ДЕКЛАРАЦИЯ
на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР)
ОТНОСНО: Правна уредба на сумираното изчисляване на работното време
По повод на съвместната декларация на синдикатите от 30.03.2021 г. относно сумираното изчисляване на работното време Асоциацията на организациите на българските работодатели (Асоциация на индустриалния капитал в България, Българска търговско-промишлена палата, Българска стопанска камара и Конфедерация на индустриалците и работодателите в България) отстоява позицията, че правната уредба на сумираното изчисляване на работното време, която е в сила у нас от 1 януари тази година, е в пълно съответствие с международните актове – Конвенция № 1 относно работното време (Индустрия) от 1919 г. на МОТ и Директива 2003/88/ЕО относно някои аспекти на организацията на работното време от 4 ноември 2003 г.
С изменението в чл. 142 от КТ Република България се възползва от възможността, изрично уредена с Директива 2003/88/ЕО, чл. 19 „Ограничения за дерогации от референтните периоди“, където ясно е записано, че „…държавите-членки имат възможност, при спазване на общите принципи за защита на безопасността и здравето на работниците, по обективни или технически съображения или съображения, свързани с организацията на работа, да допуснат с колективни трудови договори или споразумения, сключени между социалните партньори, да се определят референтни периоди, които в никакъв случай не надвишават 12 месеца“. Уреждането на такава възможност беше препоръчано и от Икономическия и социален съвет на Република България в становище на тема: „Проблеми при прилагането на системата за сумирано изчисляване на работното време“, прието на пленарна сесия, проведена на 10 май 2019 г.
Синдикалните организации дълго време настояваха референтния период, за който се установява сумирано изчисляване на работното време, да е с продължителност до 4 месеца (не шест, както беше до края на миналата година), а работодателските – да се уреди възможността при постигане на КТД да се въведе период за сумираното изчисляване на работното време до 12 месеца. С промените в КТ (ДВ, бр. 107 от 2020 г.) и двете искания бяха удовлетворени, като съответстващи на европейските норми и балансиращи интересите на страните. Сега обаче синдикатите настояват да се запази само 4 – месечния референтен период, но не и възможността за постигането на съгласие за по-дълъг период посредством колективното трудово договаряне на отраслово и браншово равнище.
Ние, работодателските организации приветствахме уеднаквяването на нормите на КТ с възможността, която предоставя цитираният чл. 19 от Директива 2003/88/ЕО, а именно – с колективен трудов договор по чл. 51б да може да бъде определен период за сумираното изчисляване на работното време до 12 месеца. Тази възможност е в съответствие с общностното право и отразява свободната воля на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите да се договарят с колективен трудов договор на отраслово и браншово равнище.
Различно тълкуване означава половинчатост и пренебрегване на интересите на страните в двустранния диалог, които биха договорили такива клаузи, приемайки, че те са от взаимен интерес. Означава също и липса на гъвкавост на работното време, особено необходима в днешните условия на все по-трудно оцеляване на множество предприятия, и най-вече на хората, работещи в тях.
Като представителни организации на работодателите в България и социални партньори ние също така изразяваме своята загриженост от факта, че синдикалната страна се противопоставя точно на възможността даден проблем да се регулира чрез колективно договаряне. Само по себе си това е противопоставяне на самата същност на социалния диалог и поставя под въпрос смисъла от съществуването на организациите на социалните партньори. В крайна сметка – точно колективното договаряне е една от основните и най-важни функции на организациите на социалните партньори и отхвърлянето му е в разрез с фундаменталната логика на индустриалните отношения.
ИЗТОЧНИК: БТПП-ИНФОБИЗНЕС
