Кой не знае, че българският домат е най-вкусен в целия свят. Казват го чужденците, имали шанса да го опитат, казваме го и ние, когато се прибираме от странство. Като основна причина за това специалистите определят уникалния микроклимат - съотношението на ниски и високи температури в рамките на денонощието е оптимално, както и средната влажност на въздуха. И заради този именно климат родния домат е не само най-вкусен в целия свят, но и най-голям, отчита статистиката.
От Института по зеленчукови култури в Пловдив обясняват, че имаме сортове, които отговарят на всички европейски изисквания и са конкурентни на чуждите. Това, което отличава нашите, са високите добиви, качеството на плодовете, добра твърдост и отлични биологични характеристики. Що се отнася до вкуса - той се определя, на първо място, от сорта, на второ, от добрия баланс на захари и киселини и на трето, именно от климатичните условия. Освен климатичните условия, много важни са агротехническите мероприятия като подхранване на терена, което влияе както на химичния състав, така и на външния вид на плодовете, отчитат специалистите.
Друго характерно за българския домат, освен типичният вкус, месеста констистенция и добрия външен вид, са високата му биологична стойност и антиоксидантен ефект. Наличието на ликопен, бета-каротен и витамин С го превръщат в истински боец срещу рака, е мнението на учените от Института по зеленчукови култури, сред които е и доц. Даниела Ганева, създателката на уникалния сорт "Розово сърце".
Експертите изтъкват още един интересен факт, а именно, че чужди сортове, които иначе не са толкова вкусни, когато ги отглеждаме на българска територия, подобряват значително качествата си. Страната ни има добри традиции в отглеждането на домати. Преди 1989 г. са се отглеждали основно ранни и средноранни домати, които са се използвали за преработване в консервните предприятия, за пряка консумация и за износ. За съжаление производството на домати, както всички интензивни култури и подотрасли в годините след 1989 г. преживява рязък срив. От 1990 г. до 2000 г. производството намалява повече от 2 пъти до 409 хиляди тона. В следващите 4 години до 2004 г. се свива още два пъти до 213 хиляди тона, а след това до 2011 г. - до само 103 хиляди тона. В резултат на това сега произвеждаме повече от осем пъти по-малко домати. Причина за малкото производство са не само намаляващите площи, но и ниските и силно вариращи добиви по години средни добиви - от 1,7 до 2,9 тона/дка, които са до 3-4 пъти по-ниски от страните със съвременно зеленчуково производство.
Голям проблем на бранша в България е наличието на много дребни производители и в същото време липсата на каквито и да е пазарни връзки между тях, за да могат нормално да реализират своята продукция. Сега България произвежда над 110 пъти по-малко домати от Турция, десетки пъти от Гърция, както и значително по-малко от съседна Румъния и страни като Нидерландия и Белгия. Затова не е чудно, че в нашите пазари рязко доминират вносните домати /около 80-90 на сто по неофициални оценки/. Като суровина за преработка се използва главно внос на домати от чужбина.
До началото на прехода производителите у нас са отглеждали само български сортове домати. Интересен факт е, че в момента 90 на сто от сортовете, които се сеят, са нидерландски и френски. Според земеделските стопани, преимуществото им е това, че дават по-голям добив, по-дълготрайни са и твърди, каквото е и изискването на търговците - домати с добър пазарен вид, които да издържат не само седмица, а цял месец, без да се развалят. Производителите на зеленчуци у нас имат все повече стимули да се заемат с отглеждане на специални сортове домати и да въвеждат нови технологии, осигуряващи не само по-добър добив, но и по-качествена продукция. Водеща причина е търсенето на пазара - все повече потребители искат да опитат нови и различни вкусове, хората следват тенденциите в кулинарията, пътуват повече и се срещат с различни видове продукти, които са популярни по света, коментират от международна компания за продукти в земеделието със значителен принос в развитието на земеделието в България от втората половина на ХХ век до днес.
Според тях, търсенето на по-различни от познатите зеленчуци е световна тенденция, обусловена от няколко основни фактора. Размерът на домакинствата в развитите държави се свива все повече. На преден план излиза предпочитанието към удобни решения и готови за употреба продукти /т.нар. convenience food/ - храна, оптимизирана да се консумира директно или с минимална предварителна подготовка. Тази храна лесно се транспортира и е с дълъг срок на годност. От друга страна, хората все повече държат да се хранят здравословно, а глобализацията направи потребителите по-любопитни за нови вкусове и нетрадиционни разновидности на обичайните зеленчуци.
Търсенето на по-здравословни решения е тренд в много сфери на живота, като в храненето то е може би най-силно изразено. Потребителите предпочитат продукти, които им влияят добре и подобряват качеството на живота им. Наднорменото тегло и затлъстяването са глобален проблем и хората все повече го осъзнават и се борят с това. По данни на Световната здравна организация от юни 2021 г., броят на хората със затлъстяване по света се е утроил от 1975 г. насам. През 2016 г. 39 а сто от световното население над 18 г. е било с наднормено тегло, а 13 на сто - със затлъстяване. През 2020 г. 39 милиона деца до 5-годишна възраст са били с наднормено тегло или затлъстяване. Хората вече съзнателно се борят да нормализират теглото си и съзнателно търсят по-здравословна храна, тренират по-активно, хранят се по-разумно и пушат много по-малко в сравнение с предните поколения.
Нараства тенденцията на предпочитание към местно производство и био храни, отгледани локално. Критериите към вкусовите качества на храната също стават по-високи. В частност при доматите, на рафтовете в супермаркетите в последните години се появиха множество нови форми, цветове и размери. Съществено нарасна търсенето и предлагането на мини домати с различен от обичайния червен цвят. Добрата новина за потребителите и у нас е, че вече могат да изберат и локално произведени нетрадиционни сортове, отбелязват специалистите. В България вече успешно се отглеждат т.нар. специални сортове домати, сред които са чери доматите /разнообразни мини домати/, както и все още малко познатият на българския потребител домат Кумато. Сред най-популярните чери домати, отглеждани у нас, са дребните доматчета от вида baby plum, чиято форма наподобява слива. Така родните производители се стремят да отговорят на търсенето, тъй като чери доматите стават все по-предпочитани за здравословно похапване между храненията /снекинг/ или за приготвяне на по-модерни рецепти.
Производството на нетрадиционни сортове зеленчуци е свързано и с използването на модерни технологии и иновативни технологии в отглеждането им, посочват от компанията. Като добър пример в тази насока те дават изграждането на т.нар. хидропонни оранжерии, които имат редица предимства. Иновативната технология гарантира и по-висок добив /от 3 до 10 пъти повече на същата площ/ и по-добро качество на продукцията, благодарение на възможността за непрекъснат контрол на осветлението и температурата.
Хидропонните оранжерии са по-природосъобразни, а продукцията от тях обикновено е по-чиста. Те са по-щадящи за природата, тъй като водата се използва с до 90 на сто по-ефективно. Системата в този тип оранжерии е затворена и водата, която не се оползотворява от растенията, се рециклира. Освен това, зеленчуците са по-чисти, защото в добре контролираната среда се елиминира нуждата от използване на пестициди, хербициди и изобщо на химически вещества за ограничаване развитието на плевели и заболявания. Намаляването на времето между бране и консумация пък от своя страна повишава хранителната стойност на крайния продукт.
А що се отнася до пазара днес от Центъра за икономически изследвания в селското стопанство /CAPA/ очакват ръст в производството на домати, пипер и краставици през 2021 година в сравнение с миналогодишната реколта.
Производството на домати може да достигне 145 хиляди тона, което представлява ръст с около 12 на сто в сравнение с 2020 г. Спадът преди година в производството на домати беше основно по линия на полското производство, което се изчислява на 75 хиляди тона. Средно за страната цените на доматите /български и вносни/, както и тези на картофите, червения пипер и ябълките са от 9,1 до 20,9 процента под нивата отпреди една година.
Увеличението, което се предвижда в производството на основните зеленчуци, се основава на допусканията за добри природни условия, както и стабилизиране на производството в резултат на по-голямото целево подпомагане в сектора.
При полските домати средната изкупна цена за реколта 2020 г. е 0,62 лв./кг и 1,17 лв./кг за оранжерийните, докато за 2021 г. се предвижда цена от 0,64 лв./кг за тези на открито, а за оранжерийното производство да е 1,05 лв./кг, отчитат от САРА.
Като цяло от института посочват, че световното развитие на зеленчукопроизводството прогресира и е с годишен ръст от 1 до 2 процента. Световното производство на домати за 2019 г. се изчислява на 180,8 млн. тона. Китай и Индия имат дял от около 42 на сто средногодишно, докато Турция е на четвърто място със 7 на сто, а Италия е най-големият европейски производител - на шесто място с около 3,5 на сто.
