Една от най-красивите местности в Родопите се намира на 2.43 км югозападно по права линия от центъра на село Бял кладенец в Стамболовска община. Това е висок крайречен хълм, където все още стоят останките на тракийската крепост от късножелязната епоха «Чамлък каясъ». Гледката към каньона на река Арда и язовир[P1] Студен кладенец е зашеметяваща. Наблизо се намира една от знаковите почитани от местните хора гробници на покровителите на района на Стамболово - тюрбето на Али боба в Бял кладенец. За датирането й се съди по запазен надгробен камък от XVIII век в двора, но тя вероятно е поне един век по-стара.
Във вътрешността на култовата постройка се намират два гроба на мъж и жена, като няма преки указания за самоличността им, но от разказите на местните хора се разбира, че са хетеродоксни мюсюлмани. Легендата за почитаната двойка светци свидетелства за чудесата, които са били способни да правят. Възрастните хора разказват как тук е бликнал воден извор в резултат от тяхната дейност. Свойствени за местните предания са опитите да се скрият зад банални материалистични обяснения мистичните корени на присъствието на мъже и жени с магични практики в планината. «Веднъж, като отивали на нивата, мъжът ожаднял и ударил със сърпа си земята - бликнала вода и днес на това място се намира Улу чешме», гласи преданието.
Тюрбето се намира на гробищния хълм и вероятно е било част от теке, защото местните разказват, че там живеели дервиши. Отшелниците правели кешкек, който раздавали на бедните и на преминаващите.
Най-вероятно тези дервиши са били от мистичния Орден на Отман боба, в чието житие се споменава за село Ак бунар (Бял извор), макар че такова село е имало и до Хасково, сега квартал на града.
До сградата имало стар бор, до който стоял камък за мелене на пшеница. Старият бор се асоциира като «свещеното дърво на Отман боба». Легендата сочи, че то израснало по свръхестествен начин от боровия кол, който светецът захвърлил след жертвоприношение на Инандаа (връх Свобода).
Джамии не е имало в този вид, в който са познати днес – като сгради с минарета. Молитвените места са се поддържали от всички в село, а сегашната джамия е построена в средата на 19 век, през 1868 година. В нея са съхранени интересни старопечатни книги. Особеното за тази сграда са нарисуваните хвалебствени знамена в михраба – мястото за проповедника в молитвения дом.
На югоизток, като минем от другата страна на река Арда в посока Ивайловград, се намира село Бубино, предишното му наименование е Йонуз ерен, виран или йорен в различните произношения. В селото има две тюрбета с по три гроба на местните святи хора. Селото се е състояло някога от няколко махали, сега е обитаема самo долната с 3-4 къщи. Там се намира и едното от тюрбетата.
Според легендата, по време на война човек от това село попаднал в беда. Внезапно край него се появил някой с дървена вила и сразил нападателите му. После изчезнал, но едно от остриетата на вилата се счупило. Спасеният взел тази част и разпознал майсторската изработката на един свой съселянин. Като се върнал в селото разбрал кой е спасителят.
Спасителят му приготвил празнична вечеря и изчезнал, а на следния ден видели, че тюрбето било построено на мястото за една нощ. На запад, в посока Момчилградско, ще намерим аналогични на тези сакрални места и легенди за тях и светците от района на Елмалъ баба край Биволяне - за Ахат боба, когото наричат още и Чобан баба.
В тюрбето на Бубино има три гроба с надгробни колони от мрамор. Средният гроб е с най-високо надгробие – над метър, и с повече надписи от останалите. От превода на доц. Катерина Венедикова се разбира, че това е гробът на Шейх Мухаммед, който бил кутб (патриарх на всички дервиши по негово време), който дошъл в това теке и починал през 1736 година. Чалмата на надгробието му изобразява седмолъчев[P2] тач, звезда – един от белезите на дервишшите от групата на бобаите по линия на Ордена на Отман боба.
От дясната му страна е гробът на Сеид Мехмед, починал през 1782 г., а от ляво е този на Али ефенди от 1752 г. Сегашното тюрбе било издигнато в края на 60-те и началото на 70-те години на XX в. върху развалините на старото. Това, че е шейхът е бил кутб-глава на бобаите сочи, че навярно е продължител на духовната верига, която излиза от Отман баба, Акязълъ баба, Демир баба, Меми баба.
Това тюрбе било занемарено и гробницата се срутила. Първоначално сградата била кръгла, покривът се държал от колело, без греди на пода. Хората започнали да виждат духовете на дервишите и да правят аптез - ритуално умиване с вода от рекичката зад тюрбето.
Един човек, живеещ в близост до него твърдял, че бил притесняван от духа на светеца, който искал той да се грижи за гроба му. Така се решило тюрбето да бъде възстановено. Днес то представлява полукръгло здание с права западна стена, дълга 5,60 м. Вратата е от изток и е висока 1,60 м. Има по едно прозорче от северната и южната страна. Сградата е каменна, изградена от местни цигли, покривът е покрит с плоски тикли. В гробището на селото има прекрасна джамия, вероятно от XVIII в., която, за съжаление, е рухнала.
В махала «Сърт мале», на върха на хълма, се извисява самотно тюрбето на Гаиб бобалар, който някои наричат Отман баба. На южната стена на тюрбето има вековен дъб. Вероятно сградата е на стотици години. Хора над 80 години го помнят от детството си. През 70-те години са достроили няколко помещения до тюрбето, които се ползват като „джем еви“ – «дом за джем» място за ритуални церемонии. Това тюрбе е уникално с един архитектурен елемент. На източната стена има две триъгълни ниши, подобни на тракийските скални ниши, до тях в стената са зазидани две гърнета.
В помещението има два гроба с дървени антропоморфни надгробия. Предполагам, че в гърнетата поклонниците слагали дарения, а в нишите палели свещи. На южната стена има зазидана дупка, вероятно от трето гърне. Местните разказват, че под тази стена е третият гроб. Има легенда, че двама местни младежи дошли да режат вековния дъб до тюрбето и изчезнали, затова почнали да почитат светците в тюрбето като гаиб – изчезнали.
Доколкото можах да установя, според легендите, тези гробове са на дервиши на Отман боба. А и в нефеса за Гаиб баба се казва, че е дошъл от Хасково. В другата махала на това село «Калпак мале», се намира местността-оброк «Кору», където има стар дъб. По време на опасности хората се криели там, защото Коруджу баба – Закрилящия баща ги опазвал от беди. Това са отстатъци от много древни схващания за дървото-дух закрилник, които са общи за народите от Скандинавия до Азия.
Мухарем Алиосман
