Димитър Стамболов Вълков е име на личност от Източните Родопи с богата биография, учител, борец за присъединяване на селата от Западна Тракия към Българската екзархия, участник в подготовката на Преображенското въстание, кмет на Ортакьой (Ивайловград) в периода 1929-1931 г. В Държавен архив – Кърджали, институцията грижеща се за опазването на документалното богатство, се съхранява негов личен архивен фонд, от който можем да почерпим информация и да се запознаем, както с неговият живот, така и с дейността му през годините.

     Роден на 15 август 1876 г. в малкото родопско селце Драбишна, Ивайловградска околия в семейството на родолюбивият българин Стамбол Димитров Вълков, известен като активен деец в борбата за независима българска църква. Завършва основното училище в Одрин на издръжка на Българската екзархия и продължава обучението си в Педагогическото училище в Серес. След завършване на училището е назначен за учител в с. Буфкьой, Дедеагачко, после в селата Сив кладенец и Одринци, Ивайловградска околия. Става редовен член на революционната организация и получава бойно поръчение да пренася революционната поща, да пренася оръжие и да участва в наказателни акции срещу предатели и шпиони. През деня е обучавал децата, а през нощта е разнасял революционната поща. Взема активно участие в борбата за присъединяване на селата от Западна Тракия към Българската екзархия,   за която дейност е заловен от турските власти и осъден, лежи в затвора в Бурса (Бруса), от където успява да избяга.

      Още в училището в Серес той се свързва с Македоно-Одринските революционери, за което е преследван от турци и гърци. Лежал е в затворите в градовете Серес, Драма, Солун, Одрин, Цариград, Бруса. Участвал е в организирането на четата на Таню (Тане) Николов. Заловен е от турските власти при пренасяне на оръжие и осъден от Турския военен съд в Одрин на 6 години тъмничен затвор. От там бяга и емигрира в България през 1903 г., като се установява в Пловдив. Там се свързва с Трайкийската организация, която вече е започнала подготовка за Преображенското въстание в което взема участие, но след разгрома му се установява в  Станимъка (Асеновград).

      Димитър Стамболов е специализирал бубарство в гр. Бурса (Бруса) – един от най-известните бубарски центрове на Османската империя. Установявайки се в Станимъка (Асеновград), той започва да се занимава с  производство на местни бубени семена. За развитието на бубарството той е награден със сребърен медал и диплом през 1906 г. на изложението в град Милано в Италия, а през 1907 г. получава и златен медал на изложението в Лондон. През 1909 г. в Пловдив, издава една от първите книги по бубарство на български език „Ръководство по бубарството“.

       По време на Балканската война Димитър Стамболов се включва в четата на Пею Шишманов и взема участие във военните действия. След края на войните, през 1919 г. се завръща със семейството си в родното си село Драбишна, а след това се установява в Ортакьой (Ивайловград). Димитър Стамболов, като човек-патриот и личност с висока култура, започва да участва в различни обществено полезни начинания, стремейки се да подобри условията на живот в малкото градче и става един от първенците му, като продължава да се занимава с бубарство и разкрива собствена пекарна за пашкули. Освен с бубарство, той започва да развива в този край и лозарството. Основава дружество на бубарите и лозарите „Трифон Зарезан“. Постепенно с дейността си и идеите за обновление, той успява да спечели доверието и добива популярност сред населението, като  през 1929 г. е избран за кмет на общината.

          Заставайки начело на общината Димитър Стамболов е трябвало да се заеме с разрешаването на много проблеми. Спешно е трябвало да се разреши проблема с настаняването, оземляването и осигуряването на прехраната на бежанците. Друг сериозен въпрос, който е трябвало да бъде разрешен е проблема с водоснабдяването на града. По време на неговото управление се разглеждат и въпросите  за изграждане на болница, строителството на пътя Ортакьой-Любимец и мост над река Арда, както и откриването на четвърти клас и поставяне на гимназиално образование в града, приема и изградената електрическа инсталация  по улиците на града и се поставя началото на електрическото улично осветление. Насърчава развитието на пашкуло производството в общината. С помощта и съдействието на народния представител Димитър Янев успява да издейства, като дарение на Ортакьойската община, сграда за общински дом. За развитието на здравеопазването е било необходимо да се осигури  подходяща сграда, в която да се настани държавна болница, което става с негово съдействие. Успява да постигне успех за изграждането на модерна за времето си водопроводна мрежа, чрез лична среща с директорът на Главна дирекция за настаняване на бежанците и  да издейства отпущането на заем за тази цел. През 1930 г. общинския съвет приема и Програма  за прилагане на утвърдената улична регулация на града, която е от  съществено значение благоустройството и новия архитектурен облик на града. Работи активно и за разрешаване на проблемите на образованието и развитието на култура. През 1931 г. приключва един от най успешните кметски мандати от историческото развитие на Ортакьой (Ивайловград), с което ще остане свързано името на Димитър Стамболов Вълков. Завършва земния си път на 27 апр. 1964 г. на преклонна възраст.

Изготвил:

Гергана Димитрова

Държавен архив - Кърджали