Поетическият талант на Теолина Величкова, Кристина Величкова от 10Г и Никол Славова от 11Е клас впечатлиха журито на конкурса. Девойките получиха грамоти за достойно представяне на Националния конкурс, посветен на Васил Левски.
Идеята на конкурса беше да се даде възможност на младите хора да изразят своето отношение към делото на Апостола на свободата и да се стимулира творческото мислене и изявата на младите хора, представяйки своята гледна точка за значението и актуалността на събитието в националната ни история.
Филмът „ИЗПИТЪТ“ ще бъде разказ за Левски, съчетан с откровено непринудена дискусия между децата и младите хора за активната им гражданска позиция днес, спрямо неговите идеи. Паметниците на Левски по света и рисунките на децата ще допълнят наратива за Левски.
Оценката за издържания изпит във времето от Левски ще бъде повод за създаване на песен, посветена за него.
Условията за участие на младите хора беше със стихотворение, рисунка текст или музика за песен, посветена на Апостола. От Национален музей „Васил Левски“ - Карлово ще подготвят филм, в който ще се включат всички получени материали.
Пожелаваме на ботевци още постижения и награди в областта на историята и литературата.
Левски
Бъдещ герой се роди и отрасна
със съдба начертана, злокобна и страшна.
Закърмен с любов по родина порасна,
но във време на робиня майка нещастна.
От малък във душата му гореше
пламъкът за свобода.
В очите сини ярко му блестеше
лъч надежда за война.
Словото бе негово оръжие,
преследваният идеал трънливата пътека му показа.
Тъмнината и студът му бяха все окръжие,
но ножът мирно не стоеше, а поряза.
Зарече се български юнак,
че ни ще бъде потурчен, ни роб.
С име на всички познат,
не ще го позволи и на своя народ.
9 годин броди той безспир,
пред вратата на стотици се изправи.
Почука, назова турчин и везир,
от които земята наша иска да избави.
Посрещнаха го стари с радост и сълзи в очите,
с молитви тежки, подкрепа, благослов.
Видя и гръб обърнат от момците
породен от страх за живота им суров.
Мрежа от революционни комитети той създаде,
водач на свято дело се зарече.
С товар тежък на гърба борците найде,
до сетен дъх в ръцете всичко си държеше.
Лъвски скок присъщ му беше,
живот на роба никога не даде.
Патриотична песен в сърцето му звучеше,
брата по съдба за нищо не продаде.
В мрачно утро, люта зима,
предаден бе, затворен сам в килия черна.
На бесило страшно свещен живот пред очите на мнозина си замина
и България за миг остана бедна.
Болка, жал и плач народа го налегна,
глава всеки надолу сведе.
Надеждата за свобода бързо завехна,
цялата скръб до крах и разруха ни доведе.
Гибелта жестока и пронизваща бе за сърцата,
никой с дни дума не обели.
Жени и мъже тъгуваха с децата
сякаш врага сърцата ни бяха отнели.
Макар и не до край, мечтата жива той поддържа,
споменът за него жив остана.
5 години след смъртта му България си отдъхна,
че турска злокоба веч не бе всевластна.
Благодарим ти, Левски, за всяка капка кръв пролята,
че дори сега над нас ти бдиш!
Ти си този, зарад който с усмивка посрещаме зората
и винаги българския дух ще крепиш!
Теолина Величкова, 10Г клас
Васил Левски
Голяма гордост си за нас,
с радост силна за тебе пиша,
нека всеки чуе моя глас,
макар с думи да не мога да опиша:
какви дела честити ти си сторил
за българското освобождение,
със слова свои колко хора си оборил,
огледало бе ти, а ние - твое отражение!
Да бе изчакал още 5 години
да усетиш чувството на свобода
и да видиш - жива е нашата Родина,
благодарим ти, ето,ти успя!
Загинал млад за свободата на Отечеството,
революционер, с комитети все зает,
но се носиш в сърцата на човечеството,
хората те знаят - в дела мнозина си заклет!
С вълнение прочетохме за лъвския ти скок,
на имена "Апостол" или "Дякон" си носител.
С весел нрав, руса коса, момък висок-
за кратко време стана победител!
Боли ни, гледаме назад в нашето минало,
помним, обесването и смъртта ти тежки!
Млад загина, друг като тебе не е имало,
безсмъртен си, борец с име Левски!
Кристина Величкова, 10Гклас
Ненаписано
Не ми се пише повече!
Апостоле,
дали има смисъл изобщо?
За нашия народ днес няма спасение!
Със славното миналото той няма общо.
Не ми се пише повече!
Апостоле,
не си нужен никому вече,
днес всички сме славни, велики....
защо ли се бори, синеоки човече?!
Кому беше нужно бесилото страшно
и в Къкрина ханчето днеска е прашно,
цветята лежат на земята – в краката ти.
В София шумно се движи животът,
а ти сам стоиш и твърдиш,
че ние сме във времето-
то нас обръща и ние него обръщаме…
Не ми се пише повече!
Апостоле,
народът ти е сляп и глух е,
живеем на земя съградена
от спомени за герои, за жертви,
но в нас все още тлее робският дух.
Не ми се пише повече!
Апостоле,
ако можеш ти го направи.
Бог небето за теб да отвори,
да слезеш,
да видиш,
па тогава пиши.
Не ми се пише повече!
Апостоле,
в мен нещо дълбоко бушува, гори,
срам ме е от тебе, Игнатие,
предадохме те...и ме боли.
Не ми се пише повече!
Апостоле,
аз знам, че ти ще ни простиш,
но аз няма да простя на себе си!
Дяконе,
на недостойните не можа да угодиш.
Никол Славова -11Г клас
