасовите частици са изключително ефективни при разпръскването на слънчевата светлина, което означава, че те имат охлаждащ ефект върху климата. Те обаче могат да асбсорбират и радиацията, която Земята излъчва. Т.е. допринасят съвсем малко и за парниковия ефект, казва атмосферният химик д-р Лора Ривели, водещ автор на проучването.

„В зависимост от предположенията, които правим по отношение на начина, по който микропластмасата се разпределя в земната атмосфера, реалният магнитуд на влиянието ѝ върху климата варира в нашите климатични модели. Нашето изследване показва, че в момента влиянието на микропластмасата върху световния климат е съвсем малко. То обаче ще се увеличи за в бъдеще – до ден днешен в сметищата или околната среда са се натрупали 5 млрд. тона пластмаса, а през следващите три десетилетия тази цифра се очаква да се удвои.“

Почти няма място на планетата, на което микропластмасата да не е успяла да си проправи път – тя е засичана както в антарктическия лед, така и в човешкото тяло. Все още съществуват разногласия в научните среди по отношение на ефектите, които оказва върху здравето на животните. Въпреки това тази сфера на изследвания е есе още в зародиша си и съществуват множество неизвестни. На базата на това, което знаем в момента, изглежда, че микропластмасата може да доведе до метаболитни нарушения при хората. Освен това е невротоксична и дори канцерогенна.

Изследването е публикувано в Nature.