Неистова лакомия за власт, която убива човещината и здравия разум - в днешната тежка здравна криза това поведение на партиите граничи с престъпление. Нищо чудно, че под управлението на такива партии България едва крета, пише Ясен Бояджиев, DW.

Четвъртък, 21 октомври. В сила влиза тотален локдаун. Работят само магазините за стоки от първа необходимост, достъпни са само най-необходимите услуги. Полицейски час от 20:00 до 05:00. Присъствена работа е разрешена само в институции, които са необходими за непрекъснатото функциониране на икономиката и обществото. Забранени са всякакви публични прояви, както и частните събирания, освен в рамките на едно домакинство. Полицията следи за спазване на ограниченията. Високи глоби заплашват нарушителите.

Грандиозно вайкане и протести

Не, това не е хипотетичен сценарий, а описание на съвсем реални събития - локдаунът в Латвия. Описание, което ясно показва какво можеше да се случи и в България. Още повече, че тук ситуацията с вируса и ваксините е не по-малко отчайваща - хиляди заразени, претоварени болници, стотици починали. И под 25% ваксинирани, при над 50% в Латвия.

На нас обаче поне засега всичко това ни се размина - въведеното тук на същия ден (21 октомври) изискване за зелен сертификат на практика не затваря нищо за никого. Но въпреки това последваха грандиозно вайкане, протести и бойкоти. Мимоходом да отбележим шокиращия факт, че у нас всекидневната смърт на 120, 150 или дори над 200 души не предизвиква абсолютно нищо. За разлика от дори частичните затруднения при достъпа до ресторант или мол.

Българската специфика

По отношение на протестите България не е изключение. Подобна (а някъде и още по-строга) мярка бе въведена на много места в Европа и почти навсякъде тя бе съпътствана от по-малки или по-масови протести. Някъде епизодично се стигна дори до сблъсъци с полицията и изблици на насилие. Българската специфика е в друго.

Може тук-таме да е имало и някои изключения, но като цяло никъде в Европа основните партии - онези, които претендират, че са годни да управляват, че са сериозни и отговорни пред избирателите - не са подкрепяли, вдъхновявали и заставали зад тези протести и не са бойкотирали мерките срещу разпространението на заразата. За разлика от България.

Тук почти всички партии, претендиращи за място в бъдещия парламент, на практика се разграничиха от новите мерки, подкрепиха, а някои даже изразиха готовност да оглавят съпротивата срещу тях. А тези една-две партии, които не го направиха открито, изкусно го увъртаха, за да не разбере никой дали са „за” или „против”.

Срамна безотговорност

Първи и най-категорично против мерките в един глас се обявиха двете най-големи „системни” партии, които управляват страната през по-голямата част от последните десетилетия - ГЕРБ и БСП. Те подкрепиха „правилната реакция на българските граждани”, поискаха незабавна оставка на здравния министър и отмяна на мерките, които според тях били нарушение на „конституционни права и на свободната воля за избор”. Едните определиха здравния министър като „лъжец и измамник”, а другите обявиха, че всеки час, в който той остава на поста си, бил „грубо погазване на избора на всеки българин да живее в свободна и демократична държава”, както и "груба злоупотреба с доверието на хората".

Същевременно никой от тях не казва какво трябва да се направи. Ясно е само, че са и против „латвийския вариант” на пълен локдаун. На практика излиза, че единствената алтернатива, която подкрепят с действията и исканията си, е пълен блокаж на здравната система: който оцелее - оцелее, който не - не.

Защо България е такава

Обяснението за това поведение е ясно - предизборната ситуация. Тя дава възможност още по-ясно да се види неистовата лакомия за власт, жертва на която стават здравият разум и обикновената човещина. В днешната драматична здравна криза това поведение на партиите е срамно, безотговорно и граничи с престъпление. И много ясно обяснява защо под управлението на такива партии в продължение на десетилетия страната едва крета, влачейки едни и същи вечно нерешими проблеми.

Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.