Какво прави хората уникални? Учените са направили още една стъпка към разрешаването на тази мистерия с нов инструмент, който може да позволи по-прецизни сравнения между ДНК на съвременните хора и тази на изчезналите ни предци.
Само 7% от нашия геном се споделя уникално с други хора и не се споделя от други ранни предци, според проучване, публикувано в Science Advances.
"Това е доста малък процент", казва Нейтън Шефер, изчислителен биолог от Калифорнийския университет и съавтор на новия доклад. "Такива открития са причината учените да се отказват от мисълта, че ние, хората, сме толкова различни от неандерталците."
Изследването се основава на ДНК, извлечена от изкопаеми останки на вече изчезналите неандерталци и денисовци, датиращи от преди около 40 000 или 50 000 години, както и от 279 съвременни хора от цял свят.
Учените вече знаят, че съвременните хора споделят някаква ДНК с неандерталците, но различните хора споделят различни части от генома. Една от целите на новото изследване беше да идентифицира гените, които са изключителни за съвременните хора.
Това е труден статистически проблем и изследователите "разработиха ценен инструмент, който отчита липсващите данни в древните геноми", казва Джон Хокс, палеоантрополог от Университета на Уисконсин, Мадисън, който не е участвал в изследването.
Изследователите също така открили, че дори по-малка част от нашия геном - само 1,5%, е уникална за нашия вид и е споделена между всички живи хора днес. Тези частици ДНК може да съдържат най-важните улики за това какво наистина отличава съвременните човешки същества.
"Можем да кажем, че тези региони на генома са силно обогатени с гени, които са свързани с невронното развитие и мозъчната функция", казва изчислителният биолог Ричард Грийн от Калифорнийският университет в Санта Круз, който е съавтор на статията.
През 2010 г. Грийн помогна да се създаде първата последователност от геном на неандерталец. Четири години по-късно генетикът Джошуа Аки показва, че съвременните хора носят някои останки от ДНК на неандерталците. Оттогава учените продължават да усъвършенстват техниките за извличане и анализ на генетичен материал от вкаменелости.
"По-добрите инструменти ни позволяват да задаваме все по-подробни въпроси за човешката история и еволюция", казва Аки, който сега е в Принстън и не участва в новите изследвания. Той хвали методологията на новото проучване.
Въпреки това, Алън Темпълтън, популационен генетик от Вашингтонския университет в Сейнт Луис, поставя под съмнение предположението на авторите, че промените в човешкия геном са разпределени произволно, а не групирани около определени горещи точки в генома.
Констатациите подчертават "че всъщност сме много млад вид", каза Аки. "Не толкова отдавна сме споделяли планетата с други човешки родове."
Nathan K. Schaefer et al, An ancestral recombination graph of human, Neanderthal, and Denisovan genomes, Science Advances (2021). DOI: 10.1126/sciadv.abc0776