184 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АПОСТОЛА НА СВОБОДАТА

ВАСИЛ ЛЕВСКИ

„…Ако спечеля, печеля за цял народ!

Ако изгубя – губя само мене си!...”

Каква личност е трябвало да бъде този човек, за да остави такава дълбока, трайна диря в българската история,такава благородна щриха в нашето национално съзнание, такъв плътен и вечен спомен за себе си.

ВАСИЛ ИВАНОВ КУНЧЕВ – ДЯКОНА – ЛЕВСКИ е роден на 6/18 юли 1837 година в Карлово. На четиринадесет годишна възраст остава сирак и заедно с майка си поема грижата за прехраната на семейството.Започва да учи абаджийство.От 1852 година е послушник при вуйчо си – архимандрит Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора, където се преселват през 1855 година. Учи две години в класно училище и пее в църковния хор. През 1858 година приема монашество и е ръкоположен под името ИГНАТИЙ в Сопотския манастир „Свети Спас”. През 1862 година, без колебание към долетелите от Георги Сава Раковски апели, постъпва в Първата българска легия в Белград. Там получава прозвището ЛЕВСКИ, заради лъвсия скок, какъвто показал.Запознава се с бунтовните среди на българските емигранти.След разтурването на легията се завръща в Карлово през 1863 година.Учителства и е църковен певец.По препоръка на Раковски, през 1867 година постъпва като знаменосец в четата на Панайот Хитов.Преминава в град Княжевац на Сърбия като Втората Българска Легия.На 26 август 1869 година се установява в Букорещ.Работи сред революционната емиграция с убедителността, че е необходимо центъра на национално – освободителното движение да се пренесе в България и да се подготви народа за едно общо въстание.Среща неразбиране от някои емигрантски дейци с наивната им вяра в чуждата помощ.Разочарован от това, на 26 май 1870 година, ЛЕВСКИ напуска Букурещ предприема третата си революционна мисия в България: За две години създава многобройни революционни частни комитети.Комитетът в Ловеч е обявен за Централен, наричан още Привременно правителство.Изградена с умение и усърдие вътрешна революционна организация започва да се разпада, когато ВАСИЛ ЛЕВСКИ е в Южна България за прилагане на стратегията си. Веднага предупреждава комитетите за опасностите. Каравелов му изпраща писмо с настояване за незабавно вдигане на въстание.ЛЕВСКИ още не е готов!Заминава за Букурещ, да обсъди с членовете на БРЦК създалата се обстановка.Приета е ПРОГРАМА за „морална и с оръжие” революция за ОСВОБОЖДАВАНЕТО на БЪЛГАРИЯ и СЪЗДАВАНЕ на БАЛКАНСКА ФЕДЕРАЦИЯ при доброволно обединяване на народите и зачитане на историческите  и политическите им права.ЛЕВСКИ е утвърден и получил специално ПЪЛНОМОЩНО „за ГЛАВЕН АПОСТОЛ на ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ, ТРАКИЯ и МАКЕДОНИЯ”.На 25 декември 1872 година, за пореден път към Букурещ, ЛЕВСКИ пристига в Ловеч.Трябва да вземе и съхрани архива на Комитета.Следващата нощ отсяда в Къкринското ханче при верния си ятак Христо Цонев – Латинеца.

Следва предателство, турската полиция обгражда ханчето и залавя АПОСТОЛА.Турският съд осъжда АПОСТОЛА на смърт.На 19 февруари АПОСТОЛА е обесен „край град София”

Така завършва житието на

НАЙ-ВЕЛИКИЯ СИН НА МАЙКА БЪЛГАРИЯ!

Той остава в българската история с безсмъртието на своите идеи и дела.Със своята реалност на организатор и политик!

Със сериозни документални изследвания, световно известната историчка и писателка Мерсия Магдебод издаде книги за висотите на стратегията му и,че иностранни революционери и държавници са черпили опит от нея!

ЛЕВСКИ е изпреварил българското развитие!Всеки, който от сърце и патриотична душа е поставил лика на АПОСТОЛА в кабинета си, нека да бъде на висотата на идеалите и саможертвата му за народа ни!

ВЕЧНО ПРЕКЛОНЕНИЕ до ЗЕМИ БЪЛГАРСКИ пред ПАМЕТТА и ДЕЛОТО на АПОСТОЛА!!!

                                                                              Майор, офицер от запаса ЗЛАТКО КОЛАЧЕВ,

                                                                              СЕКРЕТАР на Областната и Общинска организация

                                                                              на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва - Кърджали