Президентът на Съединените щати Джо Байдън призна избиването на арменците в Османската империя за геноцид на арменския народ.

"Ние потвърждаваме историята. Правим го, не за да хвърляме вина върху някого, а за да гарантираме, че това, което се е случило, няма да се повтори никога", заяви Байдън по повод масовите убийства от периода 1915-1917 година.

Служител на Белия дом подчерта, че изявлението на президента е фокусирано върху защитата на човешките права и няма за цел да петни съвременна Турция, която според Вашингтон продължава да бъде жизнено важен съюзник от НАТО.

Турското външно министерство обяви, че изявлението на Джо Байдън "отваря дълбока рана във взаимното ни доверие и приятелство". Президентът на Турция Реджеп Ердоган заяви, че събитията от Първата световна война трябва да бъдат обсъждани от историците, а не да се политизират и превръщат в инструмент за намеса във вътрешните дела на Турция.

"Не приемаме от никого уроци относно нашето минало. Политическият опортюнизъм е най-голямото предателство към мира и справедливостта. Ние изцяло отхвърляме това изявление, основано единствено на популизма", написа Чавушоглу в Туитър. Той добави, че решението за признаване на арменския геноцид няма правна основа и "ще отвори дълбока рана, която ще подкопае нашето взаимно доверие и дружба". "Думите не могат да променят или да пренапишат историята", заяви турският външен министър Мевлют Чавушоглу, минути след изявлението на Байдън, предаде Ройтерс.

По-рано днес хиляди арменци излязоха днес по улиците на Ереван със свещи и цветя в ръце, за да отбележат 106-ата годишнина от кланетата на арменци, извършени от Османската империя по времето на Първата световна война, предаде Франс прес.

Множество от хора се събра в центъра на арменската столица, където е издигнат мемориал, посветен на жертвите на кланетата, които Армения, около трийсет страни по света и общност от историци определят като геноцид. Турция решително се противопоставя на тази квалификация на трагичните събития, отбелязва агенцията.

При мемориала се събраха военни, религиозни лидери, жени с деца и държавни служители, сред които и премиерът Никол Пашинян, които дойдоха да почетат паметта на загиналите арменци. Годишнината от кланетата се отбелязва днес, тъй като се смята, че те са започнали на 24 април 1915 г.

Предстоятелят на арменската църква католикос Карекин Втори отслужи заупокойна литургия в близост до мемориала.

Според оценки между 1,2 милиона и 1,5 милиона арменци са били убити от Османската империя, отбелязва Франс прес.

Анкара решително се противопоставя на употребата на думата "геноцид" и твърди, че става дума за взаимни кланета между турци и арменци в условията на глад и гражданска война, при които са загинали стотици хиляди души..

Гневът на арменците срещу Турция нарасна след разгрома на Армения във войната с Азербайджан от миналата есен в сепаратисткия регион Нагорни Карабах, тъй като в този конфликт Анкара подкрепяше Баку.

Арменският премиер окачестви конфликта като "азербайджанско-турска агресия, целяща да изличи арменската следа" в Карабах.

Конфликтът, който избухна през септември и продължи шест седмици, бе прекратен с посредничеството на Русия.