В момента най мощна е кампанията на политиците в България чрез  троловете. Те натискат умния да отстъпи. Умния винаги е бил народа. Българския народ е умен в колективните си решения. Това наблюдавахме в промяната на отношението му през 90-те години отначало към СДС, в  отлюспването на Иван Костов и партията му от властта, в отстраняването на НДСВ и редица лидери от политическия живот, които преминаха границите на търпимостта в обществото. Народа не може да го излъжеш. Силата, за която се питаме е натрупаното отчуждение, безочието и наглостта. Правителството не си взе поуки от корупционните практики, от катастрофата  в Своге, от положението на пътя към Рилски манастир, от пропадането на Софийското метро.

Да има вече полъх на промяната,  предстоящите парламентарни избори в България няма да са като предишните. Има нова нагласа и сред сънародниците ми, очакват се промени. Всички искат да победи честността. И този път на тези избори ще победят чесните. Лидери вече е време на чесните хора. Те дочуват, че хората на ГЕРБ и ДПС често се срещат по горски и ловни стопанства, че се провеждат тайни срещи между лидерската двойка Корнелия Нинова и Бойко Борисов, тези хабери будят  съмнение у хората. Който се среща тайно значи се плаши от хората и хората няма да гласуват за тези партии.

Може би не точно на 4-ти април ще дойде промяната, но обновителните процеси, които започнаха миналата година с протестните шествия, ще продължат в други форми през настоящата. Конкретната форма на обществения напън за промени ще са зависими у нас т.г. преди всичко от епидемичния фактор и от масираната денонощна пропаганда за различни пълзящи или лавинообразни бедствия, кризи, пандемии, бедност, безработица  и др. Има опасност лъжливите и подвеждащи  информации да предизвикат обществен хаос. Чуваме за колективни реакции, групов отказ от ваксиниране по училища и др. интелектуални среди. Не може след 50 години анти-Западна, антиимпериалистическа, анти-американска пропаганда да искаме от гражданите да мислят положително, доверчиво и да са спокойни. Доверието и недоверието са паралелни процеси, както стагнацията и прогреса, порива за промени го има повсеместно. Обществената енергията я има, младото поколение иска да поеме националната отговорност. През 2020 г. шансът се изплъзна. Сега до април трите кризи – финансовата, икономическата и корона кризата ще ни притиснат още повече до Стената на плача. В момента нямаме изход.

Рафет Улутюрк

Председател на сдружение „Бултюрк”

Истанбул