Обичайте и уважавайте децата, защото детството не трае дълго и не трябва да се губи. Избягвайте твърде щедрите награди и прекалените наказания, тъй като са напълно безполезни.

За малките е много по-важно да ги уважавате, да им обяснявате с доброта как да се държат, а те рано или късно ще се научат да го правят. Това съветва испанският педиатър Карлос Гонсалес в бестселъра си „Родители и деца заедно“.

Ето и още 10 полезни съвета от него, които ще ви помогнат да възпитате едно наистина добро дете.

1. Децата растат бързо. Наслаждавайте се на детството им и не се притеснявайте от малките проблеми

Родителите винаги трябва да имат предвид, че това, което днес изглежда непреодолим проблем, утре може да се превърне в нещо забавно, което да споделят с приятелите си или за което да си спомнят с носталгия.

„Бъдете сигурни, че скоро бебето ви ще спре да плаче по цяла нощ, ще се научи да ходи до тоалетната, ще спре да ви моли да го носите на ръце. Децата растат, а с тях растете и вие. Детството е мимолетно. Не позволявайте да ви превземе манията да правите постоянно забележки или да коригирате едно или друго, а просто спрете и се насладете на своето дете – такова, каквото е в този момент“, съветва педиатърът.

2. Родителите имат естествена власт над децата си, но трябва да я упражняват с уважение и доброта

Малките са много щастливи и са сигурни, че техните родители са най-силните и най-умните. Затова им вярват за всичко.

Във всеки един момент родителят трябва да говори с детето си с нужното уважение, дори то да е пеленаче. Той трябва да му даде необходимата информация или инструкции, но без омраза или крясъци.

Ако трябва да кажете на едно дете „Внимавай, може да се скъса“, направете го с нежен тон и усмивка, нищо повече. То ще запомни и възприеме вашия уважителен и премерен тон, след което ще го практикува и в своя живот.

„Ако придобием навика да питаме, да молим, да благодарим и да се усмихваме, на практика ще научим децата си на правилния начин на поведение в обществото“.

3. Не губете авторитета си за маловажни неща

„Властта е като парите: тя служи за получаване на много неща, но колкото повече губите, толкова по-малко остава. Много родители пилеят авторитета си по въпроси, които нямат значение – „Не си бъркай в носа“, „Сeди изправен“, „Изяж си салатата“ и т.н.“

Понякога това е поредица от заповеди и забрани, които стават фон на живота на детето.

Как би различило то в тази лавина от заповеди по-важните като „Направи си домашното“ или „Не си играй със запалката?“, ако е свикнало да му се крещи постоянно: „Не!“.

Така ще настъпи момент, когато детето просто няма да ги регистрира вече, и дори да му крещите с цяло гърло, ако пресича неправилно, а се задава кола, то няма да реагира.

4. Децата делят на „правилно“ и „грешно“. Не се сърдете, а с любов им обяснявайте кое е правилното поведение, защото така те се учат

Съветът е да реагирате спокойно на поредното погрешно поведение и да обясните с уважение и любов за сетен път как да го направи, без да се ядосвате.

Ще се успокоите като просто си повтаряте, че все някога детето ще се научи и никой не е продължил да хвърля храната на земята, след като порасне. Още едно успокоение – на 5 години дори няма да си спомняте, че някога детето е хвърляло храна на земята, защото не е искало да опита от полезните моркови например.

Спомнете си също така точка 1 – детството е мимолетен момент. И вместо да крещите, излезте от стаята, поемете си дълбоко въздух и се върнете едва, след като сте се успокоили.

5. Учете се от рекламодатели и политици

Да, точно от тях. Рекламодателите не се изразяват насилствено, нито обещават наказание или награди. Но с много търпение, деликатна упоритост и постоянно повтаряне, те успяват да направят така, че повечето хора да им се подчинят.

Друг пример е дипломацията на политиците. Когато големите сили трябва да се справят с малки държави, те често отстъпват по второстепенни въпроси и настояват за важните, за да може малката държава да се чувства удовлетворена и да запази достойнството си.

Щом суперсилите го правят, вие също можете. Само се съсредоточете върху важните въпроси, а оставете малките да отминат покрай вас.

6. Децата се нуждаят от правила, но не бива да бъдат обучавани така, сякаш тези правила са въпрос на живот или смърт

Малчуганите се нуждаят от вашите напътствия и помощ, за да научат всичко - от игра до измиване на зъбите. Но незначителните правила, които засягат ежедневието, не могат да бъдат преподавани сякаш са въпрос на живот и смърт.

Не е същото, ако детето ви удари друго дете или сложи крака си на дивана. Във втория случай трябва просто внимателно да му кажете: „Моля, събуй си обувките, преди да се качиш на дивана, защото така той ще се нацапа и няма да ти харесва“.

Когато обаче казвате това, обяснете защо и го повтаряйте със същото търпение и толкова често, колкото е необходимо. Ще откриете, че можете да го отучите от този неприятен навик и без да го наказвате, крещите или удряте, а само като използвате учтив тон, търпение и повтаряте, без да се уморявате.

Но в случай, че детето ви удари друго дете, ще е необходимо да се намесите по-енергично, като го ограничите физически, отблъснете от другото дете и се извинете на ударения малчуган. Накрая спокойно обяснете, че не е хубаво да се удрят другите деца и му предложете да помисли как би се почувствало, ако някой удари него.

7. Ако възрастен не яде, той не се наказва. А защо наказвате детето за същото

Наказанието е напълно ненужно при възпитанието на децата. Обърнете внимание на учителите в едно училище. Кои са най-харесвани и уважавани от децата? Не тези, които ги държат строго като в карцер и ги заплашват с наказания за най-малкото, а онези, които се отнасят с тях с уважение и използват добър тон.

Родителите имат право и тяхно задължение е да определят разумни правила, да научат децата си на добри обноски и да изискват тези правила да бъдат спазвани. Но не и да ги наказват. Особено за поведения, които не включват никакво престъпление.

Ако детето не иска да си изяде всичко в чинията, това означава, че просто не е гладно в момента. Ако възрастен направи същото, никой няма да го обвини. Защо тогава трябва да обвинявате и наказвате детето?

Когато малчуганът отказва да си облече якето преди да излезе, това не е от злоба или инат, а защото у дома му е било много топло и все още не може да осъзнае, че навън не е същото и ще му бъде студено. Абсурдно е да се наказва за нещо подобно. В такава ситуация просто вземете якето в ръце и излезте навън. Още при първите крачки на студа, детето ще си поиска якето и вече няма да има нищо против да му го облечете.

8. Ако детето прави нещо, единствено защото очаква награда, то няма да се научи да го прави добре

Наградите са също безполезни и контрапродуктивни. Обяснението за неефективността на наградите се основава на разграничението между вътрешната и външната мотивация.

Когато усетим, че правим нещо, защото някой ни кара или принуждава, обещавайки награда, ние не се стараем да свършим работата добре, а просто гледаме да я отхвърлим, за да си получим обещаното. Същото е и с децата.

Но когато правим нещо, защото ни харесва, влагаме в това много повече старание и желание, съответно и резултатът е по-добър. Точно както е и при малчуганите.

9. Хвалете резултата и свършената работа, а не детето

Похвалата не е демотивираща като наградата. Но само, ако е дадена за резултата и процеса, а не за човека.

Например, вместо да кажете: „Много добре се справяш по математика“, по-правилно е да кажете: „Учил си много старателно, браво!“ (така хвалите процеса) или „Каква добра оценка си получил по математика“ (похвала за резултата).

Похвалата за процеса и резултата е мотивираща. Така детето се опитва да задържи положението и да го развива, за да получи нова похвала. Особено, ако родителят прояви и реален интерес, а не е просто да отчете някакво действие.

Общата похвала към човека може да бъде демотивираща. Същото важи и за критиката. Когато е необходимо да се направи такава, важно е да се направи на процеса или на резултата, никога на човека.

Тези, които вярват, че са направили нещо по-добро, са по-склонни да правят нови опити, за да получат по-добри резултати. Онези, които са получили лична критика, започват да мислят „Не съм добър, по-добре да го зарежа, защото явно не съм способен“.

Затова родителите е добре да забравят фрази като: „Много си разхвърлял“, „Никога не обръщаш внимание“, „Какво търпение трябва да имам с теб“ и да ги заменят с: „Трябва да прибереш играчките, след като приключиш с играта“, „Може ли да повториш още веднъж?“, „Внимавай, обувките ти са много кални и ще нацапаш килима“.

„Децата трябва да се научат от най-ранна възраст, че ги оценяваме за свършената работа, дори ако невинаги постигат целта. Те трябва да знаят, че добрите резултати са заради тяхното старание, а не идват случайно. И че трудностите не трябва да бъдат спънка, а винаги дават възможност за втори и трети опит“, казва испанският педиатър.

10. В храненето родителите дават пример, като ядат здравословни храни

За да се предотвратят някои негативни нагласи в храненето, родителите трябва да дават добър пример. А не да тормозят малките, настоявайки те да изядат всичко поднесено.

„Когато всяко хранене се превърне в битка, нищо чудно децата да се отвратят от дадена храна и да я намразят за много дълъг период, дори и като възрастни. Ако, от друга страна, уважаваме децата и им даваме добър пример, с годините те ще се научат да ядат всичко, дори и онова, което като по-малки са отхвърляли“, твърди Гонсалес.

Но за да се случи всичко това, в дома трябва да се готви здравословно и всички така да се хранят. „Хапвайте разнообразни зеленчуците и спрете да тормозите детето. Ако вие се храните правилно, постепенно и то ще го направи и ще иска да опита от вашите зеленчуци. Но ако не желае, не настоявайте, не обещавайте нищо в замяна, не заплашвайте и не предлагайте алтернативи. Ако например, откаже да опита приготвеното ястие с нахут, не му предлагайте кисело мляко. Дайте му мляко, само ако то изрично го поиска“.

Когато сте добър пример в храненето през първите години от живота му, постепенно детето ще свикне да прави същото и ще следва същия модел и като порасне. Но това зависи от вас.