Музеят на авиацията край Пловдив, който е част от Националния военно-исторически музей /НВИМ/, отбелязва днес 30 години от създаването си. За началото и за сбирките на открито и в зала разговаряме с директора му Рада Банялиева. По думите й, преди 30 години в сбирката на Военно-въздушните сили на България са вложени усилията на командването на ВВС, на много доброволци, на много хора, които през годините са изкушени от идеята Българската военна авиация да има свое място, където може да се съхранява паметта за нея.
Когато преди 10 години Банялиева поеме поста е смятала, че в рамките на 4-5 години ще възстанови експонатите и те ще бъдат в идеално състояние. Оказва се, че това няма как да стане, тъй като експозицията е открита и времето си казва думата и някои самолети се възстановяват по два и три пъти. В тази връзка тя благодари на командването и военнослужещите от 3-а авиобаза "Граф Игнатиево" и 24-а авиобаза "Крумово", които заедно със студенти и доброволци се борят с природата и поддържат техниката във видимо добро състояние.
След повече от 70 години от изказването на идеята за това, през 1991 година, до авиобаза "Крумово" и до гражданското летище на Пловдив, е открита първата музейна сбирка, която поставя началото на Музея на авиацията. Идеята се заражда още по времето на Първата световна война. През юли 1918 г. началникът на Аеропланното училище при Въздухоплавателната дружина майор Продан Таракчиев подава до началника на инженерните войски при Щаба на действащата армия рапорт, с който предлага да се създаде Авиационен музей като отдел на училището, разположен на територията на летище Божурище. Според представите на предложителя, този музей трябва "да служи за обучението на бъдещите пилоти чрез показване на всички познати в света модели както на стари, така и на съвременни машини и техни части".
30 години по-късно могат да се видят много неща, включително летателни апарати, вещи на пилоти и техници, много снимки и документи, допълва Банялиева. Смятам, че във вътрешната експозиция може да се види историята на българската авиация, разказва тя и и уточнява, че тя не е в детайли, тъй като не разполагат с много пространство, но основните репери и важни моменти от нея правят впечатление на посетителите. Но най-хубавото на този музей е, че е истински "жив", че дава възможност за съпреживяване на миналото, че поднасяме знания и провокираме мечти по начин, който не се забравя, коментира тя. Най-доброто, според нея е, че интересът към музея не намалява и ежедневно посрещат по 10-12 детски и ученически групи и като най-голямата награда за нея и колегите й посочва благодарностите за добре свършената работа, написани в Книгата за впечатления.
Във външната експозиция са разположени над 66 летателни апарата, като могат да се видят експонати, които са свързани с историята на българските въздушни войски по времето на Втората световна война, както и екземпляри на превъоръжаването на ВВС с руска техника след войната, подчерта Рада Банялиева. Експозицията започва с най-стария експонат - немският водосамолет Арадо-196 А3 "Акула". Следват ветераните от Втората световна война - щурмовикът Ил-2, наречен още "Летящият танк", легендарният изтребител Як-9, бомбардировачът-торпедоносец Ту-2. Изложени са и първите реактивни самолети, които са били на въоръжение в България: Як-23 и МиГ-15 УТИ, както и композиционно подредените по серии самолети МиГ-17, МиГ-19, МиГ- 21, МиГ- 23. Представители на серията "Сухой" са самолетите Су-22.
Според Банялиева, експонатите могат да илюстрират много добре както бойната, така и гражданската, спортната и селскостопанската авиация. По думите й, посетителите са абсолютно задоволени откъм разнообразие на летателни апарати. Със съжаление обаче допълва, че не могат да представят експонати от първите самолети при зараждането на авиацията, защото по думите й, в годините при вземането на погрешни решения са били унищожени. Днес музеят има обществена значимост и влияние, затова с историците там контактуват както известни български пилоти, така и техните наследници, които предоставят запазени късчета история, коментира Банялиева.
За съжаление, не разполагаме с достатъчно площ както за фонда, така и за експозициите ни, заради което се ползват външни хранилища, но когато музеят се премести на новото си място в рамките на Пловдив, този проблем ще бъде решен. Тогава ще могат да се изложат и макетите, и двигателите, и учебните разрези, които ще станат прекрасна база за усвояване на знания. Сега тези културни ценности са в хранилищата ни и няма как публиката да има достъп до тях, каза Банялиева. Тя уточни, че теренът в Пловдив е с 20 дка повече от сегашния, което ще осигури добра перспектива за придобиване и представяне на нови самолети и вертолети.
Годишнината ще бъде отбелязана с книгата "Българската бойна авиация 1939-1955 година - спомени". С нея се поставя началото на издаване на спомени, които се съхраняват във фонда на нашия музей, каза още директорът. Според нея, това е жест към верните почитатели на авиацията, които вярват, че историята трябва да се споделя. Много малка част от това, което съхраняваме в нашите фондове можем да покажем на посетителите, затова ще започнем да отпечатваме всичко като спомени и мемоари, обяви Банялиева. Така, по думите й, посетителите ще могат да четат и съпреживяват моменти от историята на българската авиация.
