Всеки избира посока и крайна точка на пътешествията си по напълно различен начин. Хубавото е, че изборът е повече от голям: места, които си заслужават в България - колкото искаме.

Има обаче едни 10, които (поне според нас) всеки българин трябва да сложи в списъка си - и да види. Не само заради изключителната им красота, но и за да се увери със собствени очи защо заради тях светът ни сваля шапка.

А те, всичките 10 , отдавна са част от един друг списък - този на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Три са природни забележителности - Национален парк "Пирин", Национален парк "Централен Балкан" и Биосферен резерват "Сребърна". Прекалено необятни, за момента ги оставяме настрани и започваме да отмятаме в списъка останалите седем - всичките, свързани с историческата и културната ни идентичност.

Рилски манастир

Величествен почти колкото приютилата го планина, Рилският манастир пази вековни спомени, които нашепва на всеки свой ъгъл. Тук ни води необикновената му енергия, създадена от силата на вярата и историята.

Усещаме я в стенописите на църквата "Рождество Богородично", които без думи, но повече от въздействащо, пресъздават миналото на светата обител като гарант за вяра, култура и духовност. При желание, още за него ще открием и в Етнографския музей.

Човек може да дойде тук по всяко време на годината. И всеки път природата ще го остави безмълвен пред нейната красота. Ние бихме избрали топъл ден - не само заради красивите планински гледки, но и заради четирите километра до пещерата убежище на свети Иван Рилски.

Свещарска гробница

Идеята за 140 археологически обекта от различни епохи накуп веднага пали клечката на любопитството ни и вече сме на път към Историко-археологическия резерват "Сборяново".

Но перлата в нашето пътуване е Свещарската гробница - една от най-запазените от времето на траките у нас. Построена в началото на ІІІ в. пр. Хр., и днес тя е все така впечатляваща. Трябват ни само няколко погледа, за да разберем какво е било да си богат и влиятелен по онова време.

Възможността за посещение обаче е ограничена - тук може да дойдем от 17 март до 30 ноември, от сряда от събота.

Казанлъшка гробница

Според тракийските обичаи, тялото на починалия се опява три дни, след което се изгаря или заравя. На мястото се издига могила и се устройват игри. В парк "Тюлебето" в Казанлък има една такава куполна гробница. Всъщност, те са две - оригиналът от III-IV в.пр.Хр. и точното й копие, отворено за туристи от май до ноември.

На площ от над 40 кв.м получаваме рисуван преразказ на земния, военния и задгробния живот на владетеля, погребан тук - Ройгос.

Заради запазените детайлни изображения, тук са и едни от най-добре познатите живописни произведения от ранния елинизъм. И да, от тях наистина може да ти се завие свят.

Ивановски скални църкви

Случайно или не, озовем ли се в долината на река Русенски Лом, задължително трябва да гледаме нагоре. На 40-50 метра височина ще видим много отвори на пещери. И те съвсем не са случайни.

Оставяме страха от високо в ниското и подхващаме стълбите към скалния манастир "Свети Архангел Михаил". Днес той функционира целогодишно, но само като туристическа атракция. Въпреки това пази спомена за времената, когато е предоставял убежище и за тялото, и за духа на монасите-отшелници.

Дойдем ли тук през пролетта, лятото и есента, ще нахраним душата си с изключителни природни пейзажи, наред с красотата и невероятната пъстрота на скалните рисунки на църквата "Света Богородица".

Мадара

Няколкостотин декара, на които животът кипи още от времето на първобитните хора. Днес е пусто само през зимата, но само защото районът е труднодостъпен по това време на годината.

Затова тук се идва, когато времето позволява дълъг преход по неравния терен. И с всяка крачка в главата ни отеква мисълта, че на това място ходим - буквално, по история.

А когато стигнем до изправения скален войн, който с копие в ръка е повалил героично лъва, несъзнателно замръзваме на място - с вдигната нагоре глава и с поглед, вперен в него. Защото Мадарският конник е гледка, която се запечатва в съзнанието.

Задължителни спирки са и Мадарските скални венци, и скалният параклис "Св. Пантелеймон", и археологическият музей.

Несебър

Несебър не е просто "онова градче до Слънчев бряг с мелницата". Затова и ако искаме да видим истинското му лице, добре е да дойдем преди или след края на туристическия сезон. Тогава улиците са празни, тогава ще усетим и духа на 3200-те години история - защото да, Несебър е един от най-древните градове в Европа.

Съвсем естествено, част от богатствата на Стария град се крият в Археологическия и Етнографския музей. Останалите - ще откриваме крачка по крачка сами.

Хубавото е, че тесните улички успяват да смесят в едно и романтиката, и историята, за да ни предложат неподправения дух на Несебър с десетките църкви, с останките от ранновизантийски терми и крепостни стени, и с любимите къщи в стар стил. И всичко - пред стихията на морето.

Боянската църква

Последната спирка. В полите на Витоша сме. В храм, чийто строеж започва през XI век. Смирено привеждаме глава не само пред вярата, но и от удивление пред стенописите от 1259 г.

Рисунките по стените са 240. И още с първия отправен поглед разбираме, че вече имаме цели 240 повода да се връщаме тук отново и отново.