Решението ми да публикувам настоящото е по повод предстоящите избори за НС, насочено към избиратели и избирани, с цел „мислете разумно и гласувайте качествено”, следете идеите на Левски за свободата, неговите прозрения в Бъдещето, където той проектираше един разумен човешки свят и неговият Безсмъртен Дух принадлежат на цялото човечество.
С всичко това синеокият момък от Карлово стана един от големите граждани на света. Нареди името си до имената на най – големите мъже, които даде XIX век.
Левски тръгва от своята Голгота и Увисва на Бесилото, за да спаси България от посичане.Такъв жест могат да направят само избраници, избраниците за депутати които и да са те, нека бъдат малко от малко Левски и повече Българи.
…..Имах среща с полковник от запаса, по повод отбелязването на 30-годишнината от въстановяването на СОСЗР. По повод това предложих да използваме годишнината „да проведем в следващите месеци откровен и смислен разговор за бъдещето на страната ни в значително променената обществена и социална среда. Да помогнем да се преживее по – спокойно рязката промяна в живота ни и да се опитаме да бъдем полезни на държавата в корено различната вътрешно – политическа и военна ситуация.Та така пием си кафето с този полковник – ветеран, някак си между другото ми подаде няколко написани на пишеща машина листа. „сътворил съм едно есе за дякон Левски”. Погледнах го учтиво и учудващо. Късно вечерта го прочетох. След това още няколко пъти. Реших да го публикувам. Както го е написал. Оценете го Вие, но съм чувал, че когато военните се намесят в политиката, нещо куца в тази държава, а започнат ли да пишат, нещата са още по сериозни и са свързани с нейната идентичност.
О.з.майор Златко Колачев
Секретар на Общинската и Областната организации на СОСЗР в Кърджали
И така, какво е сътворил старият полковник Иван Миланов от Столичната организация на СОСЗР:
Здравей Апостоле!
Здравей казвам на човек, с когото много често се срещаме, много често говорим и спорим и много пъти се разделяме, сърдити един на друг.Добре, че в календара е закована датата на твоята погибел, за да се сещаме засрамени за теб и да ти кажем нашето искрено „здравей!”.
Напоследък все по-често мисля за теб и ми се ще да разровя с голи ръце пръста около паметника ти, за да намеря частица от теб, но знам, че е безнадеждно. Нали десетки мастити академици и професори спориха и търсиха незнайния ти гроб и не го откриха. И сякаш не чуха гласа на ангела господен, които според библията пита майката на Христос, Мария „Защо търсите живия сред мъртвите? Той възкръсна!”. И ти Дяконе, без да бъдеш Божи син възкръсна. Какво нетленно остана от теб, Апостоле?Един барабанлия пищов, една стоманена кама и един кичур руси къдрици. И едно малко тефтерче, което ходи като библейско евангелие от ръка на ръка…
Някои се престориха и те превърнаха в икона. Но ти не можеш да бъдеш иконен образ, защото си дарен с безсмъртие. Ти не си хоругва, а развято от вятъра знаме,на което един побеснял лъв къса оковите на робството.За нашите оскъднели души ти си все още живителен балкански повей, ти си ромол на планинска река, в която си крил стъпките си от турските потери.
Дяконе! Плаша се от твоята категоричност думите ти: „Който е нечист, убивам го!”.Боя се да те повикам за съдник на моето време, защото ще се наложи да затвориш доста българи.
Стъписвам се пред твоите заветни думи „чиста и свята република!”.
Защо се налага да съизмервам днешната действителност с твоята заветна мечта и потръпвам от възможната ти присъда. Защото републиката я имаме, налазена от родоотстъпници и сребролюбци, които омърсиха чистотата и помрачиха светостта и. Кой ще ги съди Дяконе!? Много хора, учени и недоучени, се опитваха да те затворят в рамка, но ти ги подмина като ненужни бурени в народната нива. Факт е, че дори американският президент в своя предизборна реч спомена твоето прозрение, че „ние сме във времето и времето е в нас. Ние него обръщаме и то нас обръща”.Така доказа, че си разчупил националната си рамка и бродиш по света, навсякъде непознат и навсякъде приет, защото твоите мисли и идеи имат космически измерения и могат да се пресметнат с аршина на всяка земна нация.
Почакай, Апостоле! Задъхвам се, годините ми са два пъти повече от твоите, не мога да насмогна с едрите ти крачки.За къде бързаш?Къде те чакат?Какви хора искаш да подкрепиш, на кои онеправдани души искаш да вдъхнеш вяра?
Постой,Апостоле! Имаме вопиюща нужда от теб, сега, в днешния ни нескопосан и тъжен живот. Защо изконни неща като вярност, преданост, доверие,себеотрицание и жертвоготовност се пукат като сапунени мехури и изчезват?за тебе Дяконе, не са нужни хвалебствени доклади,а изповеди!Доколко сме те чули, доколко сме те разбрали, доколко сме готови да те последваме по кръстния ти път към твоята Голгота?
Нямам мерки, с които да измеря покрусата ти, когато си видял чувала с твоите тайни писма до Каравелов, предадени от коварната му сръбска съпруга на турците.Нямам думи, с които да опиша трагичното ти откритие, че „Българите обичат свободата, но чакат да им я поднесат на тепсия!”Дори в съня ми, наред със зимната фъртуна, долита горещата ти предсмъртна молба: „Боже!Спаси България”.
Защо в последните си земни мигове не пожали нещастната си майка, не пожали братята и сестрите си, а пожали България? Ей това чудо, Апостоле, до ден днешен не мога да разгадая? Душите ни нямат вълшебен кантар, за да измерят твоята себеотдаденост и жертвоготовност.Ти сам си се убедил, че си несъвършен и че работиш с несъвършени хора. Но нали ти ги призоваваше: „Кажи ми ти моите и аз твоите кривици, па да се поправим…”
Чакай, остани още малко при мен, Дяконе! Поспри задъханото си дишане от дългия път, който си изминал. Нека през твоите стоманеносини очи да погледна към бъдещето, в което ти си устремен. Нека сам да се убедя, че след теб идват много хора, венчани в битката за свобода. Не мога да те задържа! Дълъг път те чака.Нали сам сподели, че като се освободи България, ще отидеш в други страни да помагаш…
Не пренебрегвай голямата ми молба да ни оставиш познатите ни от теб неща револвера и камата, кичура руси коси и тефтерчето си. Нека те ни напомнят на нас и на идните поколения, че си жив, земен човек, наметнат с нашенски ямурлук и с бели навои, че ти си нашият „бай Васил”, както са те назовали оглашените българи. Защо и днес, в нашето време кънти твоят изстрадан възглас „Народе-е-е????, с четири въпросителни знака. Помогни ни Дяконе, с твоята прозорливост, да не умножаваме тези съдбовни въпросителни. Гибелни са те за българската нация.
И още! Късче вяра ни остави от твоята вяра, като подкваса за нашето задъхано прераждане, да стъпим здраво на земята българска и да въздадем, с твоята вяра, всекиму заслуженото.И така твоята обичана България и наша скъпа татковина ще засияе с истинския си блясък сред другите европейски народи.
Довиждане, Дяконе! Не казвам сбогом, защото още много пъти ще те викам в безсънните си нощи, много часове ще слушам твоето задъхано слово, много пъти ще се изправям пред револвера, камата и кръста за поредната клетва. Ще те чакам, Дяконе! Не ни забравяй! Защото си ни нужен днес, утре и завинаги! До нови срещи, Апостоле! До нови срещи…!
Полковник от запаса Иван Миланов
Янчо тонев
Златко Колачев
Вълната от пчеларово
Златко Колачев
Делчо Тошев резбарци
Златко колачев
Пепи