В месец Септември се разиграват последните кървави събития за 1913 година в Западна Беломорска Тракия. След избухването в средата на м. Юни,на Междусъюзническата война, Турция се възползва от спора между съюзниците от Балканската война и на 6 юли, същата година, започва реокупация и прочистване на Тракия от българското население, като очевиднатацеле в бъдеще България да няма претенции към земите, в които тое живяло. В началото на м. септември 1913 г. селата Сачанли, Манастир и Доганхисарвсе още успяват да удържат на набезите на турския башибозук и остават неопожарени. На 4 срещу 5 септември 1913 г., срещу зле въоръжените и малобройни бранители на селата Сачанли и Манастир, е насочен многохиляден башибозук и положението им става критично. По предварителна договорка цялото население на Манастир се насочва към Сачанли за да оцелее, като води обща отбрана. Но по средата на пътя то попада на предварително устроена засада и дава много жертви, а една частот него –42 жени и деца,която след няколко седмично криене по горите,е заловена и отвлечена. Месеци наред те са крити по-околните села и чак в средата на февруари 1914 година са открити, жестоко избити (месец по- рано) в местността Мъгленик до с. Аврен, община Крумовград. Останките им са събрани и погребани в общ гроб в центъра на село Аврен и им е издигнат паметник.
След погрома на всички български села в Западна Тракия част от останалите живи тракийциса събрани в гр. Дедеагач и на 23 септември 1913 г. са поведени от башибозука към гр. Фере и река Марица. Тракийският войвода Димитър Маджаров, заедно с войводата Руси Славовуспяват да освободят колоната бежанци от нейния конвой и в постоянно преследване от башибозука, с многобройни жертви, я превеждат в България, през р. Арда, до сегашното гр. Маджарово. По този мъченически път загиват и над 200 невръстни деца. За тях е издигнатият паметник на Илиева нива, близо до с. Глумово, общ. Ивайловград.
На 5 септември 2021 г. тракийци от дружествата в гр. Пловдив, Бургас, Айтос, Варна, Кърджали, Момчилград, гр. Джебел и др., водени от Българския съюз на тракийските организации, поднесоха венци и цветя пред паметниците на жертвите от онова време в с. Аврен и на Мемориалния комплекс на Илиева нива. Те направиха и шестчасов пеши преход до подножието на връх Ветрен и обратно по стъпките на мъченицитебежанци от 1913 г.
Яни Янев
Председател на ТД- Д. Маджаров Кърджали
и Зам. председател на Българския съюз на тракийските организации
