Читалищата от възрожденски институции до средища на българските турци

      Ако има средища на  просвета и култура със специфично български облик това безспорно са читалищата.Те възникват в средата на 19 век в епохата на Възраждането.Първоначално те са обществени читални,но впоследствие се развива и самодейност.Това което ги отличава е равния достъп на всеки до тях.

      Читалищата стават центрове на самобитната турска култура в България след идването на комунистите на власт в средата на 20 век.Идеята за всестранно развита личност и идентичност на малцинствата дава равен достъп на представителите на турската общност не само до библиотеки с книги на турски,но и до самодейни състави и богат културен живот.За съжаление тези придобивки са загубени в годините на т.нар.Възродителен процес.

     С настъпването на демократичните промени турците в България запазват читалищата като свои средища,  в които да съхранят и обогатят културата си. В момента в смесените райони функционират близо 300 читалища.От тях най-активни,със статут на средищни са 25. Трябва да отбележим, че дори и новите средища на турската култура в нашата страна не се организират по подобие на Домовете на културата в Република Турция, а като читалища,въпреки,че законодателството за неправителствените организации им дава това право.

      Системата на читалищата в България безспорно изпитва затруднения в наши дни. Държавата се старае да осигури издръжката на читалищните дейци, а те от своя страна проявяват инициатива в намиране на грантове по проекти и спонсори за своята дейност. Особено чувствителни са те , към попълването на своите библиотеки с литература на турски. Това се прави чрез дарения. Радетели за тези инициативи споделят пред Кърджали бг вести , че все още нуждите на читалищата в смесените райони са слабо познати в южната ни съседка. Намират се представители на изселнически организации, които твърдят,че за читалищата в смесените райони не се прави нищо.

    В същност България и Турция в някаква степен са си поделили грижите за тези средища на просвета,култура и художествената самодейност.Българската държава осигурява субсидия за всеки един читалищен деятел. Радостното е че тази година тя е увеличена . От 10 440 лв.тя става 11 485 лева. От своя страна от Турция те получават помощ в организирането на безплатни курсове по майчин език. Това е дейност , за която в южната ни съседка са много чувствителни.

      Образец за читалищата в смесените райони са НЧ”Юмер Лютви” в Кърджали и „Назъм Хикмет 1881”   в Шумен.

       Народно читалище „Юмер Лютви”дава пример за това как се печелят грантове по проекти и се осъвременява базата.В рамките на пет години то основно ремонтира двата си етажа в сградата на бившият Битов комбинат.То разполага с богата библиотека, половината от която е на турски език, конферентна зала за 100 души, репетиционна зала, зала за занятия по майчин език. Поддържа се образцов ред и изрядна чистота ,които впечатлиха турската посланичка  Айлин Секизкьок. При една от многобройните си срещи в Източните Родопи тя обобщи „България и Турция работим добре в Кърджали”.

    Трябва да отбележим, че освен държавата, за НЧ „Юмер Лютви” се грижи и Община Кърджали. За втори път Общинският съвет единодушно гласува кметът да сключи договор за безвъзмездно право на ползване от страна на културното средище на двата етажа на Битовия комбинат. Вторият път бе преди броени дни. Безвъзмездното право на ползване е отново за срок от 10 години.

       Трябва да посочим,че богатата културно-просветна дейност на НЧ”Юмер Лютви” стъпва на чудесна библиотека и работа с творците,пишещи на турски език. Към читалището има клуб на писателите „Реджеп Топчу”. Председател е поетът с 6 книги Дурхан Али. Има 46 членове.Повечето вече имат зад гърба си най-малко по една книга. Представят се редовно новоизлезли книги на местни автори. Всяка година в различни общини се провеждат срещи с автори, които пишат на турски език. Става запознаване с творците,в съпровод с песни и стихове. Читалището е домакин на ежегодния форум  Балканска писателска среща. През 2019 г.в Кърджали дойдоха 65 автори. През изминалата година заради пандемията тя не се състоя.

      Гордостта на читалището е фолклорния ансамбъл „Кърджали”. Младите танцьори прославят Кърджали в съседните балкански страни Турция,Гърция,Македония и Румъния. Те са носители на много награди.

      Поредният проект в който НЧ „Юмер Лютви” участва е с кооперацията за развитие на туризма „Обаня” от турския град Маниса.Основен партньор от българска страна е Община Кърджали.

    Георги Кулов    .

    Източник: Kardjali.bgvesti.NET

    Видеа по темата

    Facebook коментари

    Коментари в сайта (1)

    • 1
      3,
      3,14
      2 -3
      11:29, 13 яну 2021
      Всички читалища в България трябва да са с имена на български възрожденци и да се финансират от нашето правителство!Георги Кулов-ясно ли ти е това!А ако пишеш само да се намираш на работа,аз ще ти предложа такава в моят офис/на НИВАТА с мотиката/!
    Последни новини